Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| момичета, съобщаващи за сексуално насилие в САЩ дължа на Малкълм Браун от отдела за насилие и травматичен стрес в Националния институт за психично здраве; броят на доказаните случаи е от Националния комитет за превенция на насилието върху деца. Националното изследване стига до съотношение от 3.2% за момичетата и 0,6% за момчетата годишно, вж. David Finkelhor arvi lennifer Dziuba- Leatherman,"Children as Victims of Violence: A National Survey", Pediatrics, October. 1984.) Няма конкретен профил на дете, което да е по-уязвимо за сексуално насилие, но при такива случаи повечето жертви се чувстват беззащитни, изолирани и неспособни да се съпротивляват. Това е и причината много училища да предлагат програми за превенция на сексуалните злоупотреби. Повечето от тях се съсредоточават върху основната информация, свързана със сексуалното насилие, и учат децата например каква е разликата между „добро" и „лошо“ докосване, предупреждават ги за опасностите и ги насърчават да казват на възрастните, ако им се случи нещо неприятно. Едно изследване в цялата страна обаче открива, че това основно образование не постига почти нищо - а понякога се стига дори до обратен ефект - в това да помогне на децата да направят нещо, за да спрат насилника, независимо дали става въпрос за училищния грубиян или за потенциален педофил. (Националното изследване сред деца за програмите за превенция на насилието е извършено от Дейвид Финкелхор, социолог в Университета на Ню Хампшир.) Дори и по-лошо - при децата, които са преминали през такива основни програми и които след това са станали жертва на сексуално насилие има два пъти по-малка вероятност да се оплачат след това, отколкото децата, които не са преминавали през никакви програми. И обратно - децата, получили по-солидно обучение, включително по емоционални и социални умения, се защитават по-адекватно пред заплахата от насилие. Те по-често настояват да бъдат оставени на мира, пищят, отбраняват се, заплашват, че ще разкажат, и в действителност го правят, ако им се случи нещо такова. Последният елемент е особено важен, тъй като много педофили имат не една и две, а буквално стотици жертви. Следствието срещу един шофьор на автобус и един преподавател по компютри разкрива, че в съучастничество двамата са насилвали по около триста деца годишно - и нито едно от децата не се е оплакало. Престъплението излязло наяве, когато едно от насилваните момченца започнало да упражнява сексуално насилие върху сестричката си. (Цифрите са от интервю с Малкълм Гордън, психолог от отдела за насилие и травматичен стрес в Националния институт за психично здраве.) При децата, преминали през по-обхватни програми, има три пъти по- голяма вероятност да се оплачат в сравнение с онези, които са били само в основни програми. Откъде тази разлика? Тези програми не са еднократни, а се повтарят на различни нива в различните класове, до самото завършване 274 на училище, и са част от сексуалното и здравното образование. Те мобилизират и родителите, които да повтарят посланието, научено в училище - и резултатът е, че деца, чийто родители се справят успешно с тази задача, съумяват да отвърнат адекватно на заплахите от сексуално насилие. Успехът се дължи най-вече на социалните и емоционалните умения. Не е достатъчно децата да знаят кое докосване е „добро“ и кое - „лошо“; те трябва да са достатъчно самоосъзнати, за да разберат кога една ситуация е тревожна дълго преди да се стигне до допир. Това предполага и достатъчно самоувереност, за да могат те да действат въз основа на чувствата си, дори противодействайки на възрастен, който се опитва да ги убеди, че „в това няма нищо лошо“. Освен това детето има нужда от набор от умения, с чиято помощ да предотврати случващото се - от опит за бягство до заплаха, че ще разкаже на всички. Заради това и най-добрите програми трябва да обучават децата как да отстояват желанията си, да утвърждават правата си, вместо да бъдат пасивни, да знаят къде са границите на личното им пространство и да ги защитават. Така най-успешните програми заместват простата информация относно сексуалните злоупотреби с основни емоционални и социални умения. Тези програми обучават децата как да разрешават положително междуличностните конфликти, как да бъдат по-самоуверени, да не упрекват себе си при подобни случки и да вярват, че могат да се обърнат за помощ към родителите и учителите си. Ето защо, ако им се е случило нещо лошо, преминалите през програмата деца обикновено го споделят. Активните съставки Тези открития доведоха до преоценка на елементите, които трябва да включва една добра програма за превенция, с цел да се подберат само онези от тях, които независимите оценки са определили като наистина ефективни. В един петгодишен проект, спонсориран от фондация „У. Т. Грант“, група учени изследват всички данни в тази област и определят активните съставки, които изглеждат най-важни в програмите, които са свършили работа. (W. Т. Grant Consortium on the School-Based Promotion of Social Competence, "Drug and Alcohol Prevention Curricula", in 1. Dasid Hawkins et al., Communities That Care, San Francisco, Josses-Bass. 1992.) Списъкът с ключови умения, определен от научния екип, трябва да бъде прилаган на практика, независимо от това какъв конкретен проблем трябва да бъде предотвратен, и представлява един вид рецепта за емоционална интелигентност (за пълния списък вж. Приложение 4). Емоционалните умения включват самоосъзнатост, умение за определяне, изразяване и управление на чувствата, контрол върху импулсите и отлагане на възнаграждението, както и справяне със стреса и тревожността. Една от ключовите способности за контрол върху импулсите е осъзнаването на 275 разликата между чувства и действия, както и умението да се взимат по- добри емоционални решения чрез овладяване на импулса за действие, последвано от определяне на алтернативни действия и последствията от тях, преди да се пристъпи към някакво решение. Много от тези способности са свързани и с други хора: сред тях са разчитането на социални и емоционални сигнали, умението да изслушваме, да се съпротивляваме на отрицателно влияние, да приемаме гледната точка на другите и да разбираме кое поведение е приемливо в дадена ситуация. Това са някои от основните емоционални и социални умения в живота, които предлагат поне частични решения на повечето трудности, които обсъдих в тази глава. Списъкът с конкретни проблеми, срещу които тези умения могат да ни „ваксинират“, е практически безкраен - той може да включва дори неща като нежелана бременност или склонност към самоубийство у тийнейджърите. Разбира се, причините за всички тези проблеми никак не са прости, в тях се преплитат биологична предопределеност, семейна динамика, бедност и улична култура. Няма една-единствена интервенция, включително и такава, която цели да поправи емоциите, която да е в състояние да свърши цялата работа. Но доколкото емоционалните дефицити създават допълнителен риск за детето - а ние вече видяхме колко сериозен е този риск - на емоционалните лекарства трябва да се обърне определено внимание, без, разбира се, да се изключват и другите възможни подходи. И тук възниква следващият въпрос: как би изглеждало едно емоционално обучение? |