Подкрепа за заетостта, особено сред младите и дългосрочно безработните хора

4.3Подкрепа за заетостта, особено сред младите и дългосрочно безработните хора

4.3.1ЕИСК повтаря искането си за приемане на измерими европейски изисквания относно младежката заетост: по-специално: 1) задаване на цел за значително намаляване на младежката безработица; както и 2) максимален срок от четири месеца за активизиране на младите хора, търсещи работа или място за обучение. Фактът, че определянето на конкретни цели относно младежката заетост беше предоставено на равнище държави членки, обаче не беше от голяма полза, тъй като само няколко страни формулираха съответни цели в своите национални програми за реформа.

4.3.2ЕИСК отбелязва със задоволство, че неговото искане държавите членки да гарантират, че всички млади хора ще получат възможност да продължат образованието си или ще станат обект на мерки за активизиране в четиримесечен срок от напускането на училище, намери място във водещата инициатива „Младежта в движение“ под формата на предложение за „гаранция за младежта“.

4.3.3Държавите членки с особено напрегната ситуация на пазара на труда по отношение на младежката заетост, които освен това трябва да изпълняват цели за бюджетни ограничения, би трябвало да получат по-улеснен достъп до средства от фондовете на ЕС, предназначени за мерки като „гаранцията за младежта“. Необходими са прагматични и гъвкави подходи и опростявания при администрирането на използването на средствата, както и временно премахване на националното съфинансиране при получаването на средства от ЕСФ и други европейски фондове.

4.3.4ЕИСК нееднократно е подчертавал колко е важно – въпреки новото оценяване на бюджетните приоритети, необходимостта от което възникна във всички държави на ЕС в резултат на икономическата криза – да се запази отпускането на национални и европейски средства за образование, обучение и заетост на младите хора, а там където е необходимо, тези средства да се увеличат. Във връзка с това ЕИСК призовава в новия финансов план след 2014 г. да се гарантират достатъчно средства от ЕСФ за инициативи, насочени към младите хора.

4.3.5Някои държави, при съответни условия, подобриха достъпа до обезщетения за безработни от групи в неравностойно положение по време на кризата, включително и за младите хора. Тези мерки обаче бяха прилагани временно или са изложени на риск да бъдат отменени в рамките на планираните пакети за икономии. ЕИСК призовава да бъдат цялостно преразгледани изискванията за предоставяне на право на обезщетение за безработица на млади хора и да бъдат подобрени перспективите за онези, които търсят работа, но до този момент не са се ползвали от това право. Препоръчва се също така включването на съответни цели в националните програми за реформа.

4.3.6При 15- до 24-годишните, не само безработицата е двойно по-висока от тази при възрастните, а също и делът на несигурните трудови взаимоотношения (в някои страни повече от 60%), нарастването на нерегулираните обучения и стажове (преди всичко в Южна Европа), както и работата на ниво, по-ниско от това на придобитата квалификация. ЕИСК не препоръчва непостоянни и безперспективни решения за интеграцията на младите хора на пазара на труда: вместо да се залага на рискова заетост и несигурни трудови договори, трябва да се прилагат мерки, които да гарантират, че временната заетост и работните места с ниско заплащане и лошо социално осигуряване няма да се превърнат в обичайна практика за младите хора. Що се отнася до инициативата на Комисията относно стажовете, ЕИСК подкрепя съответна европейска рамка за качеството, която би трябвало да се популяризира и сред предприятията, за да се предлагат работни ситуации, съчетани с обучение, при обвързващи договори, особено за млади хора в неблагоприятно положение по отношение на образованието. Комбинираната система на обучение с обща и професионална подготовка постига положителни резултати в редица страни и съответно трябва да се проучи възможността за частичното ѝ възприемане.

4.3.7Свързаната с кризата продължаваща стагнация в търсенето на работна ръка води до увеличаване на дългосрочната безработица, което от своя страна поражда големи трудности при намирането на работа и оттам – нарастваща бедност, както показват данните за дела от населението под и в трудоспособна възраст, което живее в домакинства без контакт с пазара на труда. ЕИСК препоръчва държавите членки да обърнат специално внимание на създаването на приобщаващи междинни трудови пазари, на които с помощта на публични средства да се създаде определен брой подходящи работни места, за да се гарантира, че трайно безработните остават свързани със света на труда и подобряват знанията си. Това ще предотврати увеличаването на бедността, породено от загубата на контакт с пазара на труда, и ще помогне на заетите работници да направят плавен преход към отворения пазар на труда, след като отмине кризата.

4.4Социално предприемачество

4.4.1Социалното предприятие е ключов елемент от европейския социален модел. Тези предприятия имат важен принос за обществото и допринасят за целите на стратегията „Европа 2020“, като създават работни места, разработват новаторски решения в отговор на обществените нужди, спомагат за социалното сближаване и приобщаване и насърчават активното гражданство.

4.4.2Комитетът счита, че чрез насърчаване на социалното предприемачество, особено в настоящия труден икономически климат, ще бъдат оползотворени потенциалът им за растеж и добавената им стойност за обществото. За да се реализира този потенциал, следва да се разработи и внедри всеобхватна политическа рамка, която да обхваща широк кръг заинтересовани страни от всички сектори на обществото (гражданското общество, частния и публичния сектор) на всички равнища (местно, регионално, национално и европейско).

4.4.3Държавите членки и институциите на ЕС трябва да се погрижат социалните предприятия да бъдат включвани и вземани под внимание в инициативи и програми, свързани с публичната политика по отношение на предприятията, на равна основа с другите форми на предприятия.

4.4.4Приоритети за социалните предприятия са осигуряването на по-добър достъп до капитал и специално пригодени финансови инструменти. Комисията следва да събира и да направи достояние информацията за съществуващите добри практики и инициативи за иновации в държавите членки, като хибриден капитал и форми на взаимодействие между публичния и частния капитал, и да гарантира, че сегашната регулаторна рамка на ЕС не възпрепятства разработването на нови инструменти.

4.4.5От първостепенно значение е в следващия програмен период за структурните фондове да бъдат изрично включени програми за създаване и развиване на социални предприятия.

4.4.6Комисията следва да сложи началото на общоевропейска инициатива за сравнение на подходите за публично финансиране, които са особено подходящи за социалните предприятия. Комисията следва да насърчи и направи оценка на разпространението на търговете със социална насоченост и да се занимае с проблема, свързан с налагането на допълнителни задължения в обществените поръчки. При преразглеждането на правилата за държавните помощи, Комисията следва да обмисли пълното освобождаване на социалните услуги от общ интерес или да предостави освобождаване от задължението за нотификация за всички обществени услуги от малък мащаб и някои социални услуги, с цел да насърчи създаването на повече социални предприятия.

4.4.7Поради разнообразните им правни форми и специфични социални задачи, данъчните преференции, които съществуват в някои държави членки, следва да се преразгледат и споделят, за да се насърчи развитието на подходящи правила.

4.5Закрила за уязвимите

4.5.1Както Комитетът изтъква в становището си относно ГОР за 2011 г. и както Комисията косвено признава, социалните плащания трябва да се разглеждат като продуктивна инвестиция, която е от полза за всички. Обезщетенията за безработица, свързани с динамични политики на пазара на труда, позволяват да се стабилизира икономиката и да се насърчи активното приспособяване към промяната чрез подобряване на уменията и чрез ефективни инициативи в областта на търсенето на работа и преквалифицирането. Следва да се проявява предпазливост по отношение на мерките, чрез които се цели критериите за допустимост да станат по-строги. Опасността е животът на изключените хора да стане още по-несигурен, а това е голяма пречка за професионалната (ре)интеграция. Страничен ефект от тези политики на отстраняване може да бъде причиняването на отлив към други сектори на социалната защита, като социалната помощ или неработоспособността, а това не е желателно.

4.5.2ЕИСК отбелязва, че работниците се нуждаят от сигурност на доходите и от социална защита, за да проявяват максимална мобилност без страх от бъдещето в едно общество на бързи промени.

4.5.3ЕИСК призовава европейските институции да гарантират по-убедително запазването на европейските социални стандарти. Липсата на решимост в тази област доведе между другото до нарастващ брой работещи бедни, задълбочаващи се неравенства, нарастващ страх за бъдещето и същевременно все по-голямо недоверие на хората към техните съграждани, социалните институции и публичните власти. Тези реакции засягат не само националните власти, но и европейските институции, което е видно от нарастващия евроскептицизъм в редица държави членки.

4.5.4Според ЕИСК, мерките за икономии не бива да увеличават риска от бедност и не трябва още повече да изострят неравенствата, които вече нараснаха през последните години. При всички мерки за излизане от кризата трябва да се внимава те да не пречат на съживяването на търсенето и на заетостта, нито на смекчаването на социалните трудности. Държавите членки трябва също така да следят мерките за преодоляване на икономическата криза и на държавната задлъжнялост да не застрашават публичните инвестиции в политиката за пазара на труда и в общото и професионалното образование. ЕИСК настоява за ефикасни оценки на социалното въздействие, за да се проучи как може да бъде постигната целта на ЕС до 2020 г. най-малко за 20 милиона души да бъде открит пътят за излизане от бедността и социалното изключване.

4.5.5Мерките за икономии засягат най-тежко на първо място онези, които зависят от държавни социални трансфери, включително и хората с несигурни работни места, и други групи в неблагоприятно положение на пазара на труда. Най-силно засегнати от безработица обикновено са и онези, които имат ограничен достъп до социално подпомагане. Ето защо са нужни достатъчни, ефективни и устойчиви мрежи за социална сигурност, като особено внимание следва да се отделя на най силно засегнатите и необлагодетелствани групи на пазара на труда.

5.Модернизиране на публичната администрация

5.1.1По въпроса за модернизирането на публичната администрация ЕИСК счита, че доброто управление изисква многостепенно управление и партньорства с представителното организирано гражданско общество на регионално равнище.

5.1.2„Многостепенното управление“ е гъвкава структура от отношения между Комисията, правителствата и регионалните и местните власти, приспособявана така, че да съответства на конкретни ситуации и тематични съображения, а не йерархична рамка на правомощията между различните равнища на управление. Доброто управление се характеризира с открити отношения и не толкова стриктно прилагане на принципа на субсидиарност.

5.1.3Партньорството е ключов инструмент за колективна ангажираност и допринася за по­голямата ефективност на публичните разходи и публичните политики. За тази цел могат да бъдат използвани новите форми на ефективно партньорство. Такива платформи биха могли да съпътстват стратегията за иновации, с участието и съдействието на всички заинтересовани страни, публични и частни, включително банките, и с прости, ясни и ефективни правила, прилагани през целия период на изпълнение на проектите и определящи сроковете, отговорностите и евентуалните санкции.

5.1.4ЕИСК приканва институциите на ЕС, както и държавите членки и регионите, да поставят принципа „Мисли първо за малките!“ в центъра на европейските, националните и регионалните решения. Той препоръчва също държавите членки и регионите да го възприемат като основа на политиките си в полза на МСП и на своите икономически и индустриални политики. Накрая Комитетът смята, че Small Business Act би трябвало да придобие по-обвързващ характер, по-специално за институциите на ЕС. В тази връзка ЕИСК е против сегашното предложение на Комисията за изключване на МСП и микропредприятията от законодателството на ЕС.

5.1.5ЕИСК смята, че определянето на национални представители на МСП следва да подпомогне държавите членки в прилагането на SBA. ЕИСК препоръчва и определянето на национални представители на МСП на регионално равнище.

5.1.6Остава да се премине към стадия „Действай първо в полза на малките“. SBA не може да постигне очаквания успех без въвеждането на действително „партньорско управление с участие на много лица и на много равнища“. Икономическите и социалните партньори и всички обществени и частни представители трябва да участват в политическите дискусии и в законодателния процес от самото начало. Вследствие на това, ЕИСК отправя искане представителните сдружения на различните категории МСП действително да участват в законодателния процес и в процеса на вземане на решения на всички нива.

5.1.7ЕИСК изразява съгласие със Съвета и Комисията относно целесъобразността на ефективното многостепенно управление и по-доброто управление при използването на европейските фондове и осъществяването на европейските политики. Въпросът не е „дали“ това ще се извърши, а „как“. Става въпрос за съгласуване на инициативите „отдолу нагоре“ с рамковите условия „отгоре надолу“.

5.1.8Комитетът отбелязва с особено задоволство предложението да се гарантира по­активно участие на гражданите и други заинтересовани страни в създаването, въвеждането в националните законодателства и прилагането на правото на Общността, а именно чрез удължаване на периодите за обществени консултации, опростяване на процедурите при нарушение и повишаване на тяхната ефективност.

5.1.9ЕИСК приветства модернизирането на политиката на ЕС в областта на обществените поръчки с по-висока степен на ефективност в контекста на един по добре функциониращ единен пазар, който да бъде по-иновационен, екологичен и социален. ЕИСК подчертава влиянието и значимостта на иновационните, екологичните и социалните аспекти на стратегията „Европа 2020“ и за обществените поръчки.

5.1.10ЕИСК подчертава, че принципите на откритост и прозрачност, както и на ефективност, правна сигурност, икономически изгодно използване на средствата, конкуренция, достъп на МСП и на свободните професии до пазара, пропорционалност, увеличаване на трансграничните договори, недопускане на дискриминация и корупция, както и необходимостта от професионализъм остават толкова валидни, колкото и преди.

5.1.11Ненужната бюрокрация трябва да бъде ограничена, за да се получат най добри резултати за всички. Трябва да се избягва усложняването на законодателството и широко разпространеното свръхрегулиране в държавите членки.

5.1.12ЕИСК препоръчва анализ на (най-добрите) практики и примери в държавите членки, следван от мерки за отваряне на пазарите.

5.1.13ЕИСК приветства демонстрирания от Комисията интерес към задълбочаването на политическите, законодателните и административните процедури, водещи до по­рационално и адекватно създаване и прилагане на правото на Общността през целия политически цикъл.

5.1.14ЕИСК счита, че следва да се даде по-точно определение на някои аспекти, например тези, които са свързани с начина на извършване на предварителните оценки на въздействието от всички общностни институции, които отговарят за тяхното изпълнение, с естеството и състава на органа, отговарящ за контрола на оценките на въздействието, с използваните параметри и с начина и мерките за осигуряване на по­голяма прозрачност.

5.1.15Комитетът приветства инициативата, насочена към модернизиране на обществените услуги чрез създаването на „единни звена за контакт“ и оценява положително развитието на административното сътрудничество в рамките на трансграничното предоставяне на услуги. Все пак то следва да бъде разширено и в политическите области, където става въпрос за изпълнението на задължения.

5.1.16ЕИСК приветства намерението на Комисията да подобри управлението на единния пазар чрез по-добро административно сътрудничество, като развие информационната система за вътрешния пазар (ИСВП).

5.1.17Информационната система за вътрешния пазар е основното техническо средство за сътрудничество между националните администрации и има допълнителен потенциал като платформа за връзка, предназначена за потребителите на единния пазар.

5.1.18ЕИСК счита, че ИСВП може да има решаваща роля в промяната на административното сътрудничество в рамките на вътрешния пазар и приспособяването му към нуждите и очакванията на гражданите и на предприятията, както и на организациите на гражданското общество и ролята, която те могат да имат в бъдеще за развитието и функционирането на системата.

Брюксел, 22 февруари 2012 г.

_____________