Б. ПОДХОДЯЩ АКЦЕНТ ВЪРХУ РАСТЕЖА

Б. ПОДХОДЯЩ АКЦЕНТ ВЪРХУ РАСТЕЖА

14.Комитетът счита, че в някои отношения ГОР за 2012 г. е по-добър от своя предшественик.

15.Комитетът приветства общия акцент върху растежа и отбелязва със задоволство, че в ГОР за 2012 г. са възприети много идеи от предходното становище на ЕИСК относно Годишния обзор на растежа за 2011 г⁴.

16.ЕИСК подчертава, че кризата с държавния дълг не може да бъде преодоляна без достатъчен темп на растеж, особено от страните в затруднение. Ниската степен на приоритетност на растежа би довела до висок риск от изпадане на много от икономиките в ЕС в рецесия, а някои дори и в депресия.

17.В ГОР се признава, че финансовите пазари оценяват устойчивостта на държавния дълг на държавите членки въз основа на дългосрочните перспективи за растеж, на тяхната способност да вземат амбициозни решения за структурни реформи и на техния ангажимент да подобрят конкурентоспособността.

18.Комитетът изразява съгласие с посоченото в ГОР, а именно, че възможностите за растеж на всички държави членки в ЕС зависят от решителното справяне с кризата с държавния дълг и осъществяването на разумни икономически политики, както и че се отделя твърде много време и енергия за спешни мерки и недостатъчно време за осъществяването на промени в политиката, които биха върнали високите равнища на растеж на нашите икономики.

19.Комитетът изразява съгласие с това, че акцентът трябва да бъде поставен едновременно върху мерките за реформи, имащи краткосрочен ефект върху растежа, и върху правилния модел на икономически растеж в средносрочен план.

20.Комитетът заявява отново, че трите аспекта на растежа – интелигентен, устойчив и приобщаващ – са взаимосвързани и се подкрепят взаимно. На икономическите, социалните и екологичните аспекти трябва да се отделя еднакво внимание.

21.Възстановяването на растежа трябва да съответства на останалите цели, заложени в Договора от Лисабон, включително благосъстоянието на хората. Нуждата от реформи следва да се разглежда като възможност за постигане на по-голяма устойчивост на нашия начин на живот.

22.Във всички държави членки е необходимо да се постави акцент върху реформи, стимулиращи растежа.

23.Конкретна ситуация в пет държави членки, ползващи се от програми за финансова подкрепа на ЕС и МВФ⁵

23.1Комитетът счита, че Комисията и Съветът, посредством подробни, специфични за всяка страна препоръки, следва да продължат да насърчават държавите членки да предвиждат и осъществяват политики за дългосрочен икономически растеж. Комитетът изразява съжаление, че през 2011 г. единствената препоръка, отправена към петте държави членки, получаващи финансова подкрепа от ЕС и МВФ, беше да продължат да прилагат мерките, заложени в решенията за отпускането на финансовата подкрепа.

23.2Сега Комитетът е разтревожен от решението на Комисията да не изисква от тези пет държави членки да участват в подготовката на втория кръг от НПР през 2012 г. ЕИСК признава, че НПР обхващат в голяма степен едни и същи области и че тези страни представят националните си цели по отношение на стратегията „Европа 2020“. Независимо от това, така тези страни ще бъдат отстранени от новия процес на управление, залегнал в основата на стратегията „Европа 2020“ и разработен за постигане на необходимото икономическо сближаване чрез реформи и приемане на най-добри практики. По-специално това ще попречи на участието на гражданите и социалните партньори на национално равнище в прилагането и преразглеждането на НПР. Това противоречи на заключенията на Европейския съвет от март 2011 г., в които се гарантира пълно участие на националните парламенти, социалните партньори и останалите заинтересовани лица в новата рамка на европейския семестър.

24.Инвестирането в растежа – специфично предизвикателство в настоящия контекст

24.1Комитетът осъзнава, че определянето на подходящи мерки за стимулиране на икономическия растеж може да се окаже особено голямо предизвикателство. Настоящите затруднения на ЕС по отношение на растежа не се дължат само на кризата, но и на допълнителни проблеми, влияещи върху неговите икономически резултати, като загубата на конкурентоспособност, глобализацията, недостига на ресурси (енергия, умения и др.), изменението на климата и застаряването на населението.

24.2За постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ ще са необходими значителни инвестиции в ИКТ, традиционна и нова инфраструктура, НИРД и иновации, образование и квалификация, и енергийна ефективност. Инвестициите в екологичната икономика ще стимулират иновациите и търсенето на нови продукти, което ще доведе до повишаване на растежа и същевременно ще допринесе за устойчивостта на световната икономика.

24.3В период на бюджетни ограничения това представлява особено голямо предизвикателство. Въпреки това ползите от публичните инвестиции на национално или европейско равнище в посока интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж са значителни и могат да окажат важно стимулиращо въздействие, като насърчават допълнителни частни инвестиции.

24.4Комитетът счита, че ЕС се нуждае от повече инвестиции в проекти, насърчаващи структурните промени и спомагащи за връщането на икономиките на държавите членки на пътя на устойчивия растеж. Подходящите проекти следва да съответстват на целите на стратегията „Европа 2020“, например дългосрочни инфраструктурни проекти от голям обществен интерес и с потенциал за генериране на приходи.

24.5В този смисъл Комитетът подкрепя напълно инициативата „Облигации за проекти по стратегията „Европа 2020“⁶ за финансиране на мащабни инфраструктурни проекти в енергетиката, транспорта и ИКТ. Това ще има положително отражение върху пазарите на облигации за проекти и ще помогне на застъпниците на отделни проекти да привлекат дългосрочно дългово финансиране от частния сектор.