Философски факултет
Изтегляне 41.54 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Георг Гродек
- От природолечение към психоанализа
| ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕСИТЕТ
„СВЕТИ СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ КУРСОВА РАБОТА по
тема: «По пътя към психосоматиката” Магистърска програма, задочно обучение „Психология на личността” ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2011г. До късния 19 в. медицината е едностранчиво материалистично и естественонаучно ориентирана. Тя признава само материално осезаеми болестни фактори и един от нейните „идеали” е намирането на една специфична „твърда причина” за всяка болест, която може да се отстрани с материални помощни средства (хирургия, химиотерапия, медикаменти и др.). Физика, химия и биология са основните науки на медицината, която разбира болестта като смущение в човека-машина, съответно в човека-животно. Лекарите се чувстват високо квалифицирани и се намират спрямо своите пациенти в отношението субект-обект. Но скоро психоаналитиците забелязват, че техният начин на разглеждане може да се прилага също и върху органически заболявания. В конфликтни ситуации, предизвикващи при определени пациенти изблик на невроза, много често се появява соматично смущение, което се възприема като „заместител на неврозата”. Процеси като „загуба на обект”, душевни фрустрации, продължителни страхове по същия начин могат да бъдат причинители на заболявания като бацили, бактерии, вируси и други микроорганизми. Така почти неизбежно от психоанализата следват наченките на една психологическа медицина, която може да оценява и разбира човека по съвсем друг начин. На Фройд принадлежи революционното дело да покаже, заедно с Йозеф Бройер, въз основа на хистерии, колко важни могат да бъдат психическите фактори за проява на психически симптоми. С това в медицинската наука се въвежда нов принцип: чувства, биографични събития, нагласи, мотивации, отношение към собствения Аз и към обкръжението добиват ранга на болестни детерминанти, което в ерата преди Фройд се тълкува като фантазна заблуда. Истинска обида за медиците е факта, че трябва да се грижат и за вътрешния живот на своите пациенти. Да се разбере едно заболяване, означава понякога да се схване целият човек и неговата съдба, което е възможно само чрез установяване на продължително диалогично партньорско общуване с пациента. Повечето медици не са склонни да следват Фройд по неговия стръмен път, осеян с предразсъдъци. В крайна сметка констатациите от психология и терапия на неврозите се приемат, но се отхвърля пренасянето на тези мисловни техники върху соматичната медицина. Отделни психоаналитични изследователи успяват да добият достъп до психосоматиката, т.е. до концепцията за душевните причини на телесните заболявания. Пионерска работа в тази област осъществяват Георг Гродек, Франц Александер, Виктор фон Вайцзекер. Георг Гродек Роден е в Бад Кьозен на 13 октомври 1866 год. в семейство на лекар. Следва медицина в Берлин. По време на учението си започва работа като военен лекар, за да се издържа. По-късно става ученик на дерматолога Швенингер, прочул се като личен лекар на Бисмарк. Този наставник го вдъхновява за различни практики на природната медицина, която играе значима роля в цялата му лекарска дейност. Около 1913 год., Гродек, който работи като лекуващ лекар в Баден-Баден, се запознава с трудовете на Фройд, които предизвикват истинска революция в неговото мислене. В началото здравната пропаганда на Гродек до голяма степен е теория за „природосъобразния живот”, която той красноречиво защитава. По-късно обаце, Гродек често започва да прилага на своите хронично болни пациенти комбинация от масаж, физиотерапия и психоанализа, на която те реагират изключително добре. Въпреки своята симпатия към учението на Фройд, Гродек бързо става „моден лекар” да буржоазията и аристокрацията. На 27 май 1917 год. Гродек за първи път се обръща с писмо до Фройд като описва в него пътя, който го е довел до психоанализата. Според Фройд разпространението на психоанализата и върху органичните заболявания е желателно и перспективно. Със сигурност „психическият фактор” има мощно влияние върху телесните процеси; ала границите между физическо и психическо не бива да се различават, защото душевното не е всичко в човека. Гродек обаче настоява за своето всесилно То, за което съзнанието е само придатък, лишен от воля и влияние. Това развързва преписката между двамата, която се оказва ползотворна и за двете страни. Фройд го кани да публикува в психоаналитичните списания. През 1921 год. издава първия си „психоаналитичен роман” – „Душетърсачът”. През 1923 год. е издадена „Книга за То”; излиза и Фройдовия трактат „Аз и То”, в който се признава заимсването на заглавието от Гродек, но също се подчертава, че Ницше е бащата на тази идея. Фройд изтъква, че неговото „То” донякъде е само близко до онова на Гродек; по принцип става въпрос за различни концепции. Гродек реагира с наранена гордост. Стига се до влошаване на техните взаимоотношения. От природолечение към психоанализа: психоаналитичният ентусиазъм на Гродек проличава в „Психическа обусловеност и психоаналитично лечение на органическите страдания” (1917 год.) и надминава с дързостта си своите тълкувания вай-радикалните психоаналитици, като извежда дори органическите заболявания от комплекси, несъзнателни намереия и произволни действия на То. Той тълкува свой кратък пристъп на нагина, като си припомня, че в деня на разболяването е изпитвал чувства на съперничество спрямо Фройд, защото трябвало да си признае, че той го е изпреварил в откриването на несъзнаваното в душевния живот. Гродек открива, че лекуването на борива на млада пацинетка реактивира стари страходе от скарлатина в нейното детство: несъзнаваното не се задоволява само с бледи спомени, но имитира заболяване от скарлатина, играло силно обезпокояваща роля през детските години. Осъзнаването на тези и други взаимовръзки създава истински чудеса: Гродек обяснява, как още същия ден оздравял от ангината, без да прибягва до никакви медикаменти. Вай-доброто лекарство, което може да бъде предписано на пациента, е правилната психоаналитична интерпретация; мисли и слова лекуват по-добре от лекарства и дори от физиотерапевтични методи, когато се използват благоразумно и с вживяване. Гродек умира на 11 юни 1934 год. в замъка Кнонау, Швейцария. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 41.54 Kb. Сподели с приятели:
|