Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Utilizing Combined Individual and Group Psychotherapy”, International Journal for Group Psychotherapy 38, 1, 1988, pp. 47-61.) Както отбелязва терапевтът на Гари, тази безчувственост прави Гари и другите като него изключително безцветни: „Те отегчават всички. Ето защо жените им ги пращат на терапия" Емоционалната сивота на Гари е пример за така наречената алекситимия - от гръцките думи а- (частица за отрицание), лексис „дума“ и тимос - „дух“ или „емоция“. Такива хора нямат думи за своите чувства. Те като че ли изобщо нямат чувства, но вероятно това се дължи по-скоро на неспособността им да изразяват емоциите си, отколкото на отсъствието на емоции като такива. Психоаналитиците им обръщат внимание за пръв път, когато се сблъскват с пациенти, които не се поддават на лечение с психоанализа, тъй като не разказват за никакви чувства, фантазии и черно-бели сънища - с други думи, нямат никакъв 61 емоционален живот, за който да говорят („Емоционална неграмотност“ е термин, използван от М. Б. Фрийман и Б. С. Суийт, вж. М. В. Freedman and В. S. Sweet, “Some Specific Features of Group Psychotherapy" international Journal for Group Psychoterapy 4, (1914), pp. 335-68.). Клиничните белези на алекситимията включват затруднения при описването на чувства, независимо дали собствени или чужди, и силно ограничен емоционален речник (Клиничните аспекти на алекситимията са описани в Graeme I. Taylor, “Alexithymia: History of the Concept" American Psychtatric Association, Washington D.C., май 1986.). Нещо повече - алекситимиците трудно правят разлика между емоциите, както и между емоция и телесно чувство, затова и често се оплакват от свиване в стомаха, сърцебиене, потене, замаяност - но изобщо не осъзнават, че всъщност изпитват тревога. „Те са като някакви различни, извънземни същества, които идват от съвсем различен свят и изведнъж се оказват насред общество, доминирано от чувствата“ - казва д-р Питър Сифнеос, психиатърът от Харвард, който през 1972 г. създава термина „алекситимия“ (Описанието на алекситимията дължим на Peter Sifneos. ‘Affect, Emotional Conflict, and Deficit: An Overview" Psychotherapy- and- Psychosomatics 56, 1991, pp. 116-122.). Алекситимиците например плачат рядко, но ако все пак се случи, сълзите им текат като водопад. Те обаче ще се объркат, ако ги попитат за какво плачат. Една алекситимичка била толкова развълнувана, след като гледала филм за жена с осем деца, която умряла от рак, че плакала, докато заспала. Когато терапевтът предположил, че се е развълнувала, защото филмът ѝ е напомнил за собствената ѝ майка, която тогава била в терминален стадий на рак, пациентката седяла неподвижно, объркана и безмълвна. Лекарят я попитал как се чувства, а тя отговорила, че се чувства „ужасно“, но не можела да даде опише по-подробно онова, което изпитва. Освен това добавила, че от време на време плаче, но не знае за какво точно. (Случаят c жената, която не знаела защо плаче, е описан в Н. Warnes, "Alexithymia, Clinical and Therapeutic Aspects", Psychotherapy-and- Psychnsomatics 46, 1986, pp. 96- 104.) В това е и същината на проблема. Не че алекситимиците нямат никакви чувства - те просто не са в състояние да разберат какви точно са чувствата им, да не говорим за словесното им изразяване. Те са лишени от основното умение на емоционалната интелигентност - самоосъзнатостта, знанието какво точно изпитваме, докато емоциите още ни владеят. Алекситимиците са аргумент срещу представата, че чувствата ни личат от само себе си: те нямат и най-малка представа за тях. Когато нещо - или някой, какъвто по- често е случаят - събуди у тях някакво чувство, преживяването е озадачаващо и тревожно, нещо, което се стараят да избягват на всяка цена. Когато чувствата достигнат до тях - ако това изобщо стане, - те са просто объркващи, неприятни усещания; също като пациентката, която плакала след филма, те се чувстват „ужасно“, но не могат да кажат коя точно разновидност на „ужасното“ изпитват. Основното объркване по отношение на чувствата често ги кара да се 62 оплакват от неясни здравословни проблеми, докато всъщност изпитват емоционален дистрес - явление, известно в психиатрията като Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|