Фаза Работна Местоположение

3.7. Земни недра

3.7.1. Геоложка среда

Находище „Кочериново” се намира северните части на Благоевградския грабен, наложен между Западнорилския блок и Влахинския блок. Грабена е формиран в резултат на късно алпийски тектонски прояви по главните разломни зони – Западнорилската и Струмската.

Благоевградския грабен е запълнен от неогенски седиментни скали и кватернерни образувания. Оградните блокове са изградени от докамбрийски метаморфни скали, палеозойски и алпийски (горнокредни) гранитоидни плутони.

Кватернерните образувания са привързани предимно към р. Струма, по-големите притоци или към планинските склонове и показват значително генетично разнообразие. Отделят се пролувиални, делувиални, алувиално-пролувиални и алувиални наслаги. От тях алувиалните образувания са с най-голямо площно разпространение по долината на р. Струма.

Находище „Кочериново” е изградено от кватернерните алувиални отложения на р. Струма. По цялото протежение на заливната тераса те се разкриват на повърхността, а в страни се припокриват от склонов насип с малка мощност.

Алувиалните наслаги са представени от различни по зърнометричен и петрографски състав чакъли и пясъци.

Чакълът е дребно до едрокъсов, несортиран. Най-често късовете са с размери от 5 до 20 mm (37% от общото количество на чакъла). Срещат се единични валуни с размери до 220 mm. В дълбочина количеството и размерът на валуните се увеличават. Чакълените късове са предимно гнайси, амфиболити, диорити, варовици, пясъчници и др. Формата на късовете е предимно изометрична, заоблена, по-рядко се срещат плоски и продълговати късове.

Пясъкът е средно до едрозърнест, сивобелезникав на цвят. Зърната са главно от кварц, фелдшпат и дребни скални късчета от гранити, диорити, амфиболити и др. Формата им е ръбеста до заоблена.

Във всички сондажи пясъка е в по-голяма или по-малка степен заглинен. Степента на заглиненост се увеличава в близост до заблатените участъци на речното корито и на места, където водите текат спокойно и с малка скорост. Среднато съдържание на глинести и прахови частици за цялото находище е 7,1, в отделни проби варира от 2,0 до 16,3 %.

Почвената покривка е малка с дебелина до 0,3 m и е установена в единични сондажи в южната и централната част на находището.

В източната част в изработките върху пясъците и чакълите е установена покривка от почвен слой и жълтокафяв глинест пясък от склонови насипи. Дебелината на покривката се изменя от запад на изток, съответно от 0,50 до 2,00 m.

С прокараните изработки през 1967 г. алувиалните наслаги в находището са проучени на дълбочина от 4,0 до 7,5 m, при което цялата им дебелина не е установена.

Формираните терасни наслаги са пластообразни и лещообразни и залягат почти хоризонтално.

До датата на концесиониране на находището от него са добити около 900 000 m³ баластра.

Добивът е воден доста хаотично без да се спазва някаква последователност на експлоатационните работи с рекултивационните, в резултат на което в момента са образувани 19 бр. водоеми с различна площ, конфигурация и дълбочина, които определено ще окажат влияние върху икономическите параметри на бъдещата концесия (първоначалният проект е определял образуването на 3 водни бесейна)

През 2002 г. е извършена ревизия на старите проучвателни работи в резултат на което са оконтурени нови блокове, съобразени с актуалната нова класификация на запасите.

Авторите на настоящия доклад считат, че поради естествената денивелация на терена то с времето водните площи ако няма осигурен приток на вода от р. Струма ще се ограничат и редуцират до около 30% от площа на находището поради по-високото филтрационно съпротивление между ограждащата дига и дъното на реката и това при свободна водна повърхност. На практика може да се ограничи образуването на водни басейни при положение, че се приеме вариант за изграждане на дренажна система с която водите от тези басейни да се отведът в р. Струма на ниво кота долнище на запасите. В този случай въздействие ще има върху подземните води като то ще се изразява в понижение на нивата им максимално около 2,5 m. Тези мероприятия могат да се разглеждат за реализация при пълното отработване на находището доколкото дренирането му в началото ще създаде технологични трудности при осигуряването на вода за промишлени нужди и съответно басейни в които да се извършва утаяването на отработените води.

Основна опасност и потенциално въздействие може да има върху предпазната дига на река Струма разположена по протежение на находището и ограничаваща вредното въздействие на речните води срещи заливане и наводняване на прилежащите терени при високи вълни на реката. При реализация на проекта е необходимо съгласуване на сервитутните и технологични изисквания за избягване компрометирането на дигата като предпазно съоръжение. Експлоатацията в близост до дигата трябва да се води след съгласуване с „Напоителни системи” – гр. Дупница.

При прекатегоризацията на запасите и определяне на добивните участъци е взето под внимание наличието на тези съоръжения и площите на добивните участъци и геоложките блокове е съобразено с тях.

