Емоционалната Интелигентност

63 симулант.
Антонио Дамазио - неврологът, към когото се обърнал Елиът - бил поразен от факта, че от умствения репертоар на Елиът липсва един основен елемент: въпреки че с логиката, паметта, вниманието и познавателните му способности като цяло всичко било наред, Елиът като че ли нямал никакви чувства по отношение на онова, което е станало с него. (Damasio, Descartes’
Error, op. cit.) Още по-поразително било, че Елиът бил в състояние да разказва за трагичните събития в живота си напълно безстрастно, сякаш е страничен наблюдател на загубите и провалите си, без дори нотка на тъга или гняв, породен от несправедливостите на живота. Собствената му трагедия не го тревожела - Дамазио се ядосвал повече от самия него.
Специалистът стигнал до извода, че причината за тази емоционална неосъзнатост е отстраняването на част от префронталните лобове на Елиът заедно с тумора. При операцията били прерязани връзките между ниските центрове на емоционалния мозък, по-конкретно амигдалата и свързаните с нея вериги, и мисловните способности на неокортекса. Мисленето на Елиът станало като на компютър - той можел да направи всяка стъпка при изчисляването на дадено решение, но не можел да приписва стойност на различните възможности. За него всяка опция била неутрална. Дамазио заподозрял, че именно тази безстрастна разсъдливост лежи в основата на проблемите на Елиът: тъй като не обръщал особено внимание на собствените си чувства, сметките му винаги излизали криви.
Увреждането личало дори при дребни, ежедневни решения. Когато
Дамазио се опитал да определи дата и час за следващата си среща с Елиът, резултатът бил смущаваща нерешителност: Елиът имал аргументи за и против всяка възможна дата, предложена от Дамазио, и не можел да избере.
На рационално ниво съществували солидни поводи да приеме или отхвърли всеки възможен момент за прегледа. Само че Елиът нямал усет за тези моменти. Тъкмо липсата на информация за това как се чувства му пречела да има предпочитания.
Един от уроците, които можем да извлечем от нерешителността на Елиът, е изключителната важност на чувствата за управлението на безкрайния поток от лични решения, пред които се изправяме всеки ден. Макар и силните чувства да са в състояние да смутят мислите ни, пълната им липса също може да се окаже разрушителна, особено при взимането на решения, от които зависи съдбата ни: каква кариера да изберем, дали да предпочетем сигурната работа или да приемем такава с повече риск, но пък по-интересна, с кого да излизаме, за кого да се оженим, къде да живеем, какъв апартамент да купим, каква къща да наемем - и така до последния ни ден. Подобни решения не могат да се взимат въз основа на напълно рационални съображения; те имат нужда от инстинктивни чувства, както и от опората на емоционалната мъдрост, натрупана благодарение на минал опит. Голата логика не може да определи кой ще бъде нашият партньор в живота, на кого ще вярваме и дори каква работа ще изберем - това са все области, в които лишеният от чувства разум е напълно сляп.

64
Интуитивните сигнали, които ни водят в такива моменти, се проявяват под формата на управлявани от лимбичната система вълни, които буквално усещаме със стомаха си (Дамазио ги нарича „соматични маркери“) - с други думи, точно „под лъжичката". Соматичният маркер е един вид автоматична алармена система, която привлича вниманието ни към потенциална опасност при определи действия. В повечето случай тези маркери ни отклоняват от избор, за който опитът ни предупреждава, че може да бъде опасен, въпреки че могат да ни насочват към наистина златни възможности.
В такъв момент обикновено не помним точно какви преживявания са формирали това отрицателно усещане; достатъчен ни е и един гол сигнал, че дадено действие може да се окаже разрушително. Всеки път, когато ни жегне нещо „под лъжичката“, ние веднага можем уверено да се откажем от онова, с което сме се захванали, и да сведем избора си до по-добри възможности. Ключът към затвърждаването на личните ни решения е прост: да се вслушваме в чувствата си.
Да вникнем в несъзнаваното
Емоционалната празнота на Елиът ни показва, че способността на хората да осъзнават емоциите си, докато те все още траят, може да варира в широк спектър. По логиката на невронауката, ако отсъствието на невронни мрежи води до дефицит на дадена способност, то относителната им сила у хора с неувредени мозъци би трябвало да води до различни нива на владеене на тази способност. С оглед на ролята на префронталните невронни пътеки за емоционалното вживяване това ще рече, че по чисто неврологични причини някои от нас могат да улавят по-лесно вибрациите на страха или радостта, и следователно да бъдат по-осъзнати емоционално.
Възможно е талантът за психологическа интроспекция да зависи от същия невронен кръг. Някои от нас по природа са по- склонни да обръщат внимание на символичния език на ума: метафорите например, заедно с поезията, песента и приказката, живеят все благодарение на езика на сърцето. Същото важи и за сънищата и митовете, в които ходът на повествованието се определя от мъгляви асоциации, изковани по логиката на емоционалния ум. Хората с естествена способност да се вслушват в езика на сърцето си (тоест в езика на емоциите) - романисти, автори на песни, психотерапевти - са по-умели в разчитането на неговите послания. Тази вътрешна настройка им дава дарбата да изразяват „мъдростта на несъзнаваното - онова значение на нашите сънища и фантазии, на символите, които въплъщават най-дълбоките ни желания, което само ние можем да усетим.
Самоосъзнатостта е жизнено важна за психологическото прозрение; тъкмо нея цели да укрепи по-голямата част от психотерапията. Всъщност моделът на Хауърд Гарднър за вътреличностна интелигентност е не друг, а Зигмунд
Фройд, великият познавач на тайната динамика на душата. Както показва

65
Фройд, основната част от емоционалния живот е несъзнателна; чувствата, които бушуват в нас, далеч не винаги успяват да прекосят прага на съзнанието. Емпиричното доказателство на тази психологическа аксиома идва например от експерименти върху несъзнателните емоции, като онова забележително откритие, че хората започват да харесват силно неща, които дори не помнят дали са виждали преди. Всяка емоция може да бъде - и често е - изцяло несъзнавана.
Физиологичното начало на емоцията обикновено настъпва преди още човекът да е осъзнал дадено чувство. Така например когато хора, които се боят от змии, видят изображение на змия, сензорите по кожата им установяват потене (знак за тревога), ако и самите участници в експеримента да твърдят, че не чувстват никакъв страх. Такива хора се потят дори когато картинката със змията се мерне пред погледа им толкова бързо, че те не могат да разберат какво са видели, та камо ли да осъзнаят надигащата се тревога. С натрупването си тези предсъзнателни емоционални импулси най- сетне стават толкова силни, че проникват в съзнанието. Следователно можем да говорим за две нива на емоция - съзнателно и несъзнавано.
Емоцията става съзнателна, когато бъде регистрирана във фронталния кортекс (Опитите със змиите са описани в Kagan, Galen's Prophecy.)
Емоциите, които кипят под прага на съзнанието, могат да окажат силно влияние върху начина, по който възприемаме ситуациите и реагираме на тях, дори и да нямаме представа за тяхното съществуване. Да вземем например човек, който се е разстроил заради неприятна среща по-рано през деня, и след това си остава раздразнителен часове наред, обижда се, без някой да е искал да го обиди, и се зъби на околните без особена причина.
Той може и да не осъзнава, че е заядлив, и току-виж се учудил, ако някой му обърне внимание, въпреки че недоволството е на самия ръб на съзнанието му и диктува рязкото му поведение. Но след като тази реакция прекоси границата и излезе пред погледа на вниманието, след като бъде регистрирана в кортекса, той може да преоцени нещата и да реши да се отърси от емоциите, натрупани през деня, и да промени поведението и настроението си.
По този начин емоционалната самоосъзнатост се превръща в основен градивен материал на следващия фундаментален елемент на емоционалната интелигентност: способността да се отървеш от лошото настроение.

66

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: