Eur/003 Годишен обзор на растежа за 2012 г

24.6Комитетът счита, че за да се генерират инвестиции, е необходимо да се положат повече усилия на европейско равнище. Наличните структурни фондове трябва да бъдат насочени така, че да засилват конкурентоспособността и връщането към растеж. Финансирането от ЕС следва да бъде обвързано с резултати и със съответствие на целите на стратегията „ЕС 2020“.

24.7Комитетът приветства бързото приемане от Парламента и Съвета на споразумение за увеличаване на процента на съфинансирането по линия на структурните фондове за страни, получаващи финансова подкрепа от ЕС, ЕЦБ и МВФ, с цел да се позволи бързо мобилизиране на средства от ЕС в подкрепа на растежа и по-доброто усвояване на средствата⁷.

24.8Предвид сериозния натиск върху националните бюджети и бюджета на ЕС, държавите членки и европейските законодатели трябва да направят труден избор и да определят приоритети, за да инвестират в „области, които стимулират растежа“ като образование и квалификация, НИРД и иновации, околна среда, мрежи (напр. високоскоростен интернет, енергийни и транспортни връзки).

24.9Трябва да се подчертае важната роля на предприемачеството, социалното предприемачество и създаването на предприятия, по-специално МСП, включително социални предприятия, в процеса на възстановяване. Те са основни двигатели на икономическия растеж, предприемаческите иновации и умения и важен източник на нови работни места.

24.10Процентът на безработица гони недопустими равнища в много страни от ЕС, като социалната и икономическата цена е огромна. Ето защо са абсолютно необходими краткосрочни и средносрочни мерки, които да улеснят достъпа на младите хора и жените, повторната интеграция на работниците, отстранени от пазара на труда заради кризата, професионалното обучение и преквалификация. В ЕС трябва да бъдат създадени 17,6 млн. работни места преди 2020 г.

В. ТВЪРДЕ ГОЛЯМ АКЦЕНТ ВЪРХУ ФИСКАЛНАТА КОНСОЛИДАЦИЯ

25.Комитетът изразява пълно съгласие с това, че бюджетната консолидация е необходима за коригиране на сериозните бюджетни дисбаланси и за възстановяване на доверието. Въпреки това Комитетът изразява загриженост от голямата тежест, която се придава на мерките за бюджетна дисциплина във фискалния пакт. Трябва да се направи ефективна оценка на социалното въздействие на тези мерки и да бъдат положени всички възможни усилия, за да се гарантира, че те няма да увеличат риска от бедност и социално изключване. Комитетът счита, че трябва да бъде намерен подходящ баланс между фискална консолидация и икономически растеж. Бюджетната дисциплина сама по себе си и бюджетните ограничения не са достатъчни за постигане на устойчивост в ЕС. Ако е необходима някаква степен на бюджетни ограничения, то мерките трябва да бъдат социално балансирани и да отчитат начина, по който се отразяват на различните социални групи. Комитетът изразява съгласие с управляващия директор на МВФ Christine Lagarde, която предупреди, че „прибягването до бюджетни съкращения във всички области и във всички части на континента само ще засили рецесионния натиск“.

26.Комитетът изразява загриженост, че договореният от 25 държави членки на 30 януари Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз няма да доведе до решение на настоящата криза. Въпреки че би трябвало да доведе до по-голямо съответствие с ГОР в бъдеще, договорът страда от прекомерна концентрация върху бюджетния баланс, като не се споменават системата за ранно предупреждаване и таблицата за оценка, предназначени за предотвратяване на дисбалансите, натрупващи се на други места в икономиката, например в частния сектор, загубата на конкурентоспособност или балони при недвижимите имоти – все фактори от голямо значение за настоящата криза. Икономическият растеж е част от решението и изисква стриктно дефинирани мерки за насърчаване на растежа, особено в държавите членки пред риск от изпадане в дълбока рецесия. Усилията за консолидация и реформи трябва да бъдат съпътствани от мерки за стимулиране на растежа.

27.Комитетът изразява загриженост от това, че в ГОР се призовава за повече бюджетни ограничения за постигане на целите на бюджетната консолидация дори при влошаване на макроикономическия климат. В него се застъпва тезата, че държавите членки, които се ползват от програми за финансова подкрепа, „трябва да продължат да преследват договорените бюджетни цели, независимо от евентуална промяна в макроикономическите условия“, а държавите членки, които са закъснели значително с усилията си за коригиране и които са в процедура при прекомерен дефицит, „трябва да активизират своите усилия за консолидация и евентуално ограничено влошаване на прогнозата за основния макроикономически сценарий не следва да забави коригирането на прекомерните дефицити“.

28.Стабилизация чрез еврооблигации

28.1За целите на своите балансови отчети финансовите институции инвестират в правителствени облигации, за които очакват да бъдат безрискови. Затова понастоящем институциите предпочитат да влагат парите си в ЕЦБ, вместо да купуват по-рисковите облигации на някои държави членки, като по тази начин изтеглят ликвидност от системата.

28.2За преодоляването на този проблем се изисква изграждане на по-голям и по-надежден европейски „вълнолом“ за справяне с пазарния натиск, при още по-голяма роля на Европейската централна банка, било то пряко или непряко под егидата на Европейския механизъм за финансова стабилност или европейската валутна система.

28.3Комитетът признава, че моралният риск е реален и изисква решение; този проблем обаче бледнее в сравнение в евентуалното разпадане на еврозоната. Предвид нежеланието на държавите членки да финансират дълговете на други държави членки и трудностите при поемането на тази роля от ЕЦБ, Комитетът призовава спешно да се разгледа въвеждането на стабилизационни облигации. След публикуването от Европейската комисия на Зелената книга относно стабилизационните облигации, Комитетът разглежда този въпрос в отделно становище⁸.