Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| and B. R. McCandless. "A Study of Catharsis Aggression", Journal of Personality and Social Psychology 4. 1966. 3a обобщение на това изследване вж. Tavris, Anger: The Misunderstood Emotion.) Възможно е да съществуват условия, при които гневният изблик наистина да свърши работа: например когато се троснем направо на човека, който го заслужава, когато по този начин си връщаме чувството за контрол или поправяме несправедливост, или пък когато нанасяме „оправдана вреда“ на другата страна и я принуждаваме да прекрати някакво рисковано действие, без да си отмъщава. Но тъй като гнева винаги има риск от неконтролируема експлозия, това може да се окаже доста трудно за постигане. Тайс открива, че разюзданият гняв е един от най-лошите начини за охлаждане на страстите: пристъпите на бяс обикновено само подхранват пламъка в емоционалния мозък и допълнително ни ядосват. Когато участниците в експериментите разказват за случаи, в които са изкарали яда си на човека, който го е предизвикал, се оказва, че в крайна сметка отрицателната емоция е продължила по-дълго, вместо да угасне по-бързо. Далеч по ефективен се е оказал подходът първо да се успокоят и едва тогава да се изправят срещу другата страна и да разрешат спора по- конструктивно или самоуверено. Както беше казал веднъж тибетският учител Чогям Трунгпа в отговор на въпроса как е най-добре да се отнасяме към гнева си: „Не го потискайте - но и не го оставяйте да ви командва“. Да облекчим тревогата: кой, аз ли се притеснявам? О, не! Аспираторът бучи странно... Ами ако трябва да го нося на ремонт? Не мога да си го позволя... Ще трябва да изтегля парите от сметката за колежа на Джейми... Ами ако изобщо не мога да си позволя частен колеж? Пък и лошите му бележки от миналата седмица... Какво ще стане, ако успехът му спадне още и изобщо не стигне до колеж? А и аспираторът бучи странно... Така един тревожен ум се върти неспирно в битовата си мелодрама, една 76 тревога води със себе си друга, която на свой ред подхранва първата. Дължим този пример на Лизабет Рьомер и Томас Борковец, психолози от Пенсилванския университет, чийто изследвания върху тревожността - сърцевина на всяко притеснение - издигнаха тази емоция от непонятно достижение на невротиците до ранга на наука (Lizabeth Roomer e Тhomas Borkovec, “Worry; Unwanted Cognitive Activity That Controls Unwanted Somatic Experience", In Handbook of Mental Control, Wegner and Pennebaker.) Няма как да възникне проблем в случаите, в които притеснението върши работа - непрекъснато предъвкване на проблема, т.е. използването на конструктивни разсъждения, които могат да изглеждат като неоправдана тревога, може наистина да доведе до решение. Така или иначе реакцията, която отключва тревогата, е именно постоянната бдителност, готовността ни да търсим потенциални източници на опасност, която несъмнено ни е позволила да оцелеем в хода на еволюцията. Когато страхът породи емоционална реакция на тревога, част от нея насочва вниманието ни към непосредствената заплаха и ни принуждава да се мобилизираме за нейното разрешаване, и съответно да пренебрегнем всичко останало - поне за момента. В известен смисъл притеснението е един вид репетиция за възможността нещо да се обърка и за способността ни да се справим с него - неговата задача е да ни накара да намерим работещи решения за опасностите в живота, като ги предвидим преди още да са ни застигнали. Проблем възниква едва при хроничната, периодично повтаряща се тревожност, която непрекъснато се възпроизвежда и така и не стига до каквото и да е положително решение. Подробният анализ на хроничната тревога доказва, че тя по всичко прилича на лек случай на емоционално отвличане: притесненията се взимат едва ли не от нищото, не подлежат на контрол, пораждат непрекъснат поток от притеснения, разумът не може да се справи с тях и в крайна сметка жертвата на тази тревога се оказва окована от едностранчиво и лишено от всякаква гъвкавост мнение по отношение на предмета на притеснението си. Когато този цикъл се усили и стане постоянен, той пресича психологическия Рубикон и се превръща в пълномащабен неврологичен проблем, в някакъв вид тревожно разстройство - във фобия, в обсесивно-компулсивна невроза, в страхова невроза. При всяко едно от тези разстройства притеснението се съсредоточава върху даден обект по различен начин; при фобиите тревогата се приковава към предмета, породил страха; при натрапливите неврози вниманието е съсредоточено върху това да се предотврати някаква ужасяваща катастрофа; при пристъпите на паника, характерни за страховата невроза, водещ може да бъде страхът от смъртта - както и страхът от самия пристъп на страх. Всички тези разстройства имат обща основа: притеснение, излязло извън всякакъв контрол. Така например една жена, лекувана от обсесивно- компулсивно разстройство, имала поредица от ритуали, които отнемали по- голямата част от времето й: душове от по четиридесет и пет минути няколко пъти на ден, миене на ръце за по пет минути повече от двадесет пъти на ден, 77 и какво ли още не. Сядала единствено след като почиствала със спирт стола, за да го дезинфекцира. Не искала да се допира до деца и животни, зашото ги смятала за твърде мръсни. Всички тези натрапливи желания се дължали ма смътния ѝ страх от микроби; тя непрекъснато се притеснявала, че ако не се мие и дезинфекцира непрекъснато, ще се разболее и ще умре. Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|