При спазване на заложените параметри в Инвестиционния проект оставяне на предпазни целици, сухи и мокри откоси въздействие върху тези съоръжения не следва да има.

3.7.2. Подземни богатства

Характеристика на находището на подземно богатство, в т.ч. количеството и качество на запасите и ресурсите
Детайлното проучването на находище „Кочериново” е започнало през 1967 г. с прокарването на 66 бр. ръчни сондажа с дълбочина от 4,0 до 7,5 м. Изчислени са запаси от пясък и чакъл общо 7 209 381 m³ в категория В+С₁. През 1992 г. в източните и югоизточните му части са прокарани допълнително 13 бр. шурфи с дълбочина 4,00 m за изучаване на перспективността във фланговите части на находището.

През 2002 г. тези проучвания са актуализирани и са преизчислени запасите от пясък и чакъл (речна баластра) по състоянието им към 01.01.2002 г. Докладът е защитен и приет с протокол № НБ-46/08.11.2002 г. от Специализираната експертна комисия (СЕК) към МОСВ.

Съгласно протокола СЕК е утвърдила следните запаси в находище „Кочериново”, област Кюстендил:

Категория доказани запаси (111) 554,1 хил.куб.м

Категория вероятни запаси (121 и 122) 1148,4 хил.куб.м

Всичко запаси (доказани и вероятни) 1702,5 хил.куб.м

Категория предварително оценени ресурси (211 и 222) 1316,5 хил.куб.м

Категория предварително установени ресурси (332) 1685,6 хил.куб.м

Всичко ресурси 3002,1 хил.куб.м

Разпределението по блокове и категории на посочените по-горе запаси и ресурси (в съответстствие с геоложкия доклад)е дадено в Таблица 3.7.2-1, а в Таблица 3.7.2-1а са посочени изчислените количества речна баластра за добив от находище „Кочериново” (по проект).

Таблица 3.7.2-1. Разпределение на запасите и ресурсите по блокове и категории

(съгласно геоложкия доклад)




Таблица 3.7.2-1а Изчислени количества речна баластра за добив от находище „Кочериново”

(по проект)




Прогноза и оценка за необходимите мерки за опазване
При реализиране на Инвестиционния проект стриктно трябва да се спазват заложените технически параметри по отношение пълноценното извличане на полезното изкопаемо, т.е. размера и обемите на предвидените целици, пълноценна преработка на добиваната суровина, последователността на изземване на запасите и т.н. Не трябва да се допуска безразборен добив на суровината с оглед избягване на участъци с по-ниски параметри на полезното изкопаемо. Редовно трябва да се извършва отчет на добитите и оставащи количества суровина, редовно да се води геоложката документация съгласно изискванията.

През време да експлоатация на находището като превантивни мерки могат да се препоръчат периодичния контрол на място от компетентните органи за установяване спазването на Инвестиционния проект.

В годишен аспект е необходимо дружеството да изготвя Годишни експлоатационни проекти и да ги съгласува с компетентните органи. Наред с Годишните проекти за експлоатация е необходимо да се изготвят и такива за насипообразуването и депонирането на откривката и хумусния слой, както проекти за поетапна рекултивация на отработените участъци.
Оценка на показателите за рационалното извличане и използване на подземното богатство (загуби, обедняване, извличане при първичната преработка, рандемани и обща използваемост, технологични отпадъци)
Заложите в Инвестиционния проект показатели за рационално извличане на полезното изкопаемо са съобразени с конфигурацията на запасите, технологията на преработка на суровината, съществуващите пътни комуникации и възможностите на добивната техника. Основният проблем отнасящ се до пълноценното оползотворяване на запасите е свързан с реализацията на готовия продукт в количаства предвидени в годишен аспект.
Екологична оценка на проектните решения за: в т.ч. добив и първична преработка на подземното богатство, в т.ч. системи на експлоатация, технология за преработка (обогатяване), отпадъчни (насипищни) стопанства, рудничен водоотлив, нарушени терени, рекултивации
Мероприятията залегнали в Инвестиционния проект, както и разработения проект за рекултивация, предполагат минимизиране на отрицателните последствия от дейността върху компонентите на околната среда.

Внимание заслужава възможността за преминаване към оборотно водоснабдяване на ТМСИ, с което ще се ограничи ползването на води от р. Струма. В тази връзка може да се предложи да се премине възможно най-бързо към изследвания за оценяване приложимостта на този вариант.

Недостатъчно застъпен е въпросът за периодичността и начина на изгребване на утайките от утаителните басейни както и начина на тяхното съхранение, предвид възможността през сухите месеци да се получи разпрашаване в резултат от ветрова ерозия.

Към тези мероприятия обаче трябва да бъде доработена частта касаеща мониторинга на водите в района и особено по отношение въздействието на отпадъчните промишлени води върху водоприемника – р. Струма.

Като цяло липсва разработен план за собствен мониторинг. С последния ще се контролира и ще се гарантира спазването на норматината уредба по отношение опазването на околната среда при отработване на находище „Кочериново”.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: