Факултет по икономически и социални науки курсова работа
Планиране на производството
Изтегляне 0.59 Mb.
|
| Планиране на производството
Производствената програма е важна част от планирането и прогнозирането за развитието на фирмата. Когато се разработва производствената програма се различават два вида продукция: готова и полуфабрикати. Готовата продукция е продукт на човешкия труд, който е преминал през всички етапи на техническия процеси и отговаря на определени качествени изисквания , поставени от Българският държавен стандарт (БДС). Измерителите за отчитане на продукцията могат да бъдат натурален /количествен/, стойностен /паричен/ и трудов. Оценка на продукцията се наблюдава по себестойност. Себестойност е оценката на произведените в предприятието активи, в която не се включват административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи. Полуфабрикатите са продукти, които са претърпели известна преработка, но изискват допълнителна обработка, преди да са готови за употреба. Те могат да бъдат продадени на други производители или прехвърлени на подизпълнители за по-нататъшна обработка. Колкото повече работни стъпки са изпълнени от производителя върху определен продукт, толкова по-висока е неговата степен на готовност и съответно производствените етапи в кухнята са намалени. Реално инвестицията в преработката на този продукт е снижена. Производствената програма се разработва на базата на плана по продажбите, но въпреки това между тях има различия. В производствената програма се включват готовата продукция и полуфабрикатите, които се употребяват във фирмата за производството на крайните изделия. Фирмата се придържа към оперативно планиране. Производствената програма се разработва само за предстоящата планова година. Продукцията се представя възможно най-подробно и в най-висока степен на детайлност. За всяка позиция се посочва количеството продукция за продажби и за собствено потребление. В теорията и практиката, възможната за производство продукция със ангажираните дълготрайни активи се характеризират с техните производствени мощности. Те не са самите дълготрайни материални активи, нито пък отделните им елементи. Производствената мощност е атрибут на дълготрайни материални активи. Производствената мощност се изразява с максималното количество продукция, която може да бъде произведена от промишлено производственото оборудване и производствените площи на предприятието при използване на определени суровини и материали, при най- прогресивна технология и организация на производството, и при най- пълно използване на работното време на машините и оборудването. Реалните производствени мощности, с които разполага фирмата и нейните поделения, могат съществено да се изменят в сравнение с проектните мощности. Това налага при подготовката на поредния оперативен или перспективен план фирмата да анализира състоянието на производствените мощности и да оцени тяхното изменение през плановия период. Планирането на производствената мощност се определя на базата на режимния фонд работно време. След изясняването на изходните предпоставки, с които ще се измерят производствените мощности, видовете продукти, за които са определени мощностите, предвижданата номенклатура, асортиментът и качеството на продукцията, режимният фонд работно време и другите условия, се уточняват производствените мощности в началото на плановата година. Трябва да се подчертае обаче, че веднъж изяснени, голяма част от изходните предпоставки запазват валидността си за дълъг период. Тази сила важи за много непрекъснати производствени процеси. При разработката на плана един път не се налага да се изясняват отново всички въпроси, а само тези, по които се очакват изменения. След уточняване на производствените мощности в началото на плановата година, следващият етап е проследяване на тяхното изменение през плановия период. Когато фирмата планира своята производствената програма се съгласува със средногодишния размер на производствените мощности, получен като средноаритметична величина от мощностите в началото и в края на плановата година. При планирането на производствените мощности и степента на тяхното използване специално внимание фирмата обръща на сроковете за усвояване на въведените в действие нови машини и съоръжения. Всяка фирма има както приходи, така и разходи. Съществуват два вида производствени разходи, които са: - преки разходи, които към момента на тяхното възникване могат директно да се отнесат в себестойността на произвеждания продукт или услуга; - общопроизводствени разходи, които се правят, за да се осигури производството на цялата продукция на фирмата. От своя страна те се делят на две групи: постоянни разходи и променливи разходи. В променливите разходи влизат: Амортизация на фабрични сгради и оборудване, ремонт и поддържане, разходи за ръководство и администрация на производството, разходи по контрол на качеството и други. В постоянните разходи влизат: Непреки разходи за материали и непреки разходи за труд. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|