Енергийна стратегия на република българия до 2020г. За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика

• 
  Доразвиване на регулаторните механизми и въвеждане на по-ясни, прозрачни и недискриминационни правила и критерии по отношение на интегрирането към електроенергийните мрежи на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, както и стимулиране на необходимите инвестиции в изграждане на техническа инфраструктура и управление, както и прилагане на концепцията за „умни мрежи”
  
• 
  „Дисциплиниране" на процеса на присъединяване на производители на електрическа енергия от ВЕИ, посредством въвеждане на изискване за банкова гаранция от страна на инвеститора, дължима при заявяване и не изграждане на съответната мощност, съчетана със завишаване на санкциите за електроразпределителните и преносно дружества. В тази връзка се предвижда и конкретна процедура за подбор по предварително зададени технически и финансови критерии.
  
• 
  Създаване на необходимата законова рамка за осигуряване на достъп на производителите на биогаз, преработен до метан, до газопреносната мрежа, по подобие па приоритетното присъединяване на производители на електроенергия от ВЕИ
  
• 
  Облекчаване на процедурите за изграждане на малки (битови) ВЕИ енергийни мощности, като инсталации за оползотворяване на слънчевия потенциал за топла вода, отопление и/или производство на електрическа енергия, оползотворяване на потенциала от термална и геотермална енергия, биомасата и др.
  
• 
  Промени в действащите нормативни документи, по отношение на участниците в инвестиционния процес и задълженията им, във връзка с изискванията на Директива 2009/28/ЕО по отношение на проектирането на сгради и използването на енергия от ВЕИ в тях
  
• 
  Въвеждане на изисквания за ефективност на битовите отоплителни уреди (инсталации) работещи с биомаса с оглед намаляване на общия обем на горска сеч в частта му за енергийни нужди
  
• 
  Подготвяне на нормативна уредба, уреждаща регистрацията и сертификацията на квалифицирани монтажници на котли и печки за биомаса, фотоволтаични и слънчеви топлинни системи, повърхностни геотермални инсталации и термопомпи, във връзка с изискванията на Директива 2009/28
  

• 
  Създаване на ясни правила за поддържане на относително еднаква норма на печалба за всички производители на електрическа енергия от ВЕИ и понижаване на цената на произведената електроенергия в дългосрочен аспект чрез текущо актуализиране на преференциалните изкупни цени за електроенергия произведена от ВЕИ, на базата на промени в инвестиционните разходи и ефективността на технологиите
  
• 
  Удължаване след 2015 г. на срока за прилагане на преференциалните изкупни цени и задължително изкупуване на електроенергия, когато е произведена от централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, работещи с възобновяеми източници, когато топлоенергията се използва за директно заместване на топлоенергия за бита, произведена от конвенционални източници
  
• 
  Удължаване след 2015 г. на срока за прилагане на преференциалните изкупни цени и задължително изкупуване на електроенергия, произведена от фотоволтаични централи с инсталирана мощност до 5 kW, когато производителя е и консуматор на електрическа енергия.
  

• 
  Изграждане на гъвкави финансови инструменти и схеми за подпомагане на производството на енергия от ВЕИ и биогорива, отговарящи на спецификата на отделните ВЕИ технологии със средства набрани от търговете за разрешителни за емисии на парникови газове, фондовете на ЕС и чрез други финансови източници и фискални инструменти
  
• 
  Специфична подкрепа на частни физически лица за изграждане на инсталации за оползотворяване на слънчевата, термалната и геотермална енергия и биомасата за битови нужди в сградния фонд.
  
• 
  Специфична подкрепа за развитие и въвеждане на електрически пътни превозни средства, захранвани с енергия от ВЕИ
  
• 
  Постигане на равнопоставеност и балансираност между всички производители на енергия от ВЕИ чрез увеличаване на пряката финансова помощ за изграждане на енергийни мощности, задоволяващи собствени нужди
  
• 
  Осигуряване на финансова помощ за увеличаване на развойната дейност в областта на ВЕИ, електрически пътни превозни средства и биогорива, облекчаване на достъпа на инвеститори до научни разработки
  

• 
  Осигуряване на улеснен публичния достъп до подробна актуална информация за възможностите за използване на различните ВЕИ технологии по географски райони чрез ускорено реализиране на Национална публична информационна система за ВЕИ включваща и актуална информация за възможностите на националната електроенергийна мрежа за присъединяване на нови производители
  
• 
  Подобряване на административните процедури с оглед, отстраняване на регулаторни и не регулаторни препятствия пред развитието на ВЕИ. Една от възможностите в тази насока е създаването на единен координиращ административен орган, който да отговаря за обработването на всички административни документи (разрешителни, лицензионни и др.), свързани с инсталирането и ползването на ВЕИ технологии, както и за предоставяне на административна помощ на заявителите
  
• 
  Въвеждане на правила и изисквания за провеждане на активни информационни кампании и осигуряване на достъпна информация за мерките и схемите за подпомагане, нетните ползи, разходи и енергийна ефективност на оборудването и системите за използване на електрическа, топлинна и енергия за охлаждане от ВЕИ
  
• 
  Разширяване на спектъра на обучение и подготовка на висококвалифицирани специалисти в новите направления: производство на енергоносители от ВЕИ, технологии за преобразуване и използване на ВЕИ, включително възможности за производство на енергия в малки мащаби или т.н „разпределена енергия", съвременни системи за управление на електроенергийните мрежи, включително във връзка с интегрирането на ВЕИ в електроенергийните мрежи и други
  

5. 
   Управление на рисковете, свързани с опазване на околната среда
   

• 
  Въвеждане на критериите за устойчивост, съгласно директива 2009/28 за производство и потребление на биогорива и течни горива от биомаса. Използването на биогорива и биомаса следва да води до намаление на емисиите на парникови газове с поне 35%, а от 01 януари 2017г. това намаление следва да бъде поне 50%, а от 01 януари 2018г. — поне 60% за биогоривата и течните горива, произведени в инсталации, в които производството е започнало след 01 януари 2017г.
  
• 
  Въвеждане на изискване за разработване и ежегодно актуализиране на карта на чувствителни от гледна точка на опазване на околната среда зони, включително зоните по мрежата „Натура 2000”, за които използването на потенциала на отделни ВЕИ изисква съобразяване с по-строги екологични норми или вече не е разрешено, предвид достигане на съответни прагове за концентрация. По този начин инвеститорския интерес ще се насочи към такива места и зони, за които няма риск за неблагоприятно въздействие върху околната среда
  
• 
  Въвеждане на ограничителни условия за промени в предназначението на високо плодородни земеделски земи при наблюдавана значителна промяна в земеползването в следствие на производството на биогорива и/или за изграждане на ВЕИ инсталации, водещо от своя страна до повишаване цените па основни хранителни продукти
  
• 
  Въвеждане на условие във всички схеми за държавна подкрепа на ВЕИ проектите да отговарят на всички критерии за устойчивост и опазване на околната среда
  

• 
  Подобряване на ефективността при производството на електрическа и топлинна енергия
  
• 
  Намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергия
  
• 
  Ускоряване на използването на по-икономични превозни средства и по-интензивно използване на обществения транспорт
  
• 
  Въвеждане на по-строги стандарти и по-добро етикетиране на уредите и устройствата
  
• 
  Своевременно подобряване на енергийните характеристики на съществуващите сгради и въвеждане на по-строги енергийни стандарти за новостроящи се сгради
  
• 
  Последователна данъчна политика за по-ефективно използване на енергията
  

С оглед подпомагане на финансирането и предоставяне на експертна подкрепа в областта на енергийната ефективност, в проекта на Плана за действие се предлага всяка държава-членка да създаде национален фонд за енергийна ефективност, структуриран съобразно националните особености. Тези фондове ще бъдат финансирани от съществуващи и бъдещи ресурси като:

• 
  Европейския регионален фонд за развитие - с Регламент от май 2009г. до 4% от средствата от националните фондове за регионално развитие трябва да бъдат използвани за подобряване на енергийната ефективност в съществуващите жилища. Като резултат, допълнителни 8 млрд. евро ще бъдат насочени към саниране на тези сгради и ще дадат значителен резултат от гледна точка на създаване на нови работни места в държавите-членки
  
• 
  Приходи от националните търгове за разрешителни за емисии на парникови газове
  

Всички тези политики съществено се доразвиха с представената от ЕК през пролетта на 2010 Комуникация „Европа 2020”, включваща три тематични взаимно подсилващи се приоритети, а именно: 1) интелигентен растеж или развитие на икономика основана на знания и иновации; 2) устойчив растеж или изграждане на икономика на основата на по-ефективно използване на ресурсите, опазване на околната среда и повишаване на конкурентноспособността и 3) приобщаващ растеж или насърчаване на икономика с висока заетост допринасяща за социална и териториална кохезия. Документът поставя рамка за реализиране на последователни политически действия на европейско и национално ниво в средносрочна и дългосрочна перспектива насочени към изграждане на по-интелигентна и по-екологична пазарна икономика, основана на нови знания и иновативни решения, която да допринесе за формиране на благоприятни условия за по-нататъшно развитие на европейските икономики и възможности за по-бързо преодоляване на последствията от икономическата и финансова криза. Потвърждават се целите „20-20-20“ на ЕС, като от държавите-членки се очаква определяне на целите за енергийна ефективност на национално ниво.

• 
  Ограничаване на климатичните промени - спестяването на енергия е възможно най-бързия и разходно-ефективен път за постигане на националните стратегически цели за борба с климатичните промени, гарантиране на енергийната сигурност и постигане на устойчиво икономическо и социално развитие.
  

• 
  Конкурентноспособност, заетост и възстановяване на икономиката - спестяването на енергия ще направи нашата индустрия по-конкурентна и българските граждани по-благосъстоятелни. В допълнение, мерките за енергийна ефективност в домакинствата и транспорта ще създадат много работни места в страната.
  

• 
  Сигурност на енергоснабдяването - националната зависимост от внос на горива и енергия понастоящем е 47% и ще се увеличи. Това носи политически и икономически рискове. Енергийната ефективност е най-евтиния и ефективен начин за намаляване на тези рискове.
  

• 
  Борба с енергийната бедност – част от българските граждани имат затруднения със задълженията си за потребена енергия, които представляват значителен дял от приходите им. Подпомагането на тези граждани да намалят енергийната си консумация по разходно-ефективен начин и фокусирането върху санирането на обществените сгради в страната е най-подходящия начин за решаване на този проблем.
  

Поради това, енергийната ефективност е с най-висок приоритет в енергийната политика на страната. Основните направления, при които е налице потенциал за енергоспестяване са както следва:

• 
  Спестяването на енергия при крайното потребление, в това число – при домакинствата, транспорта, индустрията и услугите
  
• 
  Спестяване на енергия в процесите на производство и преобразуване на енергия, в това число – развитие на газоразпределителната мрежа, намаляване на загубите при пренос и разпределение на енергия, повишаване на ефективността на термичните централи, повишаване дела на енергията, произведена по високоефективен комбиниран начин
  

Предложената цел за 50% намаляване на енергийната интензивност на БВП, т.е. специфично потребление на енергия за единица вътрешен продукт, е определена на базата на оценка на съществуващия потенциал в страната, както и на базата на анализ на достиженията на другите държави-членки. Ние ще я третираме като минимална и задължителна за изпълнение цел.

• 
  Свободен избор на доставчик на потребителите
  
• 
  Безпрепятствен и равнопоставен достъп до електропреносната и газопреносната мрежа
  
• 
  Справедливи цени
  
• 
  По-чиста енергия
  
• 
  Енергийна сигурност
  

• 
  Осигуряване на независимост на системните електропреносен и газопреносен оператори чрез отделянето им заедно с преносните активи от производството/доставките/снабдяването с енергия
  
• 
  Повишаване на независимостта и засилване на капацитета на националните регулатори
  
• 
  Коопериране на националните регулатори на европейско ниво
  
• 
  Повишаване на прозрачността на пазара
  
• 
  Подобрена защита на потребителите
  
• 
  Насърчаване на трансграничното коопериране и инвестиции
  
• 
  Улесняване на трансграничната търговия с енергия