2. Промяна в съдържанието на връзката Българска православна църква – българско образование в условията на османското владичество 1396-1878 2.1. Причинна детерминираност на промяната В условията на ликвидирана държава, на унищожени висши органи на Църквата в лицето на Патриаршията и архиепископиите, на ликвидиран висш клир и аристокрация, а с това и на елитарната култура, на разпаднала се византийско- славянската православна общност и откъсване от европейската цивилизация, неимоверно тежката задача по съхраняването на българската образователна традиции, народност и самосъзнание се пада в най-голяма степен на Българската православна църква. Първата славянска патриаршия загубва своята автокефалност и ранг и се връща към църковноадминистративното положение от началото на учредяването й, превръщайки се в зависима от Цариградската патриаршия митрополия.Въпреки това тя остава единствената институционализирана организация от Българското средновековие, която оцелява и е в състояние да функционира при липсата на самостоятелна българска държава. Историческите извори и историографският синтез на възможните гледни точки относно връзката на Българската църква с българското образование през периода ХV- ХVІІ в. се обединяват върху следните основни положения: образователната и книжовна дейност на Църквата в ранните векове на османското владичество по българските земи играе съществена роля за поддържане и укрепване на православния култ, на етническата идентичност и народностното самосъзнание
32 на българите християни в условията на теократичната ислямска монархия, за
