Емоционалното лидерство на учител Анотаци
Резултати и тяхното обсъждане
Изтегляне 46.33 Kb.
|
Свързани:
НАУЧНА СТАТИЯ ГОТОВА
| Резултати и тяхното обсъждане
Сравнителен анализ на теоретичните подходи към интерпретацията на емоционалното лидерство е представен в Таблица 1. (Приложение 1) Представеното обобщение на данните дава възможност за разграничаване на съдържателни и процедурни подходи, посочвайки емпиричните характеристики на тяхното проявление и поддържащи технологии. Контекстът на разграничаване на теоретичните подходи към анализа на лидерството и преди всичко емоционалното лидерство предопределя набора от емпирични критерии, както и технологичните възможности за съпровождане на процесите на дейност и взаимодействие. Авторите на първата група теории за лидерството се фокусират върху въпросите какви личностни черти, емоционална интелигентност, креативност, емоционална зрялост и стилове на поведение помагат на учителя за да стане лидер. Актуални са задачите на психодиагностиката и навременния професионален подбор. Авторите на втората група теории за лидерството обсъждат процесите на групова идентификация и творчество, участието на лидера в тяхното възникване и условията на групово взаимодействие. В Таблица 2. (Приложение 2) е показана връзката между видовете емоционално лидерство и методите на взаимодействие, резултатите от самоорганизацията на субектите на обучение, груповите ефекти, методите на емоционална работа, които определят различията в постиженията и удовлетвореността от учебната работа. Процесният механизъм на образователните програми е насочен не само към управлението на транзакциите, но преди всичко към трансформирането на значенията на взаимодействието и емоционалната подкрепа в ситуации на трудност, към усилията за преодоляване на преживяванията. Въпреки дългата история на изследването на лидерството, неговите социално-психологически механизми и групови ефекти не само са недостатъчно проучени, но и разработеното не се използва достатъчно в практиката на взаимодействие. Няма проекти и препоръки за планиране на програми за емоционално лидерство на учителите. Предложените съдържателни теории и типологии на лидерството не отчитат процесите на мобилна дейност на групите и водещия принос на учителя към новите възможности за междуличностни отношения в контекста на образователната работа. Груповото взаимодействие се разглежда отвъд страховете, които възникват сред неговите участници и не отчита доминиращия емоционален компонент и положителната подкрепа от други субекти. К. А. Абулханова обяснява дейността на личността чрез овладяване на опита на културата, способността за идеализиране на стремежите, неизбежното желание за най-доброто и по-съвършеното.[1] Този процес е възможен само в условия на взаимодействие и съвместна работа, където възрастен (учител) действа като организатор и лидер. Различията във видовете организация на емоционалната подкрепа от страна на лидера само правят нуждата от технологии и програми за проектиране на ефективно взаимодействие по-очевидна. Заключение Учителят, като емоционален лидер, е чувствителен към промените в настроението на групата и в ситуации на възникващи трудности, използва техники за емоционална подкрепа, които елиминират заплахите за нейната идентичност. Емоционалното лидерство на учителя е насочено към процесните технологии, които водят до усилия за преживяване на успех и удовлетвореност на всеки субект в междуличностните отношения при критични ситуации в съвместната групова работа. Бъдещите изследвания са фокусирани върху по-нататъшното развитие на програмите за емоционално лидерство на учителите в съответствие със специфичните обстоятелства на съвместната дейност в образователните групи. Изтегляне 46.33 Kb. Сподели с приятели:
|