1294 храмове и 11 манастири), разширяването на книжовната дейност с
православен характер в трите й направления, законодателно уреждане на
осъществяваното религиозно обучение и възпитание в и извън училище чрез
развитие на училищното и църковно законодателство.
5. Обобщение за характера на връзката Църква-българско образование в Княжество
и Царство България
Единодействието между държава, Църква, формално и неформално
образование по посока на духовно-нравственото изграждане и развитие на българските граждани е исторически пример за реално предпоставяне на ефективна просвета и възпитание с приоритет
християнско-религиозната етика и гражданското възпитание до войните (1912-1918) и националното възпитание, по време и след тях.
Връзката
държава-църква-образование-училище показва еднопосочност в целеполагането и дейността относно изграждането на личност с активна гражданска позиция, в отлика от робството и Възраждането, когато целта на връзката е съответно ограмотяване, просвета и съхраняване на народностното самосъзнание, и участие в национално- освободителнотот движение. Всъщност този широк социален консенсус е характерна черта на българската образователна традиция и е израз на непрекъснатостта и
приемствеността на връзката на православната църква с образователната ни
система.
Изведените две основни тенденции у нас имат своеобразен аналог в
европейското образование от последната четвърт на ХІХ в. и първата половина на ХХ век. Сходните тенденции в България, Европа и САЩ относно мястото на
Ортодоксалната, Католическата и Протестантска църква в образованието имат един общ момент – факторът Световната война от 1914-1918 г. Като засилва икуменисткото движение, социалния католицизъм и ортодоксалното християнство,
Първата световна война слага край на много очаквания за мястото на
Сподели с приятели: |
