Енергийна стратегия


V. ВНЕДРЯВАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ В РАЗВИТИЕТО НА



Pdf просмотр
страница25/37
Дата10.01.2024
Размер1.47 Mb.
#119866
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   37
Strategia
Свързани:
DOS kariera tervel 20161122, lycaena-dispar
V.
ВНЕДРЯВАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ В РАЗВИТИЕТО НА
ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР
1. Европейска рамка
Политиката в областта на иновациите е връзката между политиката за научни изследвания, технологично развитие и индустриалната политика. Правното основание за политиката на ЕС относно научните изследвания и технологичното развитие (НИТР) е посочено в членове 179—190 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Основният инструмент на политиката на Съюза за НИТР е многогодишната рамкова програма, която определя целите, приоритетите и финансовия пакет за подпомагане за период от няколко години. На европейско равнище, вниманието на държавите членки е насочено и към реализиране на програми за внедряване на иновации в областта на енергетиката, като се основават на Европейския стратегически план за енергийни технологии (SET план, с цел инвестиране в нови високоефективни енергийни технологии. Обсъждат се промени в цялостния модел на енергетиката, а именно навлизане на интелигентни енергийни мрежи, съхранението на енергия и други иновативни технологии. В резултатна целенасочените усилия на научните и технически среди, енергоспестяващите технологии, които водят до значимо понижаване на енергийните разходи, повишаване на комфорта и качеството на живот на хората, се развиват с бързи темпове.


51
2. Национални цели и политики
Ускоряването, насърчаването и създаването на условия за иновации е от решаващо значение за ефективен и дългосрочен глобален отговорна изменението на климата и за насърчаването на икономическия растежи устойчивото развитие. Политиките и целите, които си поставя България за внедряване на иновативни технологии в реална, работеща среда са въвеждане на пазарно ориентирани иновативни услуги, които отговарят на променящите се потребности и възможностите на потребителите и увеличават гъвкавостта на енергийната система насърчаване изграждането на системи за съхранение на енергия, които ще допълват традиционния начин за съхранение на енергия, ще позволяват по- оптималното ѝ използване и по-лесното балансиране на ЕЕС във връзка с нарастването на производствените мощности за производство на електрическа енергия от ВИ съхранение на енергия от ВИ в газопреносната мрежа чрез „Power-to-gas“ технология насърчаване развитието на разпределителните мрежи, чрез въвеждането на интелигентни мрежи, които следва да се изграждат по начин, който насърчава децентрализираното производство на енергия и енергийната ефективност насърчаване на използването на инсталации, подготвени за интелигентно управление и цифрови решения в сградния фонд за намаляване на потреблението на енергия увеличаване броя на сгради с близко до нулево потребление на енергия, чрез използване на нови технологии и материали за обновяване на сгради и остъклени повърхности внедряване на нови високоефективни енергийни технологии, водещи до значимо намаление на разходите за енергия използване на водород за производство на топлинна и/или електрическа енергия развитие на електромобилността и водородните технологии в сектор транспорт. През следващите години, усилията на държавата ще бъдат насочени към внедряване на нови енергоспестяващи технологии, които имат значителен принос в понижаване на въглеродните емисии в атмосферата, намаляване на парниковия


52 ефекти прегряването на сградите. Ще се стимулира използването на съвременни иновационни технологии, които в значителна степен ще спират навлизането на ултравиолетовите и инфрачервените лъчи през остъклените повърхности на сградите. Това ще допринесе за значимо повишаване на енергийната ефективност на сградите и ще намали разходите на крайните клиенти за потребената от тях топлоенергия и електроенергия. Целта е чрез синергия между новите технологии със сравнително кратък срок на възвръщаемост на вложените инвестиции и контрола на потреблението на енергия, да се постигне бързо и осезаемо намаление на разходите за енергия и подобряване на жизнената и работна среда на българските граждани. Ангажирането на потребителите изисква наличието на подходящи стимули и технологии като интелигентните измервателни системи. Тези системи предоставят възможности на потребителите да получават в реално време точна информация ида управляват своето потребление или производство на енергия, да участват ида извличат ползи от програмите за оптимизация на потреблението и други услуги, както ида намаляват сметките си за електроенергия. Интелигентните измервателни системи дават възможности на операторите на разпределителни мрежи да наблюдават по-добре мрежите си и вследствие на това да намаляват своите експлоатационни разходи и разходите за поддръжка, както ида отразяват тези икономии спрямо потребителите под формата на ниски тарифи за разпределение. Въвеждането на интелигентните измервателни системи в съчетание с високоефективните енергоспестяващи технологии отново поколение, интелигентни системи за управление на мрежите и интелигентни системи за управление на сгради и промишлени обекти, и системите за съхранение на енергия, водят до ползи за всички участници на пазара, спестяване на енергия, както в крайното потребление, така и в ЕЕС и до опазване на околната среда. На европейско ниво водородът се разглежда като един от ключовите елементи за постигане на целите на Европейската зелена сделка и прехода към чиста енергия. С европейската Водородната стратегия за климатично-неутрална Европа се идентифицират цели за производство на водород, както и подходи за реализиране на потенциала му, като средство за декарбонизиране на промишлеността, транспорта, сградния фонд и енергийния сектор. В тази връзка, Република България ще се присъедини към Европейския алианс за развитие на чист водород. Водородът е енергоносител с почти нулеви емисии, който може да има много приложения в енергийния секторна страната. Смесването на природния газ с водород е важна стъпка към декрабонизация на газоснабдяването и ще подпомогне прехода към нисковългеродна икономика. Адаптирането на мрежите за преноси разпределение на природен газ във водородно готови ще превърне газопреносната инфраструктура на страната в силен стратегически актив.


53 Използването на водородни горивни клетки за осигуряване на енергия за отопление, охлаждане и потреблението на електрическа енергия в сградите е една от ключовите технологии, които могат да осигурят намаляване на емисиите от парниковите газове, спестяването на енергия, интегрирането на възобновяеми енергийни източници и решения за интелигентни мрежи. Горивните клетки допринасят за по-ефективно използване на природния газ в сградите чрез комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия като преобразуват природния газ в електрическа енергия при ефективност над 60%. Водородът и водородните горива като амоняк и синтетичен природен газ могат да бъдат използвани за производство на електрическа енергия в топлоелектрическите централи, за да се намали въглеродния отпечатък при производството на електрическа енергия. Ключово предизвикателство за постигане на въглеродно неутрална енергийна система е намирането на нови решения за съхранение на енергия. „Power-to-gas“ е иновативна концепция, която свързва електрическата и газовата мрежа, като позволява гъвкаво управление на излишъка и недостига на електрическа енергия. Концепцията „Power-to-gas“ позволява преобразуването на електрическата енергия в газообразен енергоносител (водороди или метан. Използването на „Power-to- gas“ технологии ще даде възможност за пренос, разпределение и съхранение на големи количества енергия от ВИ в газовата инфраструктура.


Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   37




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница