30 просвета и култура като фактор, допринасящ за напредъка на образованието и книжовността.
Първостепенна значимост за
формирането, утвърждаването и развитието на славяно-византийската християнската културна общност имат
Светогорските манастири („Зограф”, Великата лавра „Св. Атанасий”, „Ватопед”, „Св.
Павел”, „Хилендар” и др.)
, заедно с другите два върха на триъгълника, заключен заключен между
Светогорските, Цариградските и Търновските манастири и скриптории. Само в създадения за около две столетия книжовен фонд от библейски, богослужебни и канонични книги, законници и книги за общо и килийно четене при
Зографския
манастир включва между 300 и 500 ръкописа, а манастирската библиотека и скрипторий на „Зограф” играят решаваща роля спрямо останалите светогорски средища за развитието на българската духовна просвета и книжнина и българо- славянско книжовно общуване (Гюзелев, В., 2013, с. 137-147; Гюзелев, В., 1985, с. 152-
154).
Обобщение. Така през
Второто българско царство – в периода от 1235 г. до
1393 г.,
възходящото развитие на двустепенната образованост и обучение на говорим народен език с водеща роля на
духовенството, увеличаващата се
елементарна грамотност сред градското население и
високата степен на образованост на духовно-интелектуалния елит на средновековното ни общество, напредъкът на
книжовното дело и създаденото книжовно богатство в
българските манастири, скриптории и библиотеки, и митрополитски центрове, установяването на
единен език и правопис при изправянето и създаването на нови богослужебни книги и културно-образователни ценности, и нарастващите
интензивни духовно-просветни контакти в рамките на източноправославната славяно-византийска
общност представят една силно изразена Сподели с приятели: 
