Европейски икономически и социален комитет Брюксел, 8 март 2012 г

Едновременното въвеждане на програми за икономии в ЕС крие опасността да се ускори взаимно усилващото се движение надолу, а изгледите за растеж допълнително да се влошат, което от своя страна също ще се отрази отрицателно върху търсенето на вътрешния пазар като последна опора на конюнктурата и върху стабилизирането и създаването на заетост. През следващите години положението в областта на заетостта в Европа ще бъде крайно напрегнато. Определени групи са изключително засегнати, особено младежи и дълготрайно безработни. За да се противодейства на това, са необходими своевременни и целеви европейски и национални инвестиции със силен ефект върху заетостта, които следва да бъдат осъществявани координирано, за да се увеличи въздействието върху политиката за заетостта.

ЕИСК представя следните политически препоръки за прилагане на насоките за заетостта:

• 
  В допълнение към целта за постигане на определено равнище на заетост в целия ЕС, в бъдеще следва да се определят измерими европейски изисквания и за специфични целеви групи. Значителното изместване на формулирането на конкретни цели в областта на политиката за заетост на равнището на държавите членки засега няма особен успех.
  
• 
  Във връзка с това трябва да се помисли по-специално за показател за съществено намаляване на броя на онези младежи, които нито работят, нито завършват училищно образование или професионално обучение (т.нар. NEET – Not in Education, Employment or Training).
  
• 
  ЕИСК приветства предложението на Комисията относно т.нар. „гаранция за младежта“.
  
• 
  Държави с особено напрегната ситуация на пазара на труда по отношение на младежката заетост, би следвало да получат по-улеснен достъп до средства от фондовете на ЕС.
  
• 
  Трябва да се запази предоставянето на национални и европейски средства за образование и заетост на младите хора и дълготрайно безработните лица, или тези средства да се увеличат.
  
• 
  Условията за достъп до услугите за подкрепа на безработните младежи и дълготрайно безработните лица, които търсят работа или възможности за обучение, трябва да се преразгледат и съответно да се подобрят.
  
• 
  ЕИСК съветва да не се приемат твърде голям брой непостоянни и безперспективни решения за интеграцията на младите хора на пазара на труда.
  
• 
  ЕИСК препоръчва държавите членки да обърнат особено внимание на това дълготрайно безработните лица да запазят трудовите си навици и да подобрят своите умения и знания.
  
• 
  Що се отнася до инициативата на Комисията относно стажовете, ЕИСК подкрепя съответна европейска рамка за качеството, за да се благоприятстват работни места, насърчаващи ученето, при обвързващи договори. Трябва да се проучи възможността за възприемане на успешно прилаганата вече от дълго време в някои държави комбинирана система на обучение с обща и професионална подготовка.
  

• 
  Ролята на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари
  

Една от трудностите при регулирането на финансовите пазари е да се осигури възможност за балансирано участие на различни и противоположни позиции. Спрямо легитимното представителство на интересите на финансовия сектор липсва съществен противовес под формата на участие на гражданското общество.

С оглед на сложността на регулирането в детайли, от решаващо значение е сдруженията не само да посочват принципни цели и да настояват за по-строги като цяло мерки, но също така да представят компетентни и целенасочени предложения и аргументи. За да се постигне това, трябва да се приложат значителни усилия, така че сдруженията да могат да дискутират „на равна нога“ със законодателя и с други асоциации.

В определени случаи финансовото подпомагане на организации на гражданското общество със средства от ЕС може да бъде подходящо за уравновесяване на недостатъчното представителство на важни интереси.

ЕИСК окуражава европейските и националните сдружения на гражданското общество да се занимаят по-интензивно, отколкото в миналото с регулирането на финансовите пазари. За редица такива сдружения би било подходящо да определят насърчаването на стабилността на финансовите пазари като своя отделна и евентуално нова цел и съответно да разширят сферата си на интереси и дейност.

Финансовата индустрия би трябвало сама да се отвори за диалог с организации на гражданското общество.

В медиите също е желателно по-широко да се отрази позицията на организациите на гражданското общество.

• 
  Пазари на финансови инструменти
  

• 
  изолират риска за контрагента на извънборсовия пазар, поставя го извън счетоводството на банките и го прехвърля към организации, създадени за поемане на тази функция,
  

• 
  постигат консолидиране на данните относно всички извънборсови транзакции, а не само на онези, извършвани чрез централен контрагент,
  

• 
  не предоставят никаква препоръка относно структурата на пазара на бъдещите централни контрагенти. По този начин или ще се укрепят съществуващите понастоящем структури в отделните държави членки, или ще възникнат малък на брой големи органи в европейски мащаб.
  

Едно от основните опасения е свързано с разходите за прилагането на настоящия регламент, които изглежда са подценени и ще възникнат в момент, когато финансовите институции вече са под натиска на фактори като законодателството, съображенията за рентабилност и разходите. Тези разходи неизбежно се прехвърлят на инвеститорите и клиентите.

• 
  Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (2014 2020 г.)
  

• 
  Възобновяване на икономическия растеж