Емоционално фокусирана терапия (ефт) на Сю Джонсън
Изтегляне 41.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Курс на лечение
| Формулиране на случая
Терапевтът концептуализира трудностите на двойката като пряк резултат ит възприеманата загуба на това, което е била сигурна емоционална връзка, поради сърдечното заболяване на Питър и последващите му реакции към него, във връзка с историята на травмата на Джойс. По време на Етап 1 на терапията терапевтът се зае да помогне и на двамата партньори да изтълкуват проблема от гледна точка на привързаността: Джойс внезапно се уплаши да не загуби своята „спасителна линия“, която отново разпали дремещи преживявания на ужасяващото насилие, изолация и самота пред лицето на опасност; докато Питър беше внезапно изправен пред животозастрашаваща болест и това, което му се стори като загуба на най-важния източник на емоционална подкрепа точно когато най-много се нуждаеше от нея. Курс на лечение След като двойката започна да възприема модела си на преследване-отдръпване като свой враг, а не един на друг, Питър започна да проявява признаци на по-голяма отзивчивост към Джойс в сесията и склонност да бъде по-откровен с нея относно собствените си борби след поставянето на стендовете. Това представляваше деескалация на техния цикъл на негативно взаимодействие. В светлината на новооткритата отвореност на Питър към Джойс, Етап 2 от терапията се фокусира върху подпомагането на Джойс да стане по-настроена към основните си страхове от загубата на съпруга си и към чувството на безпомощност и уязвимост, които тези страхове предизвикват. Терапевтът я насърчи да изрази тези чувства директно към Питър по начин, който би му помогнал да разбере как нейните възприятия за безгрижно отношение към болестите му от негова страна са предизвикали нейните постравматични реакции. След това тези партньори успяха да си помогнат взаимно да регулират безпокойството си, осигурявайки сигурно убежище, където страховете могат да бъдат успокоени и сигурна база, където всеки ще се чувства овластен да се справи със заплахите и опасностите. Питър постигна това като положи активни усилия да изслуша и утеши Джойс, както и тя направи същото като покани Питър да бъде по-открит с нея относно своите надежди, нужди и страхове свързани със здравето му и съвместния им живот. След като двойката премина през стъпките на Етап 2 в течение на няколко сесии, Етап 3 им помогна да се справят с практическия проблем на промените в начина на живор, за да осигурят доброто здраве на Питър в дългосрочен план. Етап І. Следният откс е от Етап І на терапията (Сесия 6). В него Джойс говори с терапевта и с Питьр за преживяванията си във врьзката за времето след операцията на Питьр. Тя се позовава на случаи на невнимание на Питьр км здравето му (консумацията му на алкохол, лоши хранителни навици и липса на упражнения) и тяхното въздействие върху нея: Джойс: Някъде в болницата привързаността ми към него умря. Умря, когато трябваше да го видя през трусовете и ударите. Сякаш някой ме удари с шамар по тила и ми каза: „Ти си идиот. Сьбуди се! Погледни какво имаш пред себе си и признай, че този човек работи много упорито , за да се самоубие!" И тогава трябваше да нахалствам мъжа си пред социалния работник , трябваше да го наклещвам пред лекарите. Казах: „Момчета, всички ли пушите наркотици? Изобщо не му върви!" И тогава, изведньж, способността ми да протегна рька беше компрометирана Нямаше го. Това доверие между нас? Си отиде. Терапевт: Целият този страх (засилване на първичния афект]. Внезапно сякаш си изгубил спасителното выже и ти го напомнят [оформяйки реакцията на Джойс в термини на привьрзаност]. Вътре в себе си чувствахте: „Имам нужда от теб, но вече не мога да разчитам на теб" [утвърждаване]. Джойс: До голяма степен една връзка е доверие и уважение. Гледам това и си казвам: „Това е лудост ! Дори не познавам този човек!" Със сигурност не искам да се държа за ръце с някой, който систематично се самоунищожава. Терапевт: Нещо се случи там, Джойс. Каза, че си изгубил нещо. Ти каза: "He познавам този човек." Сякаш Петьр стана някой друг?] Джойс: Абсолютно. Беше просто ден и нощ, сьбуди се и помириши кафето, спри да се преструваш. Терапевт: Кой е този друг човек? Джойс: Загубих съпруга си. Той беше заменен от някой, който е медицински случай, който не иска да се грижи за себе си. Вместо да бъдем съпруг и съпруга, сега сме медицинска сестра и пациент! Ще бьда медицинска сестра. Хм, интересно [саркастичен тон]. Как се чувствам привлечен от някого, когото не изпитвам дори искате да сте в едно легло с [гневен тон]? Терапевт [понижава гласа, говори бавно, връща разговора към страховете на Джойс от привързаността]: Казахте, че той е друг човек. „Загубих съпруга си." Джойс: И той беше заменен от пациент, някой, който ще лъже, който ще заблуди всеки лекар в града ! Вместо да бъда грижовна, подкрепяща съруга, единственият начин, по който мога да помогна той е да влезе и да се обади на тези проклети лекари и да каже: „Всички сте луди! Какво правите? Не виждате ли този човек? Не виждате ли тези проблеми?" Целият алкохол, дори отдалечено спазвайки диета.... Той си купи бутилка ром и торба фьстьци на пт за вкщи от лекарския кабинет! [Джойс се обръща към Питър и казва обвинително] Лъжеш твоите лекари - това казва нещо за теб! Ти се самоубиваш и аз стоя и гледам! Е, не благодаря! Терапевт: Тук се забиваш, Джойс: „Вече не мога да разчитам на него, но трябва да разчитам на него. Все още копнея за него (емпатично предположение), но сега има тази аларма, която се включва и казва: „Не, не го прави!" Ядосваш се, защото имаш чувството, че това е единственият начин да се свържеш с него. Джойс: Искам да протегна рька, искам да бъда част от двойка, но рискот е толкова огромен в момента. Терапевт: Питьр трябва да е доста важен за вас, ако мисълта да го загубите предизвиква всички тези страхове и тревоги и ви кара да се чувствате сякаш нямате друг избор, освен да го преследвате като това (прекадриране). Джойс: Е, разбира се! За това става въпрос, нали? Терапевтьт [към Питър]: Знаеш ли, че означаваш толкова много за Джойс? Че си бил нейната “спасителна линия”? Питър: Не. Тя обикновено не ми казва това. Тя просто ме разкьсва на парчета, както направи преди малко. В този момент терапевтьт активно подкрепи Питьр и продължи да преформулира коментарите на Джойс по отношение на нейната любов и нужда от него. Целта на тези интервенции беше двойна: (а) да помогнат Джойс разпознава източника на своето гневно поведение като основната си нужда от близост с Питьр и нейния страх да не го загуби и (б) да помогне на Питър да стане по-възприемчив към Джойс, като възприеме нейната уязвимост, а не нейната враждебност. Това в крайна сметка би помогнало на Питър да направи малко промените в поведението, предложени от неговите лекари, защото вместо да изживява Джойс като агресивна, той започва да разбира дълбочината и интензивността на чувствата й към него и да получава Етап II В Етап II на терапията терапевтът помогна на Джойс да обясни на Питър как болестта му е отключила нейните посттравматични стресови реакции. Вместо да го критикува или напада , тя започна да говори за това колко изоставена и сама се чувстваше и за това как това чувство на изолация е предизвикало спомени за ужасите, на които е била свидетел в Руанда , и емоционално натоварени спомени от предишните й насилствени връзки. Терапевтът подкрепи Питър да чуе и разбере това, за да може той да утеши Джойс ефективно. Изтегляне 41.43 Kb. Сподели с приятели:
|