Евангелието на Луцифер
Изтегляне 4.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ, emoc intelig
| VI. ЖЕРТВЕНОТО ЖИВОТНО Ювдал 23 май — 2 юни 2009 Както всяка радост рано или късно бива заменена от печал, всяко предимство в живота се компенсира с недостатък. Светлина и мрак. Ин и ян. Свобода и бягство. Полицията ми предложи възможност да се укрия, както и алармен сигнал. Отказах им. Някак си не ти се иска да се превръщаш в пленник на електрониката и страха. Вместо това взех автобуса за Ювдал. Към самотата. Тишината. И прилепите. В плевнята се бе приютила малка колония. Бях заседнал тук в пустошта, в отдалечена планинска кошара високо на хребета, сред аромата на планини и ливади, мочурища и горска смола. Само двама души знаеха къде се укривам. Кристин, моя приятелка, собственичката на кошарата и главният инспектор Хенриксен. Той ми се обади в неделя следобед точно в четири часа. Седях на пейката отпред. На дъното на долината, на другия бряг на реката, слънцето се отразяваше в прозореца на кола. Чувах блеенето на стадо овце. През дъбравата премина полъх на вятъра. Вдишах аромата на дива череша. Насекомите жужаха наоколо ми. Преди да избягам от Осло, се уговорихме да се чуваме по телефона по два пъти на ден. Полицията ми бе заела сигурен мобилен телефон. На моя звънели постоянно, обясни Хенриксен. Скрит номер. Разказа ми, че някой дистанционно инсталирал на телефона ми тракер — програма за проследяване, изпращаща GPS сигнали до сателит. Щом вдигнах, Хенриксен отрони беззвучна въздишка на облекчение. — Наред ли е всичко? 40 — Мирно и спокойно. — Никакви подозрителни планинари? — Жива душа не съм видял. Защо питаш? Миг мълчание. — Това убийство… Тези убийци… Полъх на вятъра довлече воал от власинки. — Да? — Разследвал съм много убийства в кариерата си. Повечето са просто трагични. Безсмислени. Ревниви съпрузи. Пияни другари. Хора с психози, заблуди, гласове в главите. Знаеш как е. Но това? Никога не съм виждал нещо подобно. Никога! Кажи ми, той религиозен ли беше? — Кристиян Кайсер? По-скоро бих казал точно обратното. — Можеш ли да пазиш тайна? — Разбира се. Кристиян ми беше приятел. — Разкрихме някои необичайни детайли от убийството. Медиите не знаят за тях. Криминолозите твърдят, че си имаме работа с професионалисти. Справили са се с ключалката, без да оставят каквато и да било следа. Сякаш са имали ключ. Не открихме и косъмче. Никакви отпечатъци. Но никой от тези факти не е толкова странен. Най-плашещ е амулетът, който са поставили в ръката му. Шестдесет и шестте восъчни свещи. Белият копринен чаршаф. Голият труп. Тамянът. Това обаче не е най-лошото. — Най-лошото? — Кристиян Кайсер е бил обезкървен. Слънцето се сгърчи. — Какво е бил? Баба ми беше от Финмарк. Много добре знаех какво означава думата. И все пак трябва да ми се бе счуло. — Обезкървен! Като риба или жертвено животно. Изпразнили са тялото му от кръвта, без да пръснат и капка. |