VII. НОСИТЕЛЯТ НА СВЕТЛИНА

42
Така и не отговорих на консерватор Корольов. Нямаше да се изненадам, ако американците следяха кореспонденцията му. Макар
Хенриксен да ме уверяваше, че и телефонът, и мобилният интернет бяха безопасни (аналоговите и дигиталните сигнали били размесени и кодирани), аз се страхувах, че компютърни специалисти биха могли да ме проследят чрез най-близката станция. Невъзможно, отсече
Хенриксен. Аз обаче си знаех моето.

43
2.
Прекарал съм няколко месеца от живота си в клиника за нервноболни. Не се срамувам. Чувствах се добре там. Заедно с другите луди. Моите приятели. Май всички се нуждаем от едно кукувиче гнездо, където да потърсим убежище. Нерви… Нищо драматично. Никакви забавни илюзии, никакви холерични пристъпи.
Просто прилив на меланхолия и социален страх, примесен с ниска самоувереност и склонност към самосъжаление. Нищо, което да не може да се излекува с дневната доза сероксат. Опитал съм какво ли не.
Индивидуална терапия. Групова терапия. Когнитивна терапия.
Гещалттерапия. Краткосрочна психодинамична терапия. Розови хапчета. Сини хапчета. Горчиви хапчета. Първия път, когато подирих убежище в клиниката, психиатърът пожела да му разкажа за мама и татко и всичко, което се случи онова лято. Затворих се като актиния.
Така минаха няколко дни. Набиваха ме с таблетки слънчева светлина.
Те обаче не можаха да ми помогнат. Щом оздравях, ме пуснаха отново. Естествено, не подозираха, че съм ги преметнал. Никога не съм бил болен. Ето защо и не оздравях. Може би не е толкова лесно да ме разберете. Не съм побъркан. Не съм и нормален. Имам твърде много шлака по нервите… Осъзнавам, че звучи безсмислено. Нека.
Онзи, който е срещнал собствения си поглед в огледалото и е изпитал отвращение от себе си, ще разбере какво се опитвам да кажа. Онзи,
който е потънал в блатото на депресията и се мрази, защото знае колко малко има за обичане, може би ще разпознае това снопче мисли, което се мъча да разчепкам.

44
3.
Разтревожи ме някакво писмо, препратено към Gmail от университетската ми поща. Американски учен — специалистът по културна антропология Нийл Макхъл от МТИ, Масачузетския технологичен институт, ме молеше да се свържа с него. Щели сме да извлечем взаимна полза в общото ни издирване на информация за ръкописа, настояваше той. Откъде ли можеше да знае за свитъка? Бе оставил няколко имейл адреса и телефонни номера. Писмата от Нийл
Макхъл валяха. Ден след ден. Точно като спам.
Късно една вечер се обадих на Тран да проверя докъде беше стигнал и дали не бе имал непонятни посещения. Нищо не показваше,
че някой знаеше за престоя ми в Исландия. Явно изтичането на информация идваше от Киев. Или Осло.
Тран разказа, че един от езиковедите идентифицирал клинописа.
Лявата колона била изписана на акадски, използван в Месопотамия през хилядолетията до времето на Христос. Лингвистът превел някакъв откъс. Краткият фрагмент носел апокалиптичен дух. Ангел от светлина — летящ носител на светлина от небето — слязъл на Земята,
за да спаси света и човечеството от гибел.
— С малко добра воля и фантазия бихме могли да тълкуваме носителя на светлина като предхристиянски предшественик на
Луцифер — обясни Тран. — Луцифер е едно от многото названия на
Сатаната. На латински името е съставено от lux и ferre — носителят на светлина. Определението е свързано и със Зорницата, Венера.
Ангелът на светлината от ръкописа навярно сочи, че текстът и религията на йезидите може би имат общ произход в месопотамските митове.
— Това означава ли, че паунът Мелек Таус е ранна версия на
Сатаната?
— Не съм сигурен. Объркан съм. Ако текстът е акадски, трудно ще открием някаква историческа или географска връзка с йезидите.
Попрочетох за тях. Вярата им е блажена смесица от гностична космология с примеси на ислям и християнство. Отричат да почитат

45
Сатаната, какъвто ние го познаваме. Кланят се на летящи божествени създания, които ние, останалите, наричаме ангели.
— Ами езикът в дясната част?
— Напълно неразгадаем е. Показах знаците на няколко езиковеди и един математик. Никой не разбира абсолютно нищо.
Трябва да се свържеш със специалистите в Еврейския университет в
Йерусалим. Или в Багдад. Може би Кайро. Аз все пак съм експерт по северни средновековни ръкописи, не антични ориенталски.
— На каква възраст е пергаментът?
— Точно това е най-странното. Анализирахме материала и го датирахме с C14.
— Какъв е резултатът?
— Никакъв. Може би е преминал през някакви процеси. Не откриваме и от какво животно е направен пергаментът. Химиците се чешат по главите. Чисто и просто не намираме отговор. Резултатът от изследването с въглерод е просто безсмислен.

46
4.
На следващата сутрин получих писмо от декана Трюгве Арнцен.
Любящият ми пастрок. След смъртта на мама и двамата зарязахме трийсетгодишните преструвки и най-вглъбено се отдадохме на взаимната си антипатия. Той искаше да знае къде съм се дянал. Група видни професори, ръководители на изследователски проект към престижния американски университет Харвард, искали да се свържат с мен. Било изключително важно. Прилагаше списък с имейли,
телефонни номера и имейл адреси. Там не фигурираше нито Нийл
Макхъл, нито Джон Скот или пък Марк дьо Валоа.
Ако не беше Трюгве Арнцен, отдавна да съм станал професор.
Не ми дава повишението. Аз така и не му дадох мама. Нещо се е закучило помежду ни. Някога той бе любовник на мама. Когато се ожениха половин година след като татко загина в пропастта, аз бях редуциран до неприятен израстък, който напомняше и на двамата за трагедията, довела до сватбата. Татко бе опитал да убие Трюгве
Арнцен. Разбирам го. Той обаче беше доста непохватен. От него съм го наследил. Оплел карабинерите и въжетата. Идеята му била механизмът да поддаде след спускането на Арнцен. Само дето падна татко. Не ме питайте какво стана. Когато мама се изчерви и отвърна с
„да“ на предложението му за женитба, превръщайки се в очарователна и себепожертвователна съпруга и най-добра приятелка, аз останах навън, на студа, с празен поглед и убеждението, че завинаги ще спадам към отритнатите. Простете ми, ако долавяте горчивина и самосъжаление в тези думи. След време се сдобих с полубрат, който зае моето място като център на маминия живот. Стефен. Той е всичко,
което аз не съм. Брокер на недвижими имоти. Хубавец. Очарователен женкар. Мама беше страшно горда с него. Още откак се роди, аз чезна в сянката му.
Начинът, по който Трюгве Арнцен се бе изразил в писмото —
повелително, снизходително, арогантно, всичко в тон с характера му
— означаваше, че той бе приел за даденост желанието ми да се свържа с американците. Незабавно. Та нали си бяха американци. Учени от един от водещите университети в света.

47
Бях доведеният син на Арнцен в продължение на близо трийсет години. Показателно е колко зле ме познаваше.

48

Изтегляне 4.15 Mb.

Сподели с приятели: