Реализиране на инвестиционния проект

3.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух (по налични данни)

Състоянието на атмосферния въздух и въздействието върху него разглеждаме в два аспекта:

1/влияние на климатичните условия;

2/наличие на източници на замърсяване в района.

- сравнително добро количество на валежите – средна годишна сума – между 563 mm (по данни на най-близката станция “Кочериново”).

- наличието на ветрове със скорост по-голяма от 1 m/s.

- големият процент на силните северни и северозападни ветрове, а през лятото – южни, както и сравнително равномерното разпределение на ветровете в годишен аспект.

- липсата на температурни аномалии и относително високият процент средна годишна влажност на въздуха – 68%.

б) основните климатични фактори, които не спомагат разсейването и благоприятстват за концентрирането на вредните примеси в атмосферата:

- големият брой дни с мъгли през периода Октомври – Март – 20,7.

- в годишен аспект – неравномерността в разпределението на средната месечна относителна влажност на въздуха, което може да доведе до усилване на активността на вертикалните термични въздушни потоци (при висока влажност и високи температури), или да се създадат възможности за прахово замърсяване на въздуха (при ниска влажност на въздуха, високи температури и наличие на вятър).

- сравнително голямата честота на случаите „тихо” време – годишно между 42,8% и 60,1%, съгласно данните на двете станции „Благоевград” и „Рила”.

Вероятността върху чистотата на атмосферния въздух да окажат влияние отпадните газове от горивния процес при отоплението на домовете (през зимата) на жителите на близките населени места – гр. Кочериново и околните села е минимална и почти невъзможна.

Като единствен източник на замърсяване на атмосферния въздух с отпадъчни газове може да се разглеждат движещите се МПС по главен път Е-79 и влаковете по жп линията София-Кулата. Най-общо замърсяването на въздуха е с NO₂, CO, SO₂, прах и сажди.

Със сравнително малка вероятност като потенциален замърсител на въздуха в района може да се разглежда „Горхим” – предприятие за лесохимически продукти, когато работи при пълна мощност.

На базата на тези констатации и изводи, въпреки липсата на преки наблюдения и измервания на фоновата замърсеност, може да се направи следната оценка за състоянието на атмосферния въздух в разглеждания район:

Климатичните, метеорологичните и орографските условия в района не създават предпоставки за продължително задържане на вредни вещества в приземния слой на атмосферата. Потенциалът на въздушния басейн в района е висок. Около работните площадки липсват както организирани, така и неорганизирани източници на замърсяване на атмосферния въздух.

Не съществува опасност от разпространение на атмосферни замърсители на далечни разстояния, както и да се въздейства на състоянието на въздушния фон от преноси “отвън”, поради специфичния релеф в района на обекта.

3.1.3. Характеристика на предвидените с проекта източници на замърсяване (количество и концентрация на емитираните замърсители)

Въздействието върху атмосферния въздух в района ще се прояви при реализирането на проекта и при етапа на експлоатацията на обекта (работата на ТМСИ), като източниците на замърсяване ще бъдат неорганизирани, временни и инцидентни.

Като потенциални източници на незначително замърсяване в обекта могат да бъдат посочени отпадъчните газове от строителната механизация (багери, булдозери, фадроми и автотранспорт), прахообразуването от движението на автотранспорта по ненавлажнени пътища от мястото на добива до ТМСИ „Кочериново” и локално, на някои работни места, в района на самата пресевна. В болшинството от процесите по технологична схема се използва вода, което не позволява замърсяването на въздуха с прах.

Периодично замърсяване на въздуха от ауспусни газове ще има на местата, където работи строителната механизация или има концентриране на движещи се МПС. Временните пътища са черни и неасфалтирани и при преминаването на техниката (фадроми, багери и автомобили) ще се вдига прах в близката околност.

Всички съвременни транспортни средства, с двигатели с вътрешно горене, емитират в по-малка или по-голяма степен вредни вещества в атмосферата. Количествата и съставът на отработени газове зависят главно от вида на двигателя и неговото техническо състояние, от начина на движение (обороти), състоянието на пътната настилка и не на последно място от вида на използваното гориво.

При дизеловия двигател се емитират и сажди, количеството на които понякога достига 1% от масата на горивото.

В отпадните газове се откриват и малки количества на канцерогенния 3,4 – бензпирен.

При условие, че пълненето с гориво се осъществява на място (т.е. ако се изгради временен ГСМ), то количествата (мощностите) на изхвърлените вредни вещества в атмосферата, от зареждането на автомобилите и от работата на двигателите, ще бъдат следните:

М со = 0,025 гр./сек

М въглеводороди = 0,0027 гр./ сек – от двигателите

М бенз.въглеводороди = 0,26 гр./сек – от зареждането на резервоарите на МПС

М NO₂ = 0,0039 гр./сек

М SO₂ = 0,00124 гр./сек

М сажди = 0,000222 гр./сек

М олово = 0,000017 гр./сек, при съдържание 0,15 гр./л бензин.

Тези количества са взети от литературата, като изчисленията са направени със специално разработена методика за моделиране на атмосферното разсейване и по-точно - усъвършенстван вариант за линейни източници при определени условия и предпоставки.

Емисиите на въглеводороди, при зареждането с дизелово гориво (преобладаващи машини и МПС на обекта), са няколко десетки пъти по-ниски, поради ниското парциално налягане на парите и обикновено не се включват в баланса.

При непълното изгаряне на дизеловото гориво от ауспусите се отделят и сажди, водни пари и др.

При положение, че зареждане с бензин няма да се извършва на площадката, горепосочените мощности на емисиите се отнасят само за отпадните газове от автомобилите и тежката механизация и за изпаренията при евентуалното зареждане на дизеловите двигатели от стационарни или авто-цистерни.

При движението си по основния и временните пътища и през населените места автомобилите и машините ще вдигат и прах.

Както се посочи по-горе в доклада, другото очаквано замърсяване на атмосферния въздух е запрашаването, в резултат на непосредствените дейности при реализирането на проекта и при експлоатацията на ТМСИ. В течение на времето ще се образуват нови техногенни форми. При направата на временните пътища и площадки и изграждането на отделните подобекти, разглежданият терен все повече ще се оголва откъм растителност.

Температурната разлика на въздуха, над работните площадки и тази над относително по-добре залесените околни терени, ще предизвиква образуването на вертикални въздушни потоци, които, в съчетание с вектора на хоризонталната посока на вятъра, могат да разсеят праховите частици на територии, значително по-големи от самата площадка (трасе).

Извън посочените потенциални източници на незначително локално замърсяване на въздуха с отпадъчни газове и прах, в проекта не са предвидени и в района на целия обект не се наблюдават други такива.

3.1.4. Пречиствателни съоръжения (вид, пречиствателен ефект)

3.1.5. Прогноза и оценка на очакваните изменения в качеството на атмосферния въздух (замърсяването на атмосферния въздух), включително и на приземния слой на атмосферата, териториален обхват на зоните със замърсен въздух в резултат от реализацията на инвестиционния проект, в т.ч.:

В проекта не се предвиждат емисии на замърсяващи атмосферата вещества, тъй като характеристиката на обекта не предполага наличие на източници на такива емисии.

По-горе беше посочено, че при реализирането на проекта биха могли да се разглеждат като сравнително кратковременни и с незначително въздействие неорганизирани източници на прахови и газови емисии самите работни площадки на обекта и свързаните с тях изкопно-товарни и др. строителни работи и техниката, с която тези дейности са извършвани. Но това ще бъде временен етап, без крайни остатъчни негативни въздействия върху компонента въздух.

б) Прогноза за въздействие върху качеството на атмосферния въздух с установяване на териториалния обхват на съществуващото въздействие по утвърдената методика.

Въздействието на проекта върху компонента атмосферен въздух и неговите параметри е оценено въз основа на следните критерии: териториален обхват, степен на въздействие, продължителност, честота, възможност за възстановяване, кумулативен и комбиниран ефект.

Съгласно Наредбата за реда за определяне на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и Наредба № 2 (ДВ бр. 51/98г.), за замърсяващи атмосферния въздух вещества се считат азотни окиси, амоняк, кадмий, мед, олово, прах (нетоксичен), серни окиси, сероводород, сажди, арсен, серовъглерод, солна киселина, сярна киселина, феноли, хлор, цинк и др.

На обекта ще се извършват два вида, взаимно препокриващи се дейности: добивна и транспортна.

Съобразно приетата методика видовете замърсители, които биха се емитирали във въздуха, в резултат на извършваните дейности са:

1. 
   Първа група замърсители:
   

• 
  серни окиси (SO_Х) като(SO₂)
  
• 
  азотни окиси (NO_Х)
  
• 
  летливи органични съединения (ЛОС)
  
• 
  метан (СН₄)
  
• 
  въглероден окис (СO)
  
• 
  въглероден двуокис (СО₂)
  
• 
  двуазотен окис (N₂О)
  

• 
  амоняк (NН₃)
  

• 
  кадмий (Cd)
  
• 
  олово (Pb)
  

– полициклични ароматни въглеводороди (PAH) – В тази група са включени: Benzo(α)pyrene, Benzo(bk)fluoranethene/като сума от Benzo(b) fluoranthene и Benzo(k)flouranthene/ и Indeno (1,2,3,c,d) pyrene

– диоксини и фурани (DIOX)

– полихлорирани бифенили (PCBs)

към единица количествена характеристика, определяща адекватно

конкретната дейност.

Дименсиите на емисиите варират в зависимост от приетите дименсии за количествената характеристика /Q/ и за емисионния фактор /EF/ от g, kg, Mg – мегаграм = тон.

Изчисленията са извършени при максимален добив от 25 000 m³ годишно, в съответствие с разглеждания Инвестиционен проект. Общото годишно потребление на дизелово гориво /Q/ е 15,6 Mg /тона/.
В дейността участват две групи техника:

• 
  добивна (фадроми, багери, драглайн и булдозери) – с годишен разход на дизелово гориво /Q/ – 13,6 Mg /тона/
  
• 
  транспортна (дизелови тежкотоварни автомобили >3,5 t) - с годишен разход на дизелово гориво /Q/ – 2,0 Mg /тона/.
  

Т
аблици 3.1.5-1.

Т
аблици 3.1.5-2.

Т
аблици 3.1.5-3.

В тази ситуация не могат да се приложат критериите и нормите на Наредба № 2, тъй като не става въпрос за неподвижни източници на вредни атмосферни емисии. Но дори и с голямото допускане, че отпадните газове от автомобилите формират някакъв масов поток, то съгласно чл. 19, чл. 20 и чл. 22 от посочената наредба, изчислените по-горе емисии не надвишават нормативните стойности на цитираните вредни вещества от съответния клас.

Ако се приложат критериите за оценка по Наредба № 4 за ОВОС, то въздействието на разгледаните до тук източници на атмосферно замърсяване – движещите се МПС и работещата на площадката строително-добивна механизация, се характеризира (оценява) както следва:

териториален обхват – малък

степен на въздействие – незначително

продължителност – по време на реализирането на добива, през деня, в зависимост от вятъра, т.е. относително дълготрайна продължителност, докато трае процеса на разработване на находището;

честота – периодично, инцидентно въздействие, в зависимост от климатичните условия, посоката и силата на вятъра и др.;

възможност за възстановяване – не;

кумулативни и комбинирани въздействия – с праха и газовете от преминаващите транспортни средства по главния път Е 79.

в) Определяне на компонентите на околната среда, върху които промененото качество на атмосферния въздух ще оказва съществено влияние.

Поради временното, локалното и сравнително незначителното и с непостоянна честота влошаване на качеството на въздуха при извършване на добивната и транспортната дейности на обекта, не се очаква съществено влияние върху другите компоненти на околната среда.

3.1.6. Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната норми и стандарти за допустимо съдържание, а при липса на такива – съобразно приетите критерии.

В по-широк план, отнесено към макрорайона и като атмосферен фон, като цяло потенциалните източници, определящи и влияещи върху състоянието на въздуха в околността на обекта са промишлените предприятия в гр.Кочериново, близкия силно натоварен първокласен път (Е-79) София – Кулата, жп транспорта, битови и промишлени източници за отопление на твърдо гориво и мазут.

Използваната за дейността техника (добивна и транспортна) подлежи на ежегоден технически преглед, с което се определят и допустимите нива на емисиите за отделните видове замърсители. От друга страна обектът е разположен по течението на р. Струма, в непосредствена близост до нея, което е благоприятно за бързото разсейване на емисиите, вследствие на въздушните течения.

Добивът на материали се осъществява в терасата на реката, където пределната почвена влага е доста голяма, което предполага и по-малки очаквания от запрашаване на близката околност. Освен това в проекта се предвижда и оросяване на черните технологични пътища с водоноска, което пак е в посока на намаляване на замърсяването на въздуха с прах. В работата на ТМСИ също се използва вода в болшинството от технологичните процеси.

Комплексната оценка на въздействието (направена на базата на изчисленията в точка 3.1.5) показва, че въздействието върху атмосферния въздух при изпълнението на Инвестиционния проект ще бъде незначително, краткотрайно, с ниска честота и с малък териториален обхват, ограничен в рамките на работната площадка и близката околност на пресевната.