Емоционалното лидерство на учител Анотаци
Emotional leadership of a teacher: A procedural approach to designing programs of effective interaction
Изтегляне 46.33 Kb.
|
Свързани:
НАУЧНА СТАТИЯ ГОТОВА
- Навигация на страницата:
- Keywords
| Emotional leadership of a teacher: A procedural approach to designing programs of effective interaction
Abstract. The article discusses the issue of designing emotional leadership of a teacher as the basis for the formation of sociopsychological maturity and emotional self-organization in teaching staff. Contemporary scholars highlight the emotional context of leadership. While active manifestations of aggression in interpersonal relationships are increasing, the issues of leadership are gaining momentum as a tool to prevent passive processes of emotional "burnout". Research shows that despite a massive debate on leadership, real programs in leadership that could guide teachers on their way to effective interaction are almost non-existent. The aim of the article is to analyze the effectiveness of emotional support techniques so that to identify the prospects for designing programs in emotional leadership of teachers. The article provides a comparative analysis of theoretical studies in emotional leadership of a teacher through comparative and procedural approaches. It is concluded that the design of teacher emotional leadership models needs improvement in the context of the procedural approach. Besides, the design should be flexible to accommodate specific conditions or requirements. The article describes a socio-psychological model of emotional leadership types and shows how these types correlate with particular activities, methods of pedagogical influence and self-organization of a class, group effects as well as emotional and creative tools of a teacher. The material of the article can be used to develop emotional leadership programs with due regard to specific circumstances of joint activities in the field of education. Keywords: emotional leadership, teacher leadership, procedural approach, program design, effective interaction. Въведение Емоционалното лидерство в образованието се обсъжда в литературата само като локален иновативен опит. XXI-ви век изостри проблемното поле на функционирането на учителското лидерство и особено на емоционалното лидерство. Очакванията и перспективните възможностите всъщност се трансформираха в цяла поредица от кризи в личностното развитие на днешната младеж. Интересът на учениците към творческата познавателна дейност намалява, губят се доверието и значимостта на междуличностните отношения, засилват се страховете от решаването на трудни интелектуални задачи, нараства броят на конфликтите, емоционалното изгаряне, повтарят се психологически сривове и прояви на агресия в областта на образованието. Изследванията на емоционалния контекст на процесите на лидерство в съвременната литература се оказват актуални и във връзка с проблемите на предотвратяването на пасивните процеси на емоционално „прегаряне“ у субектите на образованието, докато активните прояви на агресия в междуличностните отношения се увеличават. Съвременните изследователи на лидерство отбелязват противоречие между дългата история на вниманието към проблемите на лидерството и липсата на реални програми за проектиране, които биха могли да бъдат основа и да действат като ръководство за учителя при осигуряване на ефективно взаимодействие. Цел на изследването: да се разгледа ефективността на техниките за емоционална подкрепа, както на съдържанието, така и на процедурната организация на взаимодействието, за да се идентифицират перспективите за по-нататъшно проектиране на програми за емоционално лидерство на учителя, като се вземат предвид индивидуалните различия. Изследователска хипотеза: емоционалното лидерство на учителя включва подобряване на емоционалните програми подкрепа, насочена към очаквания успех и прогнозиране на усилията, преживяванията и състоянията на удовлетвореност от процесите на съвместни дейности за всеки член на учебната група Материали и методи Лидерството на учителя първоначално се предопределя от избора на професия, спецификата на работата в групи, значимостта на междуличностните отношения и отговорността за процесите на взаимодействие. Жизнените обстоятелства в днешния свят се променят бързо и непредвидимо, което увеличава бариерите пред упражняването на лидерство дори за тези учители, които имат значителен опит. В новите обстоятелства от учителя се изисква незабавно да се включи в процесите на преобразуване на ситуации, включващи нови методи за подпомагане на субектите в съвместната работа. Техниките за емоционална подкрепа са насочени, от една страна, към самия учител и неговите възможности за емоционално творчество, а от друга страна, към мотивацията и преживяванията на субектите на обучение, към необходимостта от иницииране на тяхното положително емоционално поведение, тъй като в условията на решаване на нови проблеми, страховете от образователни неуспехи неизбежно нарастват [6;11]. Проектирането на „училище на бъдещето“, чийто модел, както предполагат неговите автори, ще се основава на принципа на функциониране не на една социална общност, а на система от общности деца-възрастни [7], прави още по-очевидно необходимостта от осъзнаване на задачите на емоционалното лидерство на учителя и последствията от емоционалната самоорганизация. Освен това образователните постижения са поле за обсъждане и нарастване на страхове не само сред субектите на обучение, но и сред широкия кръг от близки до тях хора, включително родители, роднини и администрация. Дейността на учителя като ръководител в груповата работа и като организатор на всяко образователно събитие задължително има емоционален и творчески характер [10]. Резултатите от постиженията на учениците във всяка конкретна образователна ситуация зависят от това какви средства избира учителят: оптимизиране или потискане на дейността. Оптимизирането на емоционалната подкрепа мотивира съвместните дейности, поддържа доброжелателна атмосфера на междуличностни отношения, укрепва положителното благополучие на всеки участник в груповата работа, доверието му в другите и вярата в преодоляването на трудности. [21] В литературата иновативните подходи към организацията на ефективно взаимодействие в областта на образованието са представени преди всичко от трудовете на Уилям Гласър и Едуард Стоунс. Най-важната идея на стратегията за развитие е проектирането и по-специално, на векторения модел на образователната среда [21], на структурата на речта на учителя, инициираща дейността на учениците в класната стая [14], на йерархията на учебните задачи - „думи-действия”. [17] Програмите за емоционално лидерство, които биха могли да се предложат на учителите за работа в група, за съжаление в момента не са застъпени в литературата. Възникват въпроси: с какви технологии учителят, в ролята на емоционален лидер на група може да предотврати например негативното възприемане от другите субекти на опитите и неуспешни действия на техните съученици или ги обрича със статут на „губещи“ ” в групата? Или какви технологии могат да променят потиснатото настроение в група, ако има мотивационни или когнитивни затруднения? Теориите за лидерство на учителите могат да бъдат разделени на два класа: теории на съдържанието и теории на процеса. Първият клас теории се фокусира върху изследване и обяснение на вътрешните детерминанти на лидерското поведение, като се ограничава до характеристиките на личността на самия лидер. Вторият клас теории се опитва да обясни процесите и условията на съвместната дейност, които предопределят желания резултат от дейността и успеха на всички членове на групата. Емоционалното заразяване, мотивационното вдъхновение и синергията на дейността на групата като цяло са в основата на емоционалното лидерство на учителя като подредени и последователни във времето и пространството процеси на организиране на взаимодействие. Както М. Н. Ушева отбелязва, успехът се преживява от човека, а освен това трябва да бъде представен в идеализирана форма. [18] Разграничаването на теориите за емоционалното лидерство не означава разделянето им. Всичко това е от съществено значение за разбирането на детерминантите на лидерството. Индикацията за разграничаването на границите между тях отваря проблемно поле и перспективи за възможни желани промени . [9] Процедурният механизъм на лидерството и програмното проектиране трябва да бъдат насочени преди всичко към управлението на значенията, емоциите и преживяванията, към визията за бъдещето, към възможностите за преодоляване на страховете от трудностите на образователните задачи. Социално-психологическата реалност на емоционалното лидерство остава проблемно поле на субективното, често интерпретирано и оценявано като непредвидимо присъствие на „мистични” и „мистериозни” сили на влияние, когато ефектите му са недостатъчно осъзнати. Метод на изследване: обобщение на изследванията на емоционалното лидерство на учителя, анализ на основанията за създаване на програми, насочени към конкретни обстоятелства и към процесите на емоционална самоорганизация в условия на специфично взаимодействие в групи. Изтегляне 46.33 Kb. Сподели с приятели:
|