50 надеждните източници и неизследваният от историците-педагози досега изворов материал, позволяват да се
променят редица неверни представи относно мястото и значимостта на БПЦ за основополагане на българското училище и развитие на българското формално и неформално образование, относно същността на антирелигиозната пропаганда, водена по различен начин от отделните политически ръководители и относно факторите, нанесли трайни щети върху съзнанието и духовния живот на нацията. Те
са в основата на новия прочит на 12-вековен период от българската история (865-1989), свързан с ролята на Българската църква в образователното и училищно дело, с благотворното й сътрудничество и взаимодействие с българското училище, все с цел въздигане на духовността и нравствените идеали на нацията. Актуализирането на просветителското дело на предшествениците провокира към
оценки и самооценки върху съвременното взаимодействие
между държавните, църковните и образователни структури и последиците от него за духовно-нравственото формиране на личността и развитие на подрастващото поколение. В конкретен план асоцииациите насочват към потребността от обогатяване на връзката
църковна – училищна институция с ново съдържание и форми на взаимодействие и законодателното им уреждане.
Сподели с приятели: 
