Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Един ден, когато бях на тринадесет, в пристъп на бяс избягах от къщи и се заклех, че никога няма да се върна обратно. Беше чудесен летен ден, вървях покрай разцъфнали поляни, докато накрая покоят и красотата наоколо не ме успокоиха. След няколко часа се върнах у дома, изпълнен с разкаяние. Оттогава насетне, щом се ядосам, отново излизам навън - според мен това е най- доброто лекарство. Този кратък разказ е на участник в от едно от първите научни изследвания върху гнева, проведено през 1899 г. (Цит. no Tavris, Anger: The Misunderstood Emotion, p. 135.) И до ден днешен то си остава чудесен пример за втория начин за намаляване на гнева: да се „охладим“ психологически, като изчакаме приливът на адреналин да отмине, при това на място, на което няма голяма вероятност нещо да ни раздразни допълнително. По време на спор например това означава да се отделим от събеседника си, поне за малко. За да се получи „охлаждането" и да разкъсаме навреме кръга на враждебните мисли, можем да потърсим някакво развлечение. Както открива Зилман, то е мощен инструмент за промяна на настроението, и то по една съвсем проста причина: трудно е да сме ядосани, докато си прекарваме приятно. Тънкият момент, разбира се, е да охладим беса си до степен, при която все пак да е възможно да прекараме приятно. Анализът на Зилман на начините, по които гневът ескалира и се успокоява, обяснява много от откритията на Даян Тайс, свързани със стратегиите, които хората обикновено използват, за да обуздаят яда си. Една такава стратегия е да излезеш и да останеш сам, докато се успокоиш. Мнозинството мъже предпочитат да излязат с колата си и да останат насаме с мислите си зад волана (както ми каза Тайс, това откритие я накарало да 74 кара доста по- внимателно). Една доста по-безопасна алтернатива е просто да излезем на разходка; активното движение също помага за справяне с гнева. Също толкова ефикасни са и методите за релаксиране - например дълбокото дишане и отпускането на мускулите, - тъй като те вероятно изменят физиологичната настройка на тялото и намаляват напрежението, породено от гнева, като освен това ни отвличат и от повода за този гняв. Активното движение укротява яда по същата причина - след физиологичното натоварване тялото веднага се отпуска. Периодът на „охлаждане" обаче няма да свърши никаква работа, ако го използваме, само за да подклаждаме допълнително гневните си мисли, тъй като всяка от тях отприщва нов водопад от отрицателни емоции. Развлечението е мощен инструмент, тъй като разкъсва този порочен кръг. В своето изследване върху стратегиите, които хората използват, за да се справят с гнева, Тайс открива, че развлечението може да свърши доста добра работа в това отношение: телевизията, филмите, книгите и други подобни забавления могат да изкоренят мислите, които иначе биха ни довели до бяс. Има обаче и други неща - например да отидем сами на пазар или да хапнем нещо, - които не допринасят с нищо: какво по-лесно от това да продължим да предъвкваме раздразнението си, докато обикаляме из мола или ядем шоколад? Към тези стратегии можем да добавим и някои други, разработени от Редфорд Уилямс, психиатър в университета „Дюк“, който работи с враждебни хора, изложени на риск от сърдечносъдови заболявания, за да им помогне да контролират раздразнителността си (Стратегиите на Редфорд Уилям за контрол на враждебността са описани подробно в Bedford Williams and Virginia Williams. Kills, New York, Times Books, 1993.). Една от препоръките му е да се опитваме да улавяме циничните и враждебните мисли още в момента, в който се появят, и да ги изхвърляме от главата си незабавно. След като бъдат уловени, тези мисли могат да бъдат анализирани и преоценени, но все пак, както открива Зилман, подобен метод работи добре преди гневът да е стигнал до бяс. Митът за изпускането на напрежението Седя си аз един ден в едно нюйоркско такси. Някакъв младеж пресича улицата и спира точно пред таксито, за да изчака колите да го пуснат. Шофьорът няма търпение да тръгне и започва да натиска клаксона и да подканва с жестове младежа да се махне. В отговор получава само смръщена физиономия и неприличен жест. „Кучи син" - крещи шофьорът и заплашително започва да придвижва колата напред, на подскоци, натиснал едновременно газта и спирачката. При тази смъртна заплаха младежът с нежелание се отмества - и то едва- едва - и стоварва юмрука си върху таксито, докато то пълзи из трафика. Шофьорът на свой ред го засипва с цветущи изрази. 75 Когато най-сетне се отдалечихме, шофьорът, все още видимо раздразнен, ми каза: „Не трябва да прощаваш на никого. Връщаш му го тъпкано - така поне се чувстваш по-добре“. Катарзисът - с други думи изпускането на напрежението - е може би най- възхваляваното средство за овладяване на гнева. Според популярната теория то „помага да се почувстваш отново добре“. Само че, както подсказват и откритията на Зилман, срещу катарзиса също има аргументи. Те се трупат още от петдесетте години, когато психолозите започват да тестват експериментално резултатите от катарзиса и всеки път откриват едно и също - а именно, че изпускането на напрежението не допринася почти с нищо за справянето с гнева (въпреки че може и да създава илюзия за това, тъй като гневът е доста съблазнително чувство). (Вж. например S. K. Mallick Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|