Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| интервюто c Даян Тайс, посветено на изследванията и относно способността на хората да се отървават от лошото си настроение, през декември 1992 г. Тя публикува откритията си за гнева в глава, която написа заедно със съпруга си Рой Баумайстър, в Handbook of Mental Control, Daniel Wegner and James Pennebaker, eds.. vol 5, Englewood Cliffs, N.J., Prentice Hall, 1993) Далеч не всички са съгласни с философската предпоставка, че с лошите настроения трябва да се води борба: Тайс открива немалко „емоционални пуристи“ (около 5% от участниците), които казват, че не е необходимо едно настроение да се променя, тъй като всички емоции са „естествени“ и трябва да бъдат изживявани такива, каквито са, независимо колко са неприятни. Има и други участници, които нарочно се стремят към лошо настроение, но с определена цел: лекари, които трябва да са мрачни, за да съобщят на някой свой пациент лоша новина, социални активисти, които подхранват възмущението си срещу несправедливостта, за да се борят по-ефективно с нея, та дори и един младеж, който заявил, че нарочно култивира гнева си, за да помогне на малкия си брат да се справи с грубияните на детската площадка. Намерили се и хора, които се отнасяли напълно опортюнистично към манипулирането на настроенията си - един съдия-изпълнител например непрекъснато подхранвал гнева си, за да бъде възможно най-твърд с неизрядните длъжници (Вж. също Arlie Hochschild, The Managed Heart, New York, Free Press. 1980.). Но с изключение на тези редки случаи на съзнателен контрол над неприятните чувства, всички останали участници се оплакали, че плуват по течението на настроенията си без път и посока. Със сигурност опитите на различните хора да овладеят настроенията си не могат да бъдат подведени под общ знаменател. 69 Анатомия на гнева Представете си, че някой ви засича на магистралата. Ако първият ви рефлекс е „Кучият му син!“, то от изключителна важност за посоката, в която ще се насочи гневът ви, е дали тази мисъл ще бъде последвана от други в същата тоналност на яд и желание за отмъщение: „Тоя можеше да ме пребие! Копелдак! Няма да му се размине!“ Кокалчетата ви побеляват, докато стискате волана - ерзац за желанието ви да го стиснете за гърлото. Тялото ви се мобилизира за бой, а не за бягство, започвате да треперите, по челото ви избива пот, сърцето ви ще се пръсне, мускулите на лицето ви са стиснати до болка. Искате да го убиете. И тогава, ако друг шофьор зад вас свирне, защото сте намалили рязко скоростта, можете да излеете гнева си върху него. Така се стига до високо кръвно, опасно поведение на пътя, та дори и до престрелки. Да сравним сега този пряк път към бурята на гнева с едно по-меко отношение към шофьора, който ви е засякъл: „Добре де, може и да не ме е видял, а може и да има причина да кара толкова невнимателно, може например на някого да му е зле и да бърза за болницата“. Подобни разсъждения смекчават гнева със снизхождение или поне с готовност за преосмисляне на ситуацията, като по този начин подкопават натрупването на разрушителна енергия. Проблемът - както ни напомня Аристотел, предизвиквайки ни да се гневим само когато трябва - е, че в повечето случаи ядът светкавично излиза извън контрол. Бенджамин Франклин го е казал доста добре: „Гневът винаги си има причина, само дето тази причина далеч невинаги е добра“. Разбира се, има различни видове гняв. Амигдалата може и да е основният източник на внезапния пристъп на бяс, който изпитваме спрямо шофьора, чиято безотговорност ни е изложила на риск, но и другият край на емоционалната система, неокортексът, отговаря за други, по-пресметливи форми на гняв - например хладнокръвното отмъщение или възмущението срещу несправедливостта. Има голяма вероятност подобни чувства да имат „добри причини“, както би казал Франклин, или поне на пръв поглед да изглежда така. Гневът като че ли е най-опасното от всички настроения, от които хората искат да се отърват. Тайс стига до заключението, че той най-трудно се поддава на какъвто и да е контрол. Освен това гневът е и най- привлекателната отрицателна емоция; вътрешният монолог с претенции за правдивост, който непрестанно го подхранва, пълни ума ни с все по- убедителни аргументи, които целят да доведат до неговото физическо изразяване. За разлика от тъгата, гневът дава енергия и дори води до чувство за възторг. Силата му да съблазнява и убеждава може би обяснява защо някои възгледи за него са толкова широко разпространени - например че не може да бъде контролиран, че не трябва да бъде контролиран, както и че 70 физическото му изразяване е един вид „катарзис“ и може да бъде само за добро. Има и противоположен възглед, възникнал вероятно в противовес на мрачните картини на неконтролиран гняв, според който гневът може да се предотврати напълно. Един внимателен прочит на научните открития обаче показва, че всички тези широкоразпространени възгледи за гнева в най- добрия случай са погрешни, а понякога дори нямат нищо общо с действителността. (Изследванията върху гнева са описани в Dolí Zillmann, Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|