Емоционалната Интелигентност

288 жизнено важни за утвърждаването на основни умения и има немалко доказателства, че когато подобни програми се провеждат както трябва (и това е важна уговорка), могат да окажат дългосрочен положителен ефект в емоционално и социално отношение върху участниците в тях и успешно да ги преведат през юношеството с по-малко проблеми с наркотиците, по- малко арести, по-добри бракове и по-високи доходи. (Доклал пред High
Scope Educational Research Foundation, Michigan, април1993.)
Подобни интервенции вършат най-добра работа, когато са съобразени с емоционалното разписание на развитието. (Carolyn Saarni, "Emotional
Competence: How Emotions and Relationships Become Integrated", R. A.
Тhompson,ed., Socioemоtional Development. Nehraska Symposium on
Motivation 36, 1990) Както свидетелства плачът на бебетата, те изпитват силни чувства още от момента на раждането. Мозъкът им обаче далеч не е съзрял напълно - както видяхме в петнадесета глава, едва когато нервната система достигне пълна зрелост, процес, който се развива по повелята на вроден биологичен часовник чак до края на пубертета, емоциите най-сетне достигат пълното си развитие. Наборът от чувства при новороденото е примитивен на фона на емоционалния репертоар на петгодишното дете, което пък на свой ред трудно може да се сравнява с емоционалната зрелост на тийнейджъра. Всъщност възрастните доста често попадат в клопката да очакват от децата зрелост, която не отговаря на годините им, и забравят, че за всяка емоция има предварително определен момент от израстването, в който да започне да се проявява. Самохвалството на четиригодишното дете може да доведе до упрек от страна на родителя - само че самосъзнанието, което обуславя скромността, се развива едва около петата година.
Разписанието на емоционалното развитие се преплита и с други аспекти на растежа - например когнитивната от една страна и мозъчното и биологично съзряване от друга. Както видяхме, емоционалните способности от типа на емпатията и емоционалната саморегулация започват да се изграждат още от пелените. Годините в детската градина бележат върха на съзряването на
„социалните емоции“ - чувства като несигурност и скромност, ревност и завист, гордост и доверие - при всяко едно от които е необходимо сравнение с другите. С влизането си в училище петгодишното дете встъпва не само в един по-широк социален свят, но и в среда, която позволява социални сравнения. Те обаче стават възможни не само благодарение на външната промяна, но и на появата на едно когнитивно умение; способността да се сравняваш с другите по определени качества, например популярност, привлекателност или майсторско владеене на скейтборда. Това е възрастта, в която по-голямото дете в семейството може с отличните си оценки да накара по-малкото да се смята за „глупаво“.
Според д-р Дейвид Хамбърк, психиатър и председател на корпорация
„Карнеги“, оценявала някои от най-новите програми за емоционално обучение, преходите от детска градина към училище и след това към прогимназия са двата основни вододела при адаптацията на детето. (David
Hamburg, Todays Children: Creating a Future for a Generation in Crisis. New

289
York, Times Books, 1992.) От шестата до единадесетата година, казва той,
„училището е най-важното преживяване, което ще бележи завинаги детето.
Чувството му за собствена стойност зависи от способността му да се справя в тази среда. Дете, което не се справя добре в училище, започва да се хлъзга надолу по пътя към пораженческата нагласа, а оттам и към все по-мрачни перспективи за живота в бъдеще“. Сред най-важните ползи от живота в училище Хамбърг нарежда умението за отлагане на възнаграждението, адекватната социална отговорност, контрола над емоциите и оптимизма - с други думи, социалната интелигентност.
Пубертетът е период на невиждани промени в биологията, мисловните способности и функционирането на мозъка на детето, поради което е и изключително важен момент за усвояване на емоционални и социални уроци. Хамбърг отбелязва, че „повечето младежи са на възраст между десет и петнадесет години, когато за пръв път се сблъскват със сексуалността, алкохола, наркотиците, цигарите и други изкушения“.
Преходът към прогимназия и гимназия бележи края на детството и това само по себе си е сериозно емоционално предизвикателство. Дори да оставим всички други проблеми настрана, при навлизането в тази нова учебна среда почти всички ученици изпитват спад в самочувствието, а самокритичността им скача до небесата, тъй като представата им за самите тях е подложена на изпитание. Един от най-тежките удари е така нареченото
„социално самочувствие“ - увереността на младежите, че могат да се сприятеляват и да запазват приятелите си. Тъкмо в това отношение, подчертава Хамбърг, за момчетата и момичетата е от огромна помощ да им дадем опора, за да могат уверено да изграждат взаимоотношения и да се справят с кризите в тях, както и да издигнат самочувствието си върху нова основа.
Хамбърг отбелязва, че когато учениците влизат в прогимназията, на самия праг на юношеството, онези от тях, които са преминали през курсове по емоционално ограмотяване, се държат по-различно - за тях натискът от страна на връстниците, повишените академични изисквания и изкушенията да посегнат към цигарите или дрогата не са чак толкова страшни. Те са овладели емоционални способности, които, поне в краткосрочен план, ги предпазват от предизвикателствата, с които ще се сблъскат.
Изборът на точния момент
Колкото по-добре специалистите опознават развитието на емоциите, толкова по-конкретно могат да определят какви уроци трябва да усвои детето на всеки етап от израстването си, какви ще са трайните вреди за онези, които не успеят да усвоят точните умения в точния моменти, и как може да се навакса пропуснатото.
В програмата в Ню Хейвън например децата от началните класове преминават през основно обучение по самоосъзнатост, взаимоотношения и

290 взимане на решения. В първи клас учениците сядат в кръг и си хвърлят „зара на чувствата“, на който са написани думи като „тъга“ или „вълнение“. Всеки трябва да опише момент, в който е изпитал чувството, което му се е паднало
- упражнение, което им помага да свързват по-уверено емоциите с думите и да проявяват емпатия, когато видят, че и други изпитват същото.
В четвърти и пети клас, когато отношенията с връстниците вече са в центъра на вниманието, децата получават уроци, които им помагат да затвърдят приятелствата си: емпатия, контрол върху импулсите и управление на гнева. Курсът по житейски умения, в който петокласниците от „Троуп“ се учат да разчитат израженията на лицата, е жизнено важен за проявите на емпатия. За контрола на импулсите помага един плакат на стената, в който са изброени шест стъпки:

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: