Емоционалната Интелигентност

293 съучениците си. Научават се и да разпознават чувствата си - PATHS включва петдесет урока, посветени на различните емоции, като при малките деца се започва с най-основните, например щастие или гняв, след което се преминава към по-сложни чувства като ревност, гордост и вина. Уроците по емоционална осъзнатост включват умения за емоционално наблюдение и самонаблюдение, както и - и това е особено важна за децата, склонни към агресия - способност да разпознават кога някой наистина е враждебно настроен и кога самите те смятат така.
Един от най-важните уроци, разбира се, е управлението на гнева.
Основното нещо, което децата научават за гнева (както и за всички останали емоции) е, че „няма грешни чувства“, но има грешни реакции. Тук един от основните инструменти за самоконтрол е същият онзи „светофар“, който видяхме в училището в Ню Хейвън. Други теми от програмата помагат на децата в приятелските им отношения и ги учат как да противостоят на социалната изолация, която може да ги тласне към живот на престъпници.
Коренна промяна в училище: обучение чрез пример и проявяващи загриженост общности
Тъй като семейният живот е стабилна опора за все по-малко деца, училищата остават единственото място, на което обществото може да разчита за запълване на празнотите в емоционалните и социалните умения на децата. Това в никакъв случай не означава, че училищата могат сами да заместят всички социални институции, които и без друго в повечето случаи са на ръба на пропастта. Но тъй като почти всички деца ходят на училище
(поне в началото), то е подходящото място за това на децата да се преподадат някои житейски уроци, които иначе едва ли биха научили някъде.
Емоционалната грамотност изисква повече отговорност от училищата, тъй като ги принуждава да социализират децата вместо съсипаните им семейства. За тази предизвикателна задача са необходими две основни промени: учителите да работят повече, отколкото повелява професията им, а хората от общността да се ангажират повече с училищата.
Независимо дали съществува отделен курс по емоционална грамотност или не, най-важното в случая е как точно се преподават тези уроци. Едва ли има друг предмет, при който личните качества на учителя да са толкова важни, тъй като самото му поведение пред класа е един вид урок по емоционална компетентност - или пък нейната липса. При всеки разговор между учителя и някой от учениците двадесетина други деца усвояват по нещо.
Преподавателите, които са склонни да водят такива курсове, са плод на един вид естествен подбор, тъй като далеч не всеки има подходящите черти на характера. Като за начало учителите трябва да са в състояние да говорят за чувства - далеч не всички могат или искат да го правят. В стандартното

294 им образование няма почти нищо, което да ги подготви за подобно нещо.
Тъкмо по тези причини в програмите за емоционална грамотност са предвидени неколкоседмични курсове, които да обучат бъдещите преподаватели как да подходят към проблема.
Макар и мнозина учители да се колебаят да работят по тема, която изглежда толкова далечна от онова, което са учили и правили до момента, съществуват доказателства, че решат ли да опитат, повечето от тях ще се окажат приятно изненадани. В училищата в Ню Хейвън, когато учителите за пръв път разбират, че ще бъдат обучавани да водят новите курсове по емоционална интелигентност, 31% от тях признават, че не са особено уверени в резултата. Само година по-късно 90% от преподавателите заявяват, че са доволни от плодовете на труда си и искат да водят курса и през следващата година.
Една по-обхватна мисия за училищата
Емоционалната грамотност ни позволява не само да обучаваме преподаватели, но и да разширим гледната си точка за самите училища, да ги превърнем в по-ефикасен социален инструмент, с който да гарантираме, че децата ще научат тези незаменими уроци за цял живот- с други думи, да се върнем към класическата роля на образованието. Този по-обхватен проект изисква да създадем нови програми, но и да се възползваме от възможностите в класната стая и извън нея, за да помогнем на учениците да превърнат моментите на лична криза в уроци по социална компетентност.
Той действа най-добре, когато уроците в училище се координират със събитията в домовете на учениците. Много програми за емоционална грамотност включват специални курсове за родители, които целят да ги осведомят за онова, което учат децата им, и то не само за да допълват онова, което се преподава в клас, но и за да помогнат на самите родители да се справят по-ефикасно с емоционалния живот на децата си.
По този начин децата възприемат съгласувани послания, свързани с емоционалните умения, във всеки един момент от живота си. Според Тим
Шрайвър, директор на програмата за социална компетентност, в училищата в Ню Хейвън, „ако децата се скарат в стола, те биват изпращани при посредник, който анализира заедно с тях конфликта с помощта на същата техника за възприемане на чуждата гледна точка, която са научили и в клас.
Наставниците използват техниката, за да се справят и с конфликти на площадката за игра. Ние провеждаме курсове за родители, които да използват тези методи с децата си у дома“.
Тези паралелни линии за затвърждаване на емоционалните уроци - не само в клас, но и на площадката, не само в училище, но и у дома - вероятно са най-доброто, което може да се направи. Те спояват по-здраво училището, родителите и общността. Те увеличават шанса онова, което децата са

295 усвоили в часовете по емоционална интелигентност, да не си остане под чина, а да бъде изпробвано, прилагано и усъвършенствано в реалния живот.
Друг аспект, в който всички тези подходи преобразуват училищата, е създаването на култура, която ги превръща в един вид „загрижена общност“
- място, на което учениците се чувстват уважавани и свързани със съучениците и учителите си, както и със самото училище. (Roger P. Weisberg

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: