Фази през които минават групите на социалнопсихологичен тренинг



Дата14.03.2018
Размер37.05 Kb.
Фази през които минават групите на социалнопсихологичен тренинг

Развитието на групата от създаването й до приключване минава през няколко фази:



Първата фаза – Зависимост.

Субфаза 1: Зависимост – бягство.

Актуалният проблем на групата още от първия ден е избягване на тревожност, идваща от неизвестността, която съпътства преобщаване на всеки член. Но техниката на групоивия тренинг изисква водещия да остави почти цялата инициатива в ръцете на чувстващите се неподготвени участници. Оставени сами на себе си, хората изпадат в състояние на безтегловност, на бесплодно търсене на обща цел. Търсенето на обща цел е насочено към превъзмогването на тревожността, но, оставащо безрезултатно, то не удовлетворява актуална потребност от безопасност. Фактически търсенето на цел в присътствието на водещия е молба за зависимост. Членовете на групата очакват, че тя ще им бъде посочена от ръководителя, че той ще установи правилата и ще поощрява за успехите.



Субфаза 2: Контразависимост – бягство.

Тази субфаза е най-стресогенна и неприятна. Ръководителят все повече и повече не удовлетворява потребностите на групата. Враждебността към него става по-силно изразена. Въпросът за властта се изостря и все още занимава членовете на групата. Пак се обсъжда темата за лидерство, но вече не като молба за зависимост, а като обвинение към водещия в некомпетентност.

На този етап се оформят две големи подгрупи. Едната подгрупа се стреми да избере председател, да установи дневен ред и сткруктура на отношенията и поведението. Другата подгрупа на контразависимите се противи на това. Осъзнава се необходимостта от контрол, но никой не иска правото на лидерство да се отстъпи на някой друг.

Субфаза 3: Разрешение – катарзис.

В подгрупите възникват отношения на взаимна поддържка. Поведението на ръководителя се възприема като даваща свобода на действие.

Очертава се група, която не е ориентирана нито към зависимите, нито към контразависимите – така наречени независими. До този момент независимите стоят в дипломатична сянка. Фактически те са неефективни, защото нямат тесни връзки с враждуващите групи.

В резултат групата е разделена. Независимите нямат успех в разрешаването на конфликта. Действията на ръководителя само увеличава разкола. Тогава се появява предложение той да остави групата.

Този, който е инициатор на извеждането на ръководителя се определя като „герой”. Но отговорна се счита цялата група. Това засилва груповата солидарност.

Резултат от тази фаза е, че всеки член поема пълна отговорност за това, което става в групата. И приносът на всеки член се оценява не по това „кой го е казал”, а „какво е казано”.



Втора фаза – Взаимозависимост.

Субфаза 4: Очарование – бягство.

В тази фаза всяко напрежение се преодолява със шега и усмивка. Всички решения се приемат единодушно – „за да е доволен всеки”. Но това не са въпроси, които истински вълнуват групата. Личи катарзисната функция на този етап.

Постепенно се появява недоверие в тази приказна обща хармония и възниква въпросът : „На кого е нужна тази илюзия?” Но тези гласове бързо се тушират и се създават строги норми за ограничаването им.

Оказва се, че за поддържане на груповата активност индивидите се отчуждават от собствените си преживявания и това създава условие групата пак да се раздвои. Групата се разбива на малки подгрупи на приятелство. Тази нова организация е основана на тревожността от „задушаващата включеност”.



Субфаза 5: Разочарование – схватка.

И така групата е разделена на две подгрупи по отношение ориентация към близост. Свръхличностните се обявяват за „безусловна любов”, антиличностните членове са против по-нататъшно включване в групата. По този начин и двете подгрупи поддържат по-нататъшно включване в групата.

Появява се недоволство от групата. Свръхличностните са недоволни от морала, който се установява между членовете, антиличностните проявяват тенденциозна ориентация извън групата. Реакцията и на двете страни е против загубата на самооценка, но тази субфаза принадлежи на антиличностните.

Субфаза 6: Съгласувана обоснованост.

В тази субфаза водещият изтъква необходимостта да се установи начин за оценка на резултатите на всеки един. Но и двете подгрупи се обявяват против оценяването. Съображенията им са различни, но съответстват на спецификата на „личностната им философия”.Обречеността да се получи оценка и страхът от загубата на самооценка довеждат групата до границата на самоосъзнаването.

Независимите възтановяват доверието в групата като предлагат за оценка себе си и собствената си роля в сеансите. Последващата активност по оценяването не съвпада нито с очакванията на свръхличностните, нито с опасенията на антиличностните. Нейното основно качество е желанието и способността на членоветена групата да проверят достоверността на своите самовъзприятия с помоща на другите участници. Изнасенето на тези съждения в откритите комуникации е основна задача на шестата – последна субфаза.

В резултат на процеса на „оценяване”, те придобиват по добро самопознание и междуличностно разбиране.



В заключение може да се отбележи, че в групите за срещи се превъзмогват аутистичните реакции към властта и близостта, дължащи се на неизбежните неудачи, които всеки има в биографията си – било по повод на някаква обич, било във връзка с нечие господство. Като се изхожда от презумция, че малката група може да управлява коригиращо въздействие върху своите членове, в груповия тренинг допълнително се създават най-благоприятни условия за обмен на знания, промяна в нагласите, повишаване на сензитивността и ресоциализация.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница