IV. УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ ЗА ЧИСТА ЕНЕРГИЯ И

43 областта на климатичните промени. Развитието и широкото използване на възобновяемата енергия е средство за постигане на целите и приоритетите на ЕС за
2030 г. в съответствие със споразумението от Конференцията на страните по
Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации (ООН) по изменение на климата (COP 21) в Париж и рамковата политика в областта на климата и енергетиката. С Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници се определя общата цел от 32% за дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в ЕС, стойността и характера на секторните цели в областта на сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, както и цели в транспортния сектор. Централно място в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата в периода дог. е намаляване с 40% на емисиите на парникови газове под равнището от 1990 г. След 2020 г. годишното намаление на тавана на емисиите на парникови газове от секторите, попадащи в обхвата на Схемата за търговия с емисии СТЕ) на ЕС, ще бъде увеличено от сегашните 1.74% на 2.2%. Емисиите на парникови газове от секторите извън СТЕ на ЕС ще трябва да се понижат с 30% под равнището за 2005 г, като свързаните с това усилия ще бъдат разпределени справедливо между държавите членки. От 2019 г. е установен резерв за пазарна стабилност на търговията по СТЕ. Този резерв е редуциран с излишъка от квоти за емисии натрупан през последните няколко години, като устойчивостта на системата спрямо значителни сътресения ще се подобри с въвеждането на автоматично регулиране на предлагането на квоти за продажби чрез търг.
2. Състояние на потреблението на енергия от възобновяеми източници
През последните години значително се увеличи потреблението на енергия от ВИ, като през 2018 г. достига дял от в брутното крайно потребление на енергията в страната, с което надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници задължителна национална цел за
16% дог. В количествено изражение през 2018 г. брутното крайно потребление на енергията от ВИ в страната е 2 230.1 ktoe и бележи ръст от 52.3% спрямо 2011 г. Увеличеното потребление на енергия от ВИ се дължина ръст в потреблението на По данни на SHARES tool 2018, Евростат

44 енергия от ВИ във всички сектори електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор транспорт. Крайното потребление на електрическа енергия от ВИ през 2018 г. е увеличено и достига 738 ktoe, в сравнение с 645.5 ktoe през 2017 ги през 2011 г. За период 2011-2018 г. е отбелязан ръст от 73%. С най-голям принос през 2018 г. е производството на електрическа енергия отводни електрически централи (ВЕЦ,
50.6%), следвано от електрическите централи на биомаса (ЕЦ на биомаса 17.4%), вятърните електрически централи (ВтЕЦ, 16.4%) и фотоволтаичните електрически централи (ФЕЦ, 15.6%) електрически централи. Крайното потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ през
2018 г. е 1 349.2 ktoe и бележи ръст спрямо 2017 г. (1 229.7 ktoe) от 9.7% и 30.1%
(1 037.4 ktoe) спрямо 2011 г. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса
(88.4% дял в крайното потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ. Използваната енергия от ВИ в транспорта през 2018 г. е 218.6 ktoe. Постигнатият дял на енергията от ВИ в крайното потребление на енергия в сектор транспорт е 8.06%. В сравнение с 2017 г. потреблението на енергия от ВИ сее увеличило са спрямо 2011 г. е нараснало повече от 12 пъти. През 2018 г. в сектор транспорт са използвани конвенционални биогорива (131.7 ktoe), биогорива отново поколение (11.25 ktoe) и електрическа енергия от ВИ (8.23 ktoe).

Изтегляне 1.47 Mb.

Сподели с приятели: