читалищните библиотеки, представления, народни четения и др. „Правилникът” регламентира една модерна за времето си по своята двустепенна структура и учебно съдържание образователна система. Челна и решаваща роля за този съществен количествен и качествен растеж на училищно-просветното дело и неформално образование в Македония и Одринска Тракия има Българскта екзархия. 2. Връзката държавна образователна политика – училище – Църква в Княжество и Царство България 2.1. Образователната политика и религиозното учебно съдържание в държавната училищна система. Тенденции Развитието на връзката между неразкъсваемо свързаните отделности държава, Църква, образование и училищепрез периода от Освобождението до 1944 г. протича в нови исторически условия, сред които са изграждането на българската държава, на държавната училищна система, законодателно постановяване на училищните отношения и връзки, на устройството, развитието и финансовото поддържане на училищната институция, разрастване на църковното строителство, включващо за периода от 1890 до 1936 г. новопостроени 1294 храмове и 11 манастири, кадрово укрепване на църковната институция, развитието на висшето и средно духовно образование, нарастващият книжовен фонд с православен характер и др. Тези условия и богатият исторически опит на Православната църква благоприятстват разгръщането на връзката в качеството на вътрешна „елемент-система, „част- цяло” на равнище училищно образователно съдържаниеи външна – в полето на неформалното образование. Периодът се характеризиракакто с приемственост,така и с ясно изразена тенденция в развитието на тази връзка – постепенното редуциране на часовете по религия за началните училища и прогимназиите до пълното им премахване в края на изследвания период за гимназиите и за почти всички специални и професионални училища. Тенденцията отразява намаляващия относителен дял на часовете по Религия в училищното образование, специфично за отделните образователни степени, т. е.
