Справяне с безработицата и социалните последици от кризата

4.Справяне с безработицата и социалните последици от кризата

4.1.1ЕИСК счита, че главното условие за създаването на нови работни места е устойчивият и стабилен икономически растеж. ЕИСК изразява задоволство, че редица институции и организации са формулирали предложения за излизане от кризата, в които е отчетено социалното измерение на икономическото възстановяване.

4.1.2Комитетът счита, че е важно да се разработят инициативи, които улесняват развитието на отраслите с най-голям потенциал за заетост, включително в икономиката с ниски емисии на въглероден двуокис и в икономиката с ефективно използване на ресурсите („зелени работни места“), в здравеопазването и социалните сектори („сребърни работни места“), и в цифровата икономика.

4.1.3Сред приоритетните действия ЕИСК поставя: развитието на потенциала на новите предприемачи, по-специално на жените, заетостта на младите и подкрепата на водещата цел „Младежта в движение“.

4.1.4ЕИСК смята, че е изключително важно разпространението на предприемаческата култура и инициативността да се извършва в среда, която подкрепя предприемачите, отчита пазарните рискове и използва потенциала на човешкия капитал, при спазване на колективните трудови договори и националните практики.

4.1.5По-специално, ЕИСК отправя искане за публикуване на пътна карта за незабавно гарантиране на условията, необходими за развитието на нови новаторски предприятия и подкрепата на съществуващите МСП, с цел да се допринесе за създаването на нова заетост, нужна за излизане от кризата и за даване на нов тласък на устойчивото развитие: би трябвало предвидените действия да се планират на европейско, национално и регионално равнище и да включват както търговските и нетърговските предприятия, така и тези от социалната икономика. Успоредно с тази пътна карта следва да се предвиди обучение за безработните работници и за младите хора, за да могат да получат достъп до нови работни места.

4.1.6Насърчаването на зелени работни места трябва да се извършва посредством различни мерки за насърчаване и санкциониране, чрез които би трябвало да се наберат необходимите средства, без да се обременяват значително изчерпаните публични ресурси. Въпросът за финансовите ресурси ще бъде решаващ и изисква ангажираност от страна на всички участници, тъй като стратегията „Европа 2020“ и програмите за подпомагане не биха могли да бъдат осъществени, ако държавите членки не разполагат с повече възможности за действие в бюджетната сфера. Предприятията, които се ангажират да подобрят качеството на работните места и да произвеждат по по устойчив начин, би трябвало да получават улеснения и подкрепа. Предприятията се нуждаят от ясна и стабилна нормативна рамка, по възможност договорена на международно равнище. Спешното намиране на консенсусно решение на въпроса с европейския патент безспорно би било крачка в правилната посока.

4.1.7Както беше изтъкнато в становището на Комитета относно ГОР за 2011 г., за преодоляването на кризата ключова роля имат правилните политики по отношение на заплатите. От макроикономическа гледна точка ориентирането на ръста на заплатите по ръста на производителността и в съответствие с националната икономика като цяло, гарантира подходящо равновесие между достатъчното нарастване на търсенето и запазването на ценовата конкурентоспособност. Затова социалните партньори трябва да се стараят да избягват задържане на ръста на заплатите в духа на протекционистка политика от типа „всеки за себе си“, а вместо това следва да ориентират политиката по отношение на заплатите спрямо производителността. В тази връзка ЕИСК категорично отхвърля предложението, което също се съдържа в съобщението на Комисията относно Годишния обзор на растежа за 2012 г., съгласно което трябва да има намеса в националните схеми за определяне на заплатите, като по­конкретно се настоява за „мерки за реформи“ за децентрализация на колективното договаряне. Автономията на социалните партньори и тяхната свобода на колективно трудово договаряне не трябва в никакъв случай да се поставят под съмнение, както това беше обяснено много ясно в Регламент № 1176/2011 (пакет от шест мерки).

4.1.8ЕИСК отбелязва, че предприятията използват различни видове заетост, което води до нови форми на труд. По този начин се създават и несигурни работни места, за които се наемат лица на временни договори, в съчетание с ниско заплащане и ниско равнище на социална защита и липса на каквато и да била защита на правата на работниците. Не всички работни места със срочни трудови правоотношения са несигурни – висококвалифицираните лица със свободни професии се справят много добре на пазара на труда, като изпълняват само конкретни мисии. Но въпреки това временната заетост по дефиниция е несигурна, когато се касае за слабо квалифициран или неквалифициран труд в сферата на производството или услугите. Съчетаването на гъвкавост и сигурност може да бъде решение на потребността на предприятията от гъвкава заетост, но само при условие че е съпроводено от сигурност, сравнима с тази на постоянната заетост.

4.2Структурен дисбаланс между предлагането и търсенето на работна ръка

4.2.1Ключов елемент за решаването на проблемите е доброто и ефективно сътрудничество между образователните институции, предприятията, социалните партньори и публичните власти, особено що се отнася до предвиждането на уменията, които ще бъдат необходими в бъдеще, и предприемането на съответните инициативи в областта на общото образование и професионалното образование и обучение (ПОО). Комитетът призовава да се подобри качеството и ефективността на ПОО, за да повишат неговата привлекателност и приложимост. Да се поставя броят на младежите, записали се в университет, като единствен показател, води до подвеждащи данни при формулирането на образователната политика и не отговаря на нуждите от умения на пазара на труда. Системите за образование и обучение трябва да бъдат балансирани.

4.2.2Заради демографското развитие (застаряващо активно население и намаляване броя на младите хора на пазара на труда) и бързината, с която се извършват технологичните промени в производствените процеси, над Европа е надвиснала опасност от значителен недостиг на квалифицирана работна ръка. Ето защо е изключително важно всеки да има и да запази достъпа си до пазара на труда и никой да не бъде изключен. ЕИСК подчертава, че работниците трябва да имат възможност да развиват уменията и професионалната си квалификация, както и да придобиват нови по време на целия си активен живот, за да могат да се адаптират към промените, които настъпват в работната им среда и да отговaрят на нуждите на пазара от квалифицирана работна ръка. Управлението на този процес по подходящ и ефективен начин представлява една от най-важните задачи, които ЕС трябва да изпълни, за да запази конкурентоспособността си спрямо другите региони на света.

4.2.3ЕИСК споделя мнението, че работниците трябва да имат достъп до програмите за професионално обучение. Проучвания показват, че работниците, които имат най­голяма нужда от обучение, използват най-малко тези програми; затова следва да бъдат приети различни мерки спрямо различните групи работници.

4.2.4Една голяма част от бюджета следва да бъде отделена за най нискоквалифицираните работници, защото именно те се нуждаят най-много от допълнително обучение. Това би могло да бъде постигнато, като на работниците бъдат отпуснати лични средства за обучение, чийто размер е обратно пропорционален на равнището на образованието им. По този начин най-ниско квалифицираните работници ще могат да разполагат с най­високата сума.

4.2.5По отношение на по-възрастните работници следва да се провежда политика за персонала, която отчита възрастта. Въпреки че в много държави членки на ЕС възрастта за пенсиониране беше увеличена, множество възрастни работници губят работата си преди да са достигнали настоящата възраст за пенсиониране, защото не са в състояние да се приспособят към промените. Специални и насочени обучения биха могли да допринесат за решаването на този проблем.

4.2.6Важно е също така образованието и професионалните обучения да бъдат ефективни. Различните държави членки пробват нови, по-ефективни методи на обучение и преоткриват значението на обучението на работното място. ЕИСК подчертава значението на развитието на този вид проекти и приканва Комисията да ги насърчава, като следи за обмена на добри практики в тази област.