Енергийна стратегия на република българия до 2020г. За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика

1. 
   За да има конкуренция на електроенергийния пазар, трябва да има достатъчно предлагане и по-голям брой доставчици, така че всеки потребител да може да избира и да сменя снабдителя си без затруднения. Създаването на условия за конкуренция при производството и доставката изисква комплексни и координирани усилия от страна на регулатора и МИЕТ. Ангажираме се да осъществим в най-кратки срокове, до края на 2011г. идеята за електроенергийна борса в сътрудничество с действащи борси, която е изпитания инструмент за създаване на ликвиден пазар.
   

2. 
   Всеки пазарен участник трябва да има свободен и недискриминационен достъп до мрежата, за да може да транспортира своята енергия до съответния контрагент. Преносното и разпределителните предприятия са естествени монополи – поради липсата на конкурентни пътища те могат да дискриминират едни пазарни участници за сметка на други. Затова, ще създадем такива условия, че всеки участник да има достъп до мрежата при ясни и недискриминационни правила.
   

3. 
   Отделянето на преносните оператори от дейностите по производство и доставка е наша първостепенна задача не само поради изискванията на европейското законодателство, а и като гаранция за безпрепятствения и равнопоставен достъп до мрежата. Съгласно съвместно избраният от МИЕТ и ДКЕВР модел за отделяне – «Независим преносен оператор», двата оператора ще бъдат отделени от вертикално интегрираната компания заедно с преносните активи като две юридически лица, в които Министърът на икономиката, енергетиката и туризма пряко ще упражнява правата на собственост на държавата. Преструктурирането ще бъде завършено в най-кратки срокове, преди изтичането на крайния срок за това по директивите – края на 2011г.
   

4. 
   Наличният капацитет на мрежата трябва да се оповестява и да се разпределя справедливо между всички ползватели. Важно е, също така, мрежата да се развива в полза на всички участници, чрез което да се гарантира, че и за в бъдеще капацитета ще е достатъчен и разполагаем за всички. Това може да стане само при условие, че се предвидят необходимите инвестиции за прилагане на концепцията за „умни мрежи”. За целта, преносните оператори – ЕСО и Булгартрансгаз – ще трябва незабавно да започнат подготовката на десет годишни планове за развитие, които да бъдат широко консултирани с всички пазарни участници преди да бъдат приети от ДКЕВР.
   

Нашето категорично убеждение е, че трите ключови стъпки към независимо регулиран и конкурентен енергиен пазар, а именно: за прозрачно опериране и развитие на мрежите; за електроенергийна борса и за отделяне на преносните оператори са осъществими в рамките на нашия мандат и са правилния път за създаване на доверие на българския бизнес и граждани в пазара на електрическа енергия.

• 
  Диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.
  
• 
  Осигуряване регулаторни стимули за инвестиции в мрежовата инфраструктура и за развитие на мрежите адекватно на нуждите на ползвателите им, включително прилагане на концепцията за „умни мрежи”.
  
• 
  Разработване и приемане на Програма за стабилизация и развитие на топлофикационния сектор.
  
• 
  Институционална подкрепа и мониторинг на проекти със стратегическо значение за енергийната сигурност, в т.ч. на инвеститори в нови газови централи, които ще бъдат необходими за балансиране на производството от вятърните централи и на проекта АЕЦ „Белене” като проект с преобладаващо участие на чужди инвеститори.
  
• 
  Институционална подкрепа и мониторинг на проекти за изграждане на нови и/или заместващи мощности на местни въглища при задължително използване на съвременни високоефективни и нискоемисионни технологии с улавяне и съхранение на СО2, включително и технологии за разработване и усъвършенстване на системата
  
• 
  Изграждане на национално хранилище за радиоактивни отпадъци и хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво в съответствие с най-добрите международни стандарти.
  
• 
  Актуализиране на стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци.
  
• 
  Разработване на система за енергийна социална защита.
  

• 
  Искане пред Европейската комисия за отсрочване на задължението за пълно заплащане на разрешителните за емисии на парникови газове от 2013г. от страна на производителите на електрическа енергия
  
• 
  Своевременно създаване на работещи механизми за провеждане на национални търгове за разрешителни за емисии на парникови газове от 2013г.
  
• 
  Регламентиране на пълното използване на приходите от търговете за разрешителни за емисии на парникови газове към проекти за устойчиво енергийно развитие и създаване на административен капацитет и процедури за селекция и оценка на проектите
  
• 
  Активно участие на държавата в европейските процедури за финансиране на чисти технологии – демонстрационни проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и иновативни проекти за възобновяема енергия
  

• 
  Увеличаване дела на електроенергията, произведена от ВЕИ, чрез използването на механизми за достигане на количествените цели при най-ниска цена за потребителите.
  
• 
  Разработване и приемане на Национален план за действие в областта на ВЕИ 2020.
  
• 
  Въвеждане изискванията на Директива 2009/28/ЕС - приемане на нов Закон и подзаконови нормативни документи за ВЕИ с оглед премахване на бариерите пред интегрирането на ВЕИ в електроенергийните и газовите мрежи и въвеждане на пакет от мерки за стимулиране на инвестициите във ВЕИ технологии, производството и потреблението на енергия от ВЕИ и научните изследвания.
  
• 
  Усъвършенстване на съществуващите механизми за подпомагане производството и потреблението на енергия от ВЕИ и финансово насърчаване на проекти чрез специализирани кредитни линии, средства от европейски фондове и програми и други източници.
  
• 
  Създаване на благоприятни условия за развитие на пазара за електрически пътни превозни средства, захранвани от ВЕИ.
  
• 
  Ускоряване работата по осъществяване на съвместни проекти за оползотворяване съществуващия воден енергиен потенциал в страната.
  

• 
  Разработване и приемане на Национална стратегия по енергийна ефективност при крайното потребление на енергия на Република България.
  
• 
  Разработване и приемане на Програма за ускорена газификация на Република България.
  
• 
  Въвеждане изискванията на законодателен пакет „Енергийна ефективност”.
  
• 
  Осигуряване на стимули за прилагане на мерки за енергийна ефективност на домакинствата и закупуване на енергоефективни уреди и оборудване.
  
• 
  Въвеждане на Програма за обучение и квалификация на специалисти за енергетиката и новите технологии.
  
• 
  Финансово насърчаване на мерки за енергийна ефективност чрез схемите на Фонд „Енергийна ефективност”, специализирани кредитни линии, средства от европейски фондове и програми и създаване на допълнителни схеми и инструменти, включително за:
  

- стимулиране разработването и изпълнението на проекти за намаляване потреблението на енергия в държавни и общински сгради;

• 
  Изменение и допълнение на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове за въвеждане изискванията на Третия либерализационен пакет с цел създаване на ефективен енергиен пазар, прозрачност на държавните енергийни дружества, съчетани със засилена защита на правата на потребителите.
  
• 
  Разработване и приемане на Програма за ускорено пазарно развитие на електроенергетиката.
  
• 
  Създаване на електроенергийна борса.
  
• 
  Укрепване н професионалния капацитет и независимостта на регулаторния орган в енергетиката.
  
• 
  Защита на правата на потребителите.
  

• 
  Разработване и приемане на Програма за ефективно използване на местните енергийни ресурси.
  
• 
  Актуализиране на законовата база с оглед гарантиране единно управление на подземните богатства.
  
• 
  Стандартизиране на процедурите и документите по предоставяне на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства, в т.ч. за стимулиране разработването на нови газови находища в страната.
  

• 
  Изграждането на регазификационен терминал за втечнен природен газ(LNG) гръцкото Егейско крайбрежие, чрез който да се доставя природен газ не само за България, но и за трети страни, посредством добре развитата българска газопреносна мрежа;
  
• 
  Реализиране на проект за доставка на компресиран природен газ (CNG) от Азербайджан през Черно море;
  
• 
  Изграждане на междусистемни газови връзки с Румъния, Гърция, Сърбия и Турция, както следва:
  

• 
  Газова междусистемна връзка България-Сърбия, която ще позволи доставки на природен газ за България през Сърбия от газопреносната система на ЕС и от алтернативни на Русия доставчици на природен газ. Целта е осъществяване на бъдещи доставки на природен газ през Сърбия за България и за трети страни;
  
• 
  Газопровод България – Румъния (Русе-Гюргево), ще се изгради трансграничен реверсивен газопровод с индикативна дължина 25 км, свързващ българската газопреносна система при АГРС Русе-Изток с румънската газопреносна система в района на ГИС Гюргево;
  
• 
  Изграждане на газопровод Гърция-България - с приблизителна дължина 168.5 км, свързващ гръцката газопреносна система в района на гр. Комотини с българската газопреносна система в района на гр. Стара Загора;
  
• 
  Газова междусистемна връзка с Турция, за осигуряване на реверсивен газов поток в посока от Турция към България;
  

• 
  Намалена с 20% енергийна интензивност на БВП до 2013 г.
  
• 
  Увеличен дял на ВЕИ до 12% в общото крайно потребление на енергия до 2013 г.
  
• 
  Увеличен дял на свободно договорените количества електрическа енергия на вътрешния пазар
  
• 
  Създадена електроенергийна борса
  
• 
  Осигурено по-качествено енергоснабдяване на достъпни и предсказуеми цени
  
• 
  Подобрени стандарти за сигурност на снабдяването с енергия и опазване на околната среда.
  
• 
  Привлечени инвестиции в сектора
  
• 
  Напълно хармонизирано национално законодателство с актовете от пакет «Енергетика/ Климат»
  
• 
  Напълно хармонизирано национално законодателство с актовете от Трети енергиен либерализационен пакет
  
• 
  Независими от производство и снабдяване преносни оператори
  
• 
  Работещ и капитализиран Фонд за енергийна ефективност
  
• 
  Ефективен и независим регулаторен контрол
  
• 
  Подобрена система за енергийна социална защита
  

Нарастващите цени на вносните енергийни ресурси са основен фактор за промените в енергийния баланс до 2030 г. Под тяхно влияние енергийната интензивност на БВП устойчиво намалява съответно с 30% през 2020г. и с 43% през 2030 г. Това води до нарастване с близо 100% на БВП срещу 10-процентово покачване на потреблението на енергия в страната. Зависимостта от внос намалява с 4 пункта поради покачването на потреблението на ядрена енергия, която е приемана за местен източник – предвидено е пускане в експлоатация на два ядрени блока по 1000 МВт . Потреблението на нефт и природен газ нараства незначително. Ако ядрената енергия се отчете като вносен ресурс, то зависимостта от внос ще нарасне до 77%.