Емоционалната Интелигентност

141
"Gender Segregation in Childwood”, in Advances in Child Development and
Behavior, H. Reese, ed.. New York, Academic Press, 1987.). Едно изследване, посветено на приятелските връзки между децата, показва, че при тригодишните около половината приятели са от противоположния пол; при петгодишните процентът е наполовина по-малък, докато при седемгодишните почти няма деца, които да признават, че най-добрият им
приятел е от противоположния пол. (John Gottman, "Same and Cross Sex
Friendship in Young Children", in Conversation of Friends, J. Gottman and J.
Parker, eds.. New York, Cambridge University Press, 1986.). Тези отделени една от друга социални вселени се сблъскват едва с пробуждането на зрелия сексуален интерес при тинейджърите.
Междувременно момчетата и момичетата научават съвсем различни уроци за овладяването на емоциите. Като цяло родителите обсъждат емоциите (с изключение на гнева) по-често с дъщерите си, отколкото със синовете. (Това
обобщение на разликите между половете при социализацията на емоциите
дължим на отличния преглед в Leslie R. Brody and Judith A. Hall, "Gender and
Emotion", in Handbook of Emotions, Michael and Jeannette Haviland, eds.. New
York, Guilford Press, 1993.). Момичетата имат достъп до повече информация за емоциите от момчетата: когато родителите разказват приказки на малките си деца, пред момиченцата използват повече думи за емоции, отколкото пред момченцата. Когато майките си играят с бебетата си, пред момичетата изразяват повече емоции, отколкото пред момчетата. Най-сетне, когато майките говорят с дъщерите си за чувства, те обсъждат съответното емоционално състояние по-подробно, отколкото биха го направили със синовете си - с тях на свой ред коментират в повече детайли причините и последствията от емоции като гнева (вероятно като предпазна мярка).
Лесли Броуди и Джудит Хол, които са обобщили изследванията върху емоционалните разлики между половете, предполагат, че тъй като момичетата развиват езиковите си способности по-бързо от момчетата, това им дава и повече умения в изразяването на чувствата. Те са по-добри от момчетата в това да използват думи, за да изследват емоционалните реакции
(например физически сблъсък) и да ги заменят с думи; в противовес на това момчетата, „при които вербализацията на афектите не е водеща, продължават да не осъзнават емоционалните състояния - както своите собствени, така и тези на другите“ (Brody e Hall, "Gender and Emotion", p.
456.).
На десетгодишна възраст приблизително еднакъв процент момичета и момчета проявяват открита агресивност, стигаща до открита конфронтация, ако бъдат ядосани достатъчно. На тринадесет години обаче между половете вече личи красноречива разлика: момичетата имат по-развити умения от момчетата за по-завоалирани прояви на агресия като остракизъм, злостни клюки и непреки форми на отмъщение. Момчетата в повечето случаи просто продължават да прибягват до пряка конфронтация и не прилагат такива cтpaтeгии (Robert B. Cairns and Beverley D. Cairns, Lifelines and Risks, New
York, Cambridge University Press, 1994.). Това е само един от многото

142 аспекти, в които момчетата - и по-късно мъжете - реагират по-просто и първично в сравнение с противоположния пол на превратностите на емоционалния живот.
Когато момичетата играят заедно, те го правят в малки, интимни групи, в които основната цел е да се минимизира враждебността и да се постигне най-тясно сътрудничество, докато момчетата играят в по-големи групи, в които се набляга на конкуренцията. Една от ключовите разлики между двата типа групи личи, когато някой се нарани в хода на играта. Ако някое момче падне и се разплаче, духът на групата предполага да не пречи и да спре да циври, за да може играта да продължи. Ако подобно нещо стане в момичешка група, играта спира и всички се скупчват около разстроеното момиче, за да му помогнат. Тази разлика въплъщава онова, което Каръл
Гилиган от Харвард определя като ябълка на раздора между двата пола: момчетата се гордеят със самотната си и дори донякъде твърдоглава независимост, докато момичетата разглеждат себе си като част от мрежа, изтъкана от взаимни връзки. Затова и момчетата се чувстват застрашени от всичко, което може да заплаши тяхната независимост, а момичетата се притесняват най-вече от разрива на една или друга връзка. А и както доказва
Дебора Танен в своята книга You Just Don’t Understand, тези различаващи се гледни точки означават, че мъжете и жените искат и очакват съвсем различни неща от един разговор - мъжете се задоволяват да говорят „за“ това или онова, докато жените просто искат да поддържат емоционална връзка със събеседника си.
Накратко казано, този контраст в школовката на емоциите поражда съвсем различни умения - момичетата овладяват до съвършенство „способността да разчитат и вербални, и невербални емоционални сигнали, да изразяват и споделят чувствата си“, докато момчетата са майстори в това „да заличават емоциите, свързани с ранимост, вина, страх или болка“ (Brody and Hall,

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: