държава-неформално образование. От една страна, съхранява се типичното в
целите и съдържанието на духовната просвета, независимо от рестрикциите на тоталитарната държава, които най-общо за изследвания период могат да се обобщят в три групи – действащото социалистическо законодателство, непозволяващо на
Църквата да се занимава с въпросите на възпитанието и организирането на децата и младежта, държавната антирелигиозна политика и борба с православието, атеистичната пропаганда с цел засилване на антицърковните нагласи. От друга трана, типичното в проявлението на връзката в етапа на т. нар. „умерената десталинизация” (1953-1962) е в
единство с особеното, намерило проявление както в засиленото показване на
народния и патриотичен характер на Църквата и духовенството в историческото ни развитие, така и във формирането на ново направление в религиозната просвета и възпитание, свързано със защита на световния мир и ценностите на мирното
съвместно съществуване и други.
3.3. Общото и особеното в проявлението на връзката БПЦ-държава-неформално
образование 1962-1989
3.3.1. „Живковизмът” и неговите измерения в обществото
Процесът по съсредоточаването на партийната и държавна власт в ръцете на
едно лице – Тодор Живков, заемащ двата най-важни поста в България – първи секретар на ЦК на БКП и министър-преддседател, има за начало ноември 1962 г. Периодът от
1962 до 1989 г., наричан „живковизъм”, се отличава с икономическите и социални
експерименти на Живков, с приемането (с референдум на 16.05.1971 г.) на нова
конституция, декларираща победата на социализма в България, единството на държавната власт, старта на изграждането на „развито социалистическо общество”.
Новият основен закон на републиката, обобщаващ статуса и дейността на
Сподели с приятели: |
