РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Общо за мерки за развитие на селските райони за периода 2007- 2009 г. може да се очакват над 1 милиард евро. Страната ни може да прилага следните мерки в тази област:

“подпомагане на база обработваема площ”. Тази мярка позволява след като веднъж се определят районите и регистрираните на тяхна територия избираеми фермери, които имат право на компенсаторни плащания, бързо да се усвояват средства по нея. Право да получават компенсаторни плащания имат фермерите, които обработват минимално количество земя, което се определя от всяка държава с Плана за развитие на земеделието и селските райони и които осъществяват  дейност за поне пет години от момента на получаване на първото компенсаторно плащане

В проекта на Националната програма за агро-екология на Министерство на земеделието и горите е предвидено  агро-екологичната програма да покрие 2-10% от земеделските земи с полски култури и 5-20% от ливадите и пасищата в България. Агроекологичната мярка, в рамките на програма САПАРД ще спомогне за натрупване на опит при прилагане на тази мярка.

Участието на земеделските производители в Националната програма за агро-екология е доброволно. При условие, че земеделските производители  отговарят на критериите за избор те трябва да подпишат договор с МЗГ, чрез което се задължават да предприемат предварително определени практики на територията на стопанствата си. Тези практики трябва да целят опазването на околната среда. Министерство на земеделието и горите от своя страна ще осигурява годишни плащания на земеделските производители за поетите задължения. Плащанията се изчисляват за всяка отделна дейност на единица площ. Максималния размер на плащанията е 200 евро. Помощта се определя на база загубите на доход за фермера от поетите ангажименти и допълнителните разходи, които прави по изпълнението им. Те са фиксирани предварително за договорения 5-годишен период. 

Подпомагане на залесяването на земеделски земи и други горски дейности. По тази мярка се подпомага поддържането на екологичните и социални функции на горите в селските райони. Може да се подпомага например залесяване на ерозирали и изоставени земеделски земи.

Подпомагат се:          

разходите за залесяване;

годишна премия до 5 години за покриването на разходите за поддръжка;

до 20 години за загубите на приход (макс. 725 Евро за фермери имакс. 185 Евро за частни юридически лица).

Ранно пенсиониране.По тази мярка фермерите се подпомагат , за де се откажат от земеделска дейност преди нормална пенсионна възраст и фермата им да се поеме от по-млади фермери. За това те биват компенсирани за период от 15 години за собственика и до 10 години за работещите в стопанство, като размера  на подпомагането по регламент е максимално 15000 евро на година за фермера и 3500 евро за работещ в стопанството. Конкретния размер за България ще бъде определен с новия План за развитие на земеделието и селските райони за периода 2007 г. – 2013 г.Отчитайки трудностите в млечния сектор по покриване на изискванията за качество на произвежданото мляко в условията на раздробено млечно животновъдство, България поиска дерогация по тази мярка за фермери от млекопроизводството, които са на възраст между 55 и 70 години. Индивидуалната квота ще се връща в националния резерв от млечни квоти, а те могат да бъдат подпомагани по тази мярка.

Полупазарни стопанства в процес на преструктуриране. Опитът на България в прилагане на програма САПАРД показва, че мярка “Инвестиции в земеделски стопанства” е трудно достъпна за непрофесионални земеделски производители. Според Дирекция “Агростатистика” към Министерство на земеделието и горите, приблизително 300 000 ферми могат да бъдат квалифицирани като полу-пазарни стопанства. Някои от тези земеделски стопанства са с потенциал за развитие, но техният доход не е достатъчен, за да се преструктурират. България може да заплаща на  ферма до 1000 евро годишно за пет годишен период.

Стандарти на общността. По тази мярка се подпомагат фермерите,  за да въведат все по-строгите изисквания на европейското законодателство и да го спазват.

Мярката включва :

Временна регресивна помощ за фермерите (до 5 години, до 10,000 евро на стопанство), въвеждащи нови стандарти на ЕС по отношение на опазване на околната среда, обществено здраве и здраве на селскостопански растения и животни, хуманно отношение към животните, безопасност на работното  място;

Субсидия към разходите на фермери, ползващи съвети в земеделието (до 1,500 евро годишно за стопанство).

По тази мярка се предоставят :

Субсидии за фермери, участващи доброволно  в схеми за подобряване качеството на земеделските продукти (на общността и национални) , годишно максимум 3 000 евро на стопанство, за максимум  5 годишен период);

Субсидии за групи производители(до 70%) от разходите, за дейности, които повишават информираността на потребителите, рекламиране на продукти произведени по схеми за качество.

“Инвестиционен тип”,

облагородяване на земите;

комасация;

помощни услуги в земеделските стопанства/услуги в помощ на управлението на стопанствата;

маркетинг на качествени селскостопански продукти;

основни услуги за селската икономика; обновяване на селата;

разнообразяване на селскостопанските дейности;

управление на водните ресурси в селското стопанство;

развитие на инфраструктурата в селското стопанство;

туризъм/занаятчийство;

опазване на околната среда;

възстановяване потенциала на селскостопанското производство;

Ако се произведе от определени земеделски култури продукция над зададеното количество, тя се изкупува по интервенционална цена. За да се подтисне свръхпроизводството, за 2005г. цената е по-ниска.

В общата селскостопанска политика се определят и тавани за помощите за производство. Например премии за отглеждане на животни над определения брой не се изплащат. Като това не означава, че не може да отглеждаш повече животни. При производството на тютюн надхвърлянето на заявеното количество се подпомага, но при условие, че с тези пари се намалят премиите за следващата година.

ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ ФЕРМЕР?

Средствата, които ще ни отпуска ЕС би трябвало да покриват изцяло обработваемите площи в страната, т.е. би трябвало да стигнат до всеки един земеделец и всяко стопанство, при условие, че продукцията е декларирана официално.

От членството в ЕС произтичат и много ангажименти за земеделските производители, изпълнението им зависи от максималната гъвкавост и адаптивност на българския фермер. Изисква се още от сега да се започне преструктуриране на производството съобразно европейските стандарти и норми. От това зависи дали предоставяните от Брюксел средства ще се усвоят ефективно и до колко ще могат българските производители да бъдат конкурентни на европейския пазар.

Според изискванията на ЕС вносът на жовотинска продукция ще става само от производители с лиценз от общността, вписани в списъците на Европейската комисия. С новия закон за ветеринарното дело в България се въвеждат лицензи, които регламентират здравния статут и качеството на месата, млеката и продуктите от тях. Слага се край на задължителните вакситации на животните на държавни разноски. Ветеринарните лекари и служби ще трябва да затегнат контрола и профилактиката.Националната ветеринарна служба е задължена да сложи ред в системата за идентификация и маркировка на всички видове животни. В кланниците не може да влиза животно, което не е регистрирано, няма марка на ухото и ветеринарен здравен документ. На ушната марка стои номер, който е нещо като ЕГН-то при хората. В момента не повече от 100 предприятия отговарят на изискванията, според генералния директор на Националната ветеринарна служба. Към края на 2004г. са затворени около 450 мандри и кланници, други 1000 трябва да се преустроят до края на 2005г. Специални изисквания са въведени и за големината на помещенията, в които се отглеждат животните. Европейските стандарти налагат изисквания за специално осветление и разтояние от 1,7 кв. м, с което да разполагат животните и 1,8 – 2 кв. м. по-големите. С най –малко 550 кв.см. площ трябва да разполага една кокошка, за да се развива нормално и яйцата й да имат висока хранителна стойност. Има изисквания за въздуха и шума (максимално до 80 децибела)и др.

Финансовата рамка, която България е договорила по глава «Земеделие», изисква конкретни резултати до датата на присъединяването ни както от държавната администрация, така и от производителите. За администрацията това е свързано с усъвършенстване на капацитета за усвояване на еврофинансирането и прилагането на принципите на общата европейска аграрна политика. Изискванията към производителите се свеждат до повишаване на информираността за тази политика и усилия за прилагане на практика на принципите й. Това е свързано и с подготовката на българските фермери ефективно да усвояват средствата, предоставени от европейските програми и фондове, както и да търсят допълнителни възможности за финансиране на реформата в собствения им бизнес.

Друго условие е българските производители да декларират земята и продукцията си. От 2007 г. фермерите трябва да доказват колко земя обработват, за да получават субсидии. Те ще трябва да представят пред разплащателната агенция (която предстои да бъде създадена) документи за собственост на имотите или договори за аренда, нотариално заверени с подписите на собствениците. При липсата на такива документи няма да се отпускат субсидии, няма да се зачитат данъчни декларации като доказателство за обработването на земята и никой няма да получи и цент от агенцията.

Прекратява се досегашната практика на неколкократна регистрация на земеделските производители в рамките на една календарна година. Това е записано в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, приета от Колегиума на МЗГ. При отписване от регистъра земеделският производител може да се регистрира отново като такъв през следващата календарна година.

От 4 април 2005г. на регистрация подлежат юридически лица еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция, с изключение на тютюнопроизводителите.

Регистрацията се извършва в Областната дирекция "Земеделие и гори" (ОД "ЗГ"), по постоянния адрес на физическото лице или по седалището на юридическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския производител.

Областните дирекции “Земеделие и гори” водят регистър на земеделските производители на територията на областта.

Регистърът съдържа данни, които производителите трябва да предоставят:

1. данни за земеделския производител:

а) за физическо лице - единен граждански номер (ЕГН);

б) за едноличен търговец - единен граждански номер (ЕГН) и единен идентификационен код по БУЛСТАТ (ЕИК);

в) за юридическо лице - единен идентификационен код по БУЛСТАТ (ЕИК);

2. постоянен адрес (седалище и адрес на управление), номер на телефон и факс, електронен адрес;

3. брой на заетите лица на трудов договор ;

4. използвана земеделска площ както и начина на трайно ползване, формата на стопанисване и размера на поливните площи;

5. използвани площи по местонахождение и култури;

6. обем на получената продукция от растениевъдството по култури;

7. брой отглеждани животни по видове, с посочване на номерата на ушните марки на животните, подлежащи на регистрация;

8. обем и вид на получената от животновъдството продукция;

9. тип и брой на регистрираните селскостопански машини.

Земеделският производител подава в съответната общинска служба по земеделие и гори или областна дирекция "Земеделие и гори" попълнена анкетна карта с анкетни формуляри по образец. Анкетните карти с анкетните формуляри се предоставят на земеделския производител безплатно от общинска служба по земеделие и гори, или от кмета на общината, района, или кметството (кметския наместник).

Фирмата и едноличният търговец представят и удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация и карта за идентификация от регистър БУЛСТАТ, а физическото лице - документ за самоличност. Земеделските производители, които обработват земя, представят документ, доказващ правното основание за ползване на земята, и копие от декларация по чл. 37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а които отглеждат животни - опис на номерата на ушните марки, заверен от ветеринарния лекар или ветеринарен техник, който отговаря за съответния ветеринарен участък. (Когато земеделският производител обработва земи в различни землища, попълва отделни анкетни формуляри)

Производителите на винено грозде представят копие от удостоверение за регистрация на лозарското стопанство, заверено от съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Анкетните формуляри се заверяват от:

1. лицензиран за съответния участък ветеринарен лекар или ветеринарен техник за земеделски производители, които се занимават с животновъдство;

2. кмета на кметството или кметския наместник на населеното място по местонахождение на имота за земеделски производители, които обработват имоти в регулация;

3. съответната регионална служба на Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и горите за земеделски производители, които са ползватели или собственици на земеделска техника, подлежаща на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;

4. общинската служба по земеделие и гори по местонахождение на имота за земеделски производители, които обработват земеделска земя;

Общинската служба по земеделие и гори води входящ дневник и съхранява копия на заверените анкетни карти с анкетни формуляри.

Всеки земеделски производител физическо лице и/или едноличен търговец се вписва в регистъра с регистрационен номер, съответстващ на единния граждански номер(ЕГН), а юридическото лице - с единния идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ.

Земеделските производители представят ежегодно до 25 март актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция “Земеделие и гори” заверява регистрационната карта на земеделския производител за срок до 25 март на следващата година.

Регистрационната карта заедно с копия на анкетни карти с анкетни формуляри служи за представяне на земеделските производители пред контролните органи и финансиращите институции.
Само регистрирани земеделски производители със заверени за съответната година регистрационни карти могат да кандидатстват за финансиране от ДФ "Земеделие" и от други източници.
Регистрираните земеделски производители имат право още:

да получават безплатно съвети от Националната служба за съвети в земеделието;

да получават безплатна информация, анализи и прогнози от ОД "ЗГ";

да получават информация за цени и пазари на земеделски продукти от Националната служба за съвети в земеделието.

Друго изискване към българските фермери е да се научат как да управляват ефективно фермата си. От 2007 г. от земеделските производители ще се изисква да прилагат задължително елементарните счетоводни практики и да внедрят нови производствени и пазарни технологии. Вече тече внедряването на добри селскостопански практики и система за самоконтрол на качеството, които са гаранция за производството на продукция, съответстваща на европейските изисквания. За да получат помощ, полупазарните стопанства ще трябва да разработват инвестиционни и бизнес планове и проекти. На тяхна база те ще кандидатстват за субсидии.

ЕС отпуска финансова помощ за създаване на доброволни организации на производителите. Целта им е да се повиши производителността и да се подобри маркетингът, да се отдели повече внимание на екология. Според нормативните документи на ЕС помощта за предприятията за преработване на плодове и зеленчуци се предоставя само на организации на производителите на пресни плодове и зеленчуци, признати от общността.

По мнение на българския министър по еврепйските въпроси г-жа Меглена Кунева за някои сектори, като тютюна например, разпределението на помощите се поделя между производителите и техните организации. Това значи, че ако няма браншова организация, премиите не могат да бъдат получени. Същото се отнася и за зеленчукопроизводителите. Специално за тютюна България е договорила по-нисък праг на сдружаване от съществуващите прагове в европейската общност. Така 0,3% от общия брой на тютюнопроизводителите у нас с малко земя и продукция ще могат да създават такива сдружения, според Министър Кунева. Производителите ще трябва да се организират в групи, чрез които да търсят пазари за реализиране на продукцията си. Сдруженията на фермерите, популярни в ЕС като "маркетингови кооперативи", получават допълнителна помощ. Групирането на фермери е важно и от гледна точка на собствената икономическа ефективност. Затова и предприсъединителната програма САПАРД съдържа мярка, която подпомага създаването на групи производители,
Подкрепа за младите фермери

Прилагането на тази мярка е много важно за България, тъй като ще подпомогне процеса на установяване на млади фермери и преструктурирането на земеделските стопанства. На фермери до 40 години, с новосъздадени ферми се дава помощ, подкрепяща установяването им, под формата на субсидиран лихвен процент или еднократна премия до максимум 25000 евро.

Тази мярка се осъществява съвместно с Министерството на труда и социалните грижи. Тя е насочена към квалификацията или преквалификацията на работната сила в секторите земеделие, отглеждане на животни, горско дело, рибарство и аквакултури, селски туризъм, занаяти, малък и среден бизнес и др. с цел подпомагане развитието на селските райони, укрепване на техните икономики и общности, подобряване условията на живот и задържане на населението.Програмата вече е в ход, като мярката се прилага по програма САПАРД, както и по програми на Министерството на труда и социалната политика.

Ще се  подпомогне изграждането на местни структури и организации на гражданското общество в селските райони (местни инициативни групи), като се подкрепят инициативи на селски общини за планиране на мерки за регионално развитие на принципа отдолу - нагоре. Могат да се финасират пилотни прoекти, които още не са представени в конкретика.