Енергийна стратегия на република българия до 2020г. За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика



страница2/6
Дата25.02.2018
Размер0.77 Mb.
#59492
1   2   3   4   5   6

(1) България има директен интерес и пряко ще участва в реализацията на стратегическите инициативи на ЕС за изграждане на необходимата инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки за ЕС, а именно – Южен газов коридор, достъп до втечнен природен газ и преносни връзки по оста Север-Юг и др. Предвид високата газова зависимост и незадоволителната енергийна инфраструктура в страната, тези инициативи са от особена важност както за нас, така и за целият регион на Югоизточна Европа
(2) Тези приоритетни инфраструктурни проекти не могат да бъдат реализирани без създаването на адекватни финансови инструменти за целта. Освен използването на съществуващите инструменти (като TEN-E programme, сътрудничество с ЕИБ и ЕБВР, публично-частни партньорства), предстои въвеждане на нов, по – ефикасен финансов инструмент – Инструмент за енергийна сигурност и инфраструктура (Energy Security and Infrastructure Instrument). Използването на тези средства трябва да бъде приоритетно насочено към тези страни и региони, които понастоящем са силно зависими от единствен доставчик на природен газ и поради незадоволителна инфраструктура не могат да се възползват от механизмите за солидарност и реагиране при кризи, функциониращи на европейско ниво. Тъй като България и региона на Югоизточна Европа са типичен пример в това отношение, то на национално и на регионално ниво ще полагаме усилия, координирано с държавите от региона, достатъчно средства от тези инструменти да бъдат насочени именно към такъв тип национални и регионални проекти.
(3) Краткосрочните инвестиционни мерки, които трябва да бъдат незабавно изпълнени с оглед гарантиране на газовата сигурност са тестване на реверсивните връзки и изграждане на междусистемни връзки със съседните страни, разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и за дневен добив до необходимата за покриване на потреблението степен, преговори за нови дългосрочни договори с Руската Федерация.
(4) Приоритетно инвестиране в геоложки проучвания за нови находища на нефт и газ, включително за шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море.
(5) Ядрената енергетика ще бъде подкрепяна институционално предвид това, че същата е перспективен ресурс за производство беземисионна електрическа енергия и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет за опериране на ядрени мощности. Подкрепата ще бъде съпроводена с високи изисквания по отношение на сигурност, безопасност, управление на ядрените отпадъци и извеждане от експлоатация.
(6) С оглед успешно изпълнение на целите за ВЕИ, държавата ще окаже институционална подкрепа на инвеститори в нови газови централи, които ще бъдат необходими за балансиране на производството на вятърните централи. Наред с това, ниските емисии на парникови газове, отделяни при електропроизводството от газ (два до три пъти по-ниски от въглищните), превръщат природния газ в предпочитан ресурс в прехода към нисковъглеродна енергетика.
(7) Специален приоритет ще представлява и съхраняването на едно достижение на българската енергетика, а именно - централизираното топлоснабдяване. Тази екологична, ефективна и комфортна възможност е пред риск да бъде загубена, ако продължи задълбочаващата се тенденция на неплатените сметки.
(8) Изграждането на газоразпределителна мрежа на територията на страната е все още в начален етап. Едва 1,5% от българските домакинства имат достъп до природен газ, докато за Европа този процент е 55%. Същевременно, близо 40% от използваната енергия в българските домакинства (включително за отопление и домакински нужди) е електрическа енергия, докато за Европа този процент е 11%. Прекалената „електрификация” на бита в страната води до три пъти повече разходи на първична енергия в сравнение с екологичната и по-евтина алтернатива – пряко използване на природен газ. Заместването на електрическата енергия с природен газ за отопление и за домакински нужди в бита ще допринесе за трикратно спестяване на първична енергия и по тази причина трябва да се разглежда като насока за подобряване на енергийната сигурност.
(9) Значението на местните въглища за енергийната сигурност е неоспоримо. Българската енергийна политика ще следи технологичното развитие по отношение на ефективност на производството и чисти въглищни технологии и ще прилага технологичните постижения в съответствие с европейските изисквания и икономическите възможности на страната. За да може и в бъдеще местните въглища да имат стабилизираща роля в националното производство на електрическа енергия, при изграждането на нови и обновяването на съществуващи електроцентрали ще се прилагат съвременни технологични – високоефективни и нискоемисионни – решения.
Реализацията на тези политики е с двупосочен ефект върху енергийната сигурност. От една страна, увеличеното потребление на природен газ ще доведе до увеличаване на зависимостта от внос на енергийни ресурси. От друга страна, обаче, газификацията ще подобри енергийната сигурност, тъй като ще намали нуждата от първични ресурси. Подобен противоречив ефект ще има и увеличаването на ядреното електропроизводство.
От гледна точка на енергийна сигурност и устойчиво развитие, най-предпочитан енергиен ресурс са възобновяемите източници. Същевременно, обаче, скъпите технологии за оползотворяването им не позволяват тяхното бързо навлизане. Поради това, ядрената енергия и природния газ представляват подходящи ресурси за прехода към нисковъглеродни енергетика и икономика.
II. НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ
1. Европейска рамка
Светът е изправен пред предизвикателствата от промените на климата, предизвикани от нарастването на обема на емисиите от парникови газове. Основен източник на емисии от парникови газове е потреблението на енергийни ресурси. Поради това устойчивото екологосъобразно енергийно развитие, конкретно – намаляването на емисиите на парникови газове, е изведено като център на енергийната политика. Същото може да бъде постигнато чрез:

    • Използване на по-малко енергия, тоест подобряване на енергийната ефективност при производството и при потреблението на енергия

    • Използване на по-чиста енергия, тоест подобряване на енергийния микс чрез увеличаване на дела на нискоемисионната енергия

    • Бърз технологичен напредък, в това число – въвеждане на нови енергийни (чисти въглищни) технологии,

което същевременно ще допринесе и за ограничаване на общностната зависимост от вносни енергийни ресурси.
Дефинираните по-горе приоритети са обвързани с дългосрочни количествени цели, които трябва да бъдат постигнати на Общностно ниво, а именно:


    • 20-процентно намаляване на емисиите на парникови газове до 2020г. спрямо 1990г.

    • 20-процентов дял на ВЕИ в общия енергиен микс и 10-процентов дял на биогоривата в транспорта, до 2020г.

    • Подобряване на енергийната ефективност с 20% до 2020г.

известни като «20% - 20% - 20% до 2020г.»
Целите „20-20–20” са разпределени и на национално ниво и ще бъдат постигнати чрез усилията на всички държави-членки. Разпределянето на задължителните цели е извършено на базата на справедливи критерии - отчитане на нивото на БВП на човек от населението за съответната държава – членка, постигнатия напредък, както и прогнозите за икономически растеж. Държавите – членки с по-нисък БВП на човек от населението от средния за ЕС получават редуцирани цели за сметка на тези държави – членки, чиито БВП на човек от населението е по-висок от средния за ЕС-27.
Общата европейска цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 20% до 2020г. спрямо базовата 1990г. Общото намаляване на емисиите до 2020г. ще се реализира чрез:

    • Намаляване с 10% спрямо 2005г. на емисиите от инсталации, които са извън европейската Схемата за търговия с емисии на парникови газове (сгради, транспорт, земеделие и отпадъци)

    • Намаляване с 21% спрямо 2005г. на емисиите от инсталации, участващи в Схемата за търговия с емисии (всички големи индустриални и енергийни източници на емисии, както и авиационния сектор)


2. Статус
Делът на емисиите парникови газове от всички енергийни дейности, включени в секторите енергетика, индустрия, транспорт, селско стопанство и домакинства представляват 70%, като тези от сектор «Енергетика» са 40% от общите емисии на парникови газове в страната.
Електропроизводствените централи и топлофикациите са основен замърсител и емитират над 25 млн. тона СО2 годишно, като за 2009г. емитираните емисии само от въглищните централи е19,8 млн. тона СО2. Тези енергийни дружества са задължени да участват в европейската Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове. Схемата работи на принципа „замърсителят плаща”. Плащането се състои в закупуване на разрешителни за отделяне на определени количества парникови газове при производството на електроенергия и топлинна енергия. Целта на схемата е да насърчи по пазарен начин развитието и разпространението на ниско емисионни и високоефективни технологии. През периода 2008-2012г., схемата функционира чрез система на национални тавани за емисии и планове за разпределянето им между инсталациите. На практика, обаче, българските инсталации до сега не участват в Схемата, поради това, че националния план за периода 2008-2012 получи одобрение от ЕК едва в началото на 2010 год.
Въглеродната интензивност на електроенергията, определена като съотношение на общите емисии на централите спрямо общото производство на електроенергия през 2008г. е 555 кг/ Мвтч.
3. Участие в европейската Схема за търговия с емисии на парникови газове от 2013г.
От началото на 2013г. Схемата за търговия с емисии на парникови газове ще работи по нов начин – националните планове, съответно – тавани отпадат, разпределението на разрешителни се извършва директно към европейските инсталации, а не чрез държавите-членки. Принципът „замърсителят плаща” се запазва.
На ниво ЕС ежегодно ще бъде издавано определено количество разрешителни за емисии на парникови газове на инсталациите в Схемата за търговия, което ще намалява по линеен график до 2020г. в съответствие с поставената цел.
Инсталациите ще имат задължението да представят сума от разрешителни, равна на техните годишни емисии на парникови газове. За производителите на електрическа енергия е предвидено задължение за закупуване на всички необходими им разрешителни на търгове още от 2013 година. За страните с електроенергийни сектори, характеризиращи се с висока зависимост от един вид изкопаеми горива или незадоволително ниво на свързаност с европейската електроенергийна система е предвидена възможност за дерогация от това правило. Десет страни-членки, вкл. България могат да кандидатстват за посочената дерогация. За индустриалните инсталации, включително топлофикационните дружества и инсталациите отговарящи на определението за високоефективно производство на топлинна и електрическа енергия е предвидено закупуване на 20% от необходимите им разрешителни на аукциони/търгове от 2013 година. Този процент ще нараства постепенно до достигане на 70% през 2020 и на 100% през 2027. Ще бъдат направени известни изключения за тези отрасли, които са особено уязвими от конкуренцията на производители от страни, където няма подобни ограничения.
Платените разрешителни ще бъдат предлагани на търгове и купувани по съответните тръжни цени. Предвижда се организиране и провеждане на търгове за разрешителни за емисии на парникови газове на национално ниво - от всяка държава–членка. Търговете ще бъдат организирани по недискриминационен начин и ще бъдат провеждани от държавите–членки на базата на хармонизирани правила. Търговете ще бъдат отворени за всички – в тях може да участва всеки оператор на инсталация от ЕС и да закупи разрешителни в която и да е държава–членка.
Всяка държава-членка ще получава ежегодно определени квоти разрешителни, предназначени за предлагане на търговете. Квотите не са разпределени пропорционално, а чрез пре-разпределителен механизъм, насочващ допълнителни количества към държавите-членки с по-нисък БВП от средния за ЕС, вкл. за България. Тъй като приходите от търгове на разрешителни ще се събират в националните бюджети, по този начин ще бъдат осигурявани ежегодно относително по-високи приходи за по-бедните държави.
Приходите от търгове ще се събират в националните бюджети на държавите – членки. Не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за борба с климатичните промени, насърчаване на ВЕИ, въвеждане на чисти въглищни технологии (технологии за улавяне и съхранение на СО2) и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи.
Като се вземат предвид актуалните прогнози за цената на разрешителните за емисии на парникови газове (40лв./тСО2) и ежегодно увеличаващите се обеми търгувани разрешителни от 20% до 100%, може да се направят предварителни оценки, че републиканският бюджет ще получи над 1 млрд.евро приходи от търговия с емисии за периода 2013-2020г.
С оглед смекчаване на отрицателните икономически последствия от прилагането на пакета „Енергетика/Климат” и в съответствие с принципите на солидарност, държавите-членки с по-нисък от средния брутен вътрешен продукт на човек от населението, каквато е България, получиха редуцирани национални цели и известни компенсации за сметка на останалите страни от ЕС. Въпреки това, преходът към нисковъглеродна енергетика неминуемо ще доведе до нарастване на енергийните разходи. Адекватността и своевременността на политическите решения и мерки ще определят цената, която българския бизнес и гражданите ще трябва заплатят за прехода към нисковъглеродна енергетика.
4. Политики
(1) България е сред 10-те държави - членки1, които могат да кандидатстват за дерогация/отсрочване на изискването за 100-процентовото заплащане на разрешителните за емисии на парникови газове от страна на производителите на електрическа енергия още от 2013г. България ще използва правото си за дерогация, тъй като по този начин ще се даде възможност за плавно повишаване на процента на платените разрешителни за емисии, които централите трябва да закупуват – от 30% през 2013г. до 100% през 2020г.

(2) С оглед получаване на дерогация, България ще предприеме следните действия:

  • Съставяне на списък от инсталации, желаещи да се възползват от възможността за дерогация

  • Уточняване на ангажиментите на всяка инсталация за инвестиции в чисти технологии в размер, не по-нисък от пазарната стойност на безплатно разпределените им разрешителни;

  • Подготовка на Национален план за инвестиции за подобряване на инфраструктурата и в чисти технологии

  • Подготовка на план за мониторинг

  • Информация, доказваща, че безплатното разпределение на емисионни квоти няма да наруши неоправдано конкуренцията

  • Представяне на заявление с искане за дерогация пред ЕК до 30 септември 2011г., включващо посочените по-горе документи


(3) Както участието на електропроизводствените централи в Схемата за търговия, така и възможността да бъде използвана дерогация от общите изисквания е стратегически проблем с ключова значимост и многостранни измерения. При решаването на въпроса с дерогацията, трябва да се отчете обстоятелството, че между НЕК ЕАД, в качеството на обществен доставчик, и централите „Енел Марица Изток 3” и „Ей и Ес Марица Изток 1” са сключени дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. В цените по тези договори се калкулират всички предварително договорени разходи и възвръщаемост, както и нововъзникнали разходи по време на действие на договора, каквито са и тези, произтичащи от участието на централите в търговията с емисии на парникови газове. Поради това, паралелно с подготовката на заявлението за дерогация, трябва да бъде предложен от ДКЕВР и вариант за трансформиране на дългосрочните договори в съответствие с Директива 2009/72/ЕО относно правилата на вътрешния пазар на електрическа енергия. Тези две действия трябва да бъдат насочени към една и съща цел, а именно – смекчаване на отрицателните последствия от по-високите цени на електрическата енергия за българските потребители.
(4) В резултат на приложения принцип на преразпределение, България ще получи допълнителни права за търгуване на разрешителни за емисии на парникови газове. Това означава акумулиране на значителни допълнителни приходи в националния бюджет – стотици милиони евро годишно. Съгласно Директивата, не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за въвеждане на чисти въглищни технологии, насърчаване на енергийната ефективност и ВЕИ, смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи. Нашето национално решение е не част, а всички събрани приходи да бъдат използвани като основен финансов ресурс за осъществяване на проекти за устойчиво енергийно развитие. Това решение ще подпомогне успешния преход в социален и икономически аспект към нисковъглеродна среда.
(5) С оглед на пълно оползотворяване на предоставените на България права за търгуване, ще положим необходимите усилия да подготвим и своевременно да създадем работещи механизми за провеждане на национални търгове за емисионни разрешителни, така че да могат да се оползотворят предоставените права на държавата.
(6) Наред с приходите, които ще бъдат събрани на национално ниво чрез търговете на разрешителни, до 300 млн. емисионни квоти с прогнозна стойност между 6 и 9 млрд. евро са заделени на европейско ниво за финансиране на чисти технологии – демонстрационни проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и иновативни проекти за възобновяема енергия. Правилата и критериите за избор на проекти с тези средства са вече определени с решение на Европейската комисия. България, като държава-членка ще се възползва от възможността и се подготвя да кандидатства за финансиране на такива проекти на националната територия още в първата процедура – до края на 2011г., както и последващо във втората – до края на 2012г.
III. УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЕЛА НА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ В ОБЩОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ


  1. Европейска рамка

Развитието на сектора на възобновяемите енергийни източници придобива все по-основна роля за достигане политическите цели на ЕС. Използването на ВЕИ се разглежда като един от основните фактори за преминаване към ниско въглеродни икономики, за осигуряване сигурност на енергийните доставки, за развитие на нови високотехнологични производства и осигуряване на т.н. „зелен растеж" и „зелени" работни места.


Ускореното развитие на всеки един нов индустриален сектор е съпроводено с необходимостта от създаване на благоприятна дългосрочна среда за това, при инкорпориране на принципите за устойчиво развитие, с оглед управление и намаляване на рисковете от евентуални неблагоприятни въздействия от това върху околната среда и здравето на хората. Директива 2009/28 за поощряване енергията от възобновяеми енергийни източници постави общата рамка за развитие на сектора в ЕС, включваща общоевропейска цел за увеличаване на дела на ВЕИ до 20% в общото крайно потребление на енергия до 2020г.
Делът на възобновяемата енергия в общото крайно потребление на енергия на ЕС е 8,5% през базовата 2005г., което означава, че за Общността е нужно средно увеличение от 11,5% за постигане на целта от 20% през 2020 г. За реализирането на тази цел са приети индивидуални, правно обвързващи цели за всяка една държава-членка.
Предвиждат се гъвкави механизми, чрез които общоевропейската цел за ВЕИ да бъде изпълнена с най-малко разходи. За тази цел са приети схеми, които дават възможност на тези държави – членки, които могат да развиват ВЕИ относително евтино да продават излишък на страните, в които това производство е по-скъпо, така че в крайна сметка общата цел на ЕС да бъде постигната с възможно най-малко разходи.
Въведени са специфични правила за сътрудничество между страните-членки чрез изпълнение на съвместни проекти, свързани с производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане на ВЕИ, както и съвместни проекти с трети държави в областта на електрическата енергия.
Директивата предвижда и съществен стимул за по-широко разпространение на електрическите превозни средства, захранвани с енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, като за потребено количество енергия от ВЕИ от такива превозни средства се счита 2,5 пъти енергийното съдържание на вложената електроенергия от ВЕИ.


  1. Статус и потенциал

По данни за базовата 2005г. (съгласно Евростат), енергията от ВЕИ в страната възлиза на 1 млн. тне или 9,4% от общото крайно потребление на енергия, от които: биомаса – 70%, хидроенергия – 24% и други ВЕИ – 6%.


Към настоящия момент в България най-пълноценно се използва потенциалът на хидроенергията посредством ВЕЦ и твърдата биомаса, залегнала предимно като гориво за отопление в бита и в обществени сгради.
С бързи темпове се развива производството на електрическа енергия от вятърни и слънчеви централи, както и използването на слънчева енергия, която е предимно за покриване на нуждите от топла вода в бита.

С оглед използване в максимална степен на водния потенциал на България, усилията ни ще бъдат насочени към оползотворяване водния потенциал на реките Арда и Места, като

водите на Места могат да бъдат пренасочени към Каскадата „Доспат-Въча”, като това прехвърляне на води ще придобие смисъл след въвеждането в експлоатация на Хидро възел „Цанков камък”. Осигуряването на допълнителни води ще увеличи използваемостта на вече изградените хидроенергийни мощности.


  1. Механизми за подкрепа

Енергията от ВЕИ има един основен недостатък – тя е значително по-скъпа в сравнение с енергията, произвеждана от традиционните източници - въглища, природен газ, ядрено гориво. Това представлява бариера пред разпространението на ВЕИ по пазарен път и налага използването на различни схеми и механизми за подкрепата им, за да привлекат интереса на инвеститорите.


България провежда целенасочена политика за изграждане на национална схема от механизми за подпомагане на развитието на ВЕИ. С най-голяма подкрепа се ползват производителите на електрическа енергия от ВЕИ, за които са осигурени:

  • Приоритетно и безплатно присъединяване към мрежата

  • Гарантирано изкупуване на произведената електроенергия

  • Гарантирана възвръщаемост чрез преференциални цени на произведената електроенергия

  • Облекчено кредитиране

  • Облекчени административни процедури

Извън системата на преференциално ценообразуване, други механизми за насърчаване на развитието на ВЕИ на практика не се прилагат. Оползотворяването на ВЕИ за производство на енергия за топлинни и охладителни нужди не се подкрепя.


Цените на енергията, произведена от ВЕИ са единствените, които ще намаляват в по-дългосрочна перспектива предвид прогреса на производствените технологии. Цените на традиционните енергийни ресурси ще се повишават предвид изчерпването на изкопаемите ресурси и техните екологични характеристики. Тези две тенденции ще доведат до сближаване на съществуващите ценови различия. През следващото десетилетие, обаче, не се очаква нуждата от подкрепа за навлизането на ВЕИ да отпадне.


  1. Цели

Националната задължителна цел, която България трябва да постигне е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020г. да бъде от възобновяеми енергийни източници, като страната получава най-ниското допълнително увеличение (6,6%), спрямо останалите държави-членки.


Националната цел трябва да бъде постигната чрез увеличаване на производството на електрическа енергия от ВЕИ, на крайното потребление на енергия от ВЕИ за отопление и охлаждане и на потреблението на ВЕИ в транспорта. От секторните цели единствено тази за потребление на ВЕИ в транспортния сектор е задължителна – 10-процентов дял на ВЕИ в транспортното потребление до 2020г.
Постигането на националната цел през 2020г. зависи основно от постиженията в областта на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, при транспортирането/разпределението на електрическа и топлинна енергия и при потреблението на електрическа енергия за собствените нужди на централите. Същите представляват трите компонента от знаменателя на формулата за изчисляване на националната цел. Това е и причината политиката в областта на енергийната ефективност и тази за поощряване на възобновяемата енергия да бъдат тясно синхронизирани с оглед постигане на националните цели в двете направления при най-ниски разходи и с възможно най-висок положителен икономически резултат.
В края на 2009г., България представи пред ЕК прогнозен документ, който показва, че:

  • При съществуващите механизми за насърчаване, развитието на ВЕИ ще е свързано с неоправдано високи обществени разходи поради насърчаване само на част, при това – на скъпо струващи ресурси и технологии, от една страна, и ще бъде небалансирано спрямо съществуващия технически потенциал на ВЕИ, от друга

  • При подобряване на съществуващите механизми за насърчаване на ВЕИ и при разширяване на техния обхват, еквивалентно на горното развитие на ВЕИ ще бъде постигнато с по-ниски разходи за обществото

  • При едновременно подобряване на енергийната ефективност и на механизмите за насърчаване на ВЕИ, националната цел може да бъде значително преизпълнена. Преизпълнението на целта ще позволи на страната да продава «излишъка» - 1685 хил. тне за периода 2011-2020г. - чрез приетите механизми за трансфер на сертификати на други държави в ЕС.

Направените анализи показват, че най-трудна за осъществяване, предвид строгите изисквания за устойчивост на биогоривата е 10% цел за възобновяема енергия в транспортния сектор. Поради това специално внимание ще бъде насочено към възможностите за развитие на пазара на електрически пътни превозни средства, захранвани от енергия от ВЕИ.

Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница