Фирма „минерал 2000” еоод – гр. София
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.6. Вредни физични фактори
- 3.5. Земя и почви
- 3.8. Ландшафт
- 3.9. Биологично разнообразие, защитени територии и зони
- 3.9.2. Животински свят
- 3.9.3. Защитени територии и зони
3.5. ОтпадъциПри експлоатацията на кариерата ще бъдат генерирани следните видове отпадъци:
На територията на добивните участъци няма да се формират отпадъчни нефтопродукти, тъй като ще бъде осигурено сервизно обслужване на машините и съоръженията като фирмата, която ще ги обслужва, ще взема и отработените масла и другите отпадъчни нефтопродукти. Смесените битови отпадъци ще бъдат събирани в две кофи „Мева” с обем 0,11 m3 и периодично със собствен транспорт ще бъдат извозвани на сметището на община Белоградчик при съответното разрешение от Общината. Откривните материали и отпадъците при обработката на диабазите ще бъдат събирани на депа в границите на концесионната площ и тези материали ще бъдат използвани при техническата рекултивация на отработените пространства.
В обсега на тази зона са разпространени зонални почвени типове - черноземи и сиви горски почви - 39 % от зоната. Почвите в района на Западния Предбалкан, който попада в тази зона в северната част са тъмно-сиви горски, на юг - сиви горски; в най – високите части светлокафяви. Тъмно - сивите горски почви се срещат в съчетание с деградираните черноземи и сивите горски почви. Образувани са върху льосовиден субстрат и редки смесени широколистни гори, при преобладаващото участие на ливадно-степната растителност. Те са с най-мощен хумусен хоризонт (до 45 cm) и мощен алувиален хоризонт (до 110 cm). Характеризират се с тежък, механичен състав. Това основно почвите в района на обекта. В района са разпространени и сиви горски почви. Развити са върху хълмистия и нископланински релеф. Формирани са при по-влажен умерено - континентален климат и широколистна растителност. Отличават се с глинесто съдържание във вертикалния почвен профил, по-високо хумусно съдържание и по-малка дебелина на хумусния хоризонт от черноземните почви. В карстовите части на района са разпространени хумусно-карбонатните почви (рендзини), а по широките долини - алувиално-ливадните. Разчленеността на релефа и обезлесеността на склоновете са причина за почвена ерозия на много места в Предбалкана . Районът на обекта разположен върху земеделски земи и земи от държавен горски фонд, които са залесени като пасища, ливади и ниско стеблена дървесна растителност. Почвите са деградирали, вследствие на ветровата и водната ерозия. Земите са изоставени и не се обработват. Няма данни за замърсяването им с тежки метали. 3.8. ЛандшафтДобивната площ на находище „Тери" се намира на около 0,8 km югоизточно от с. Ошане и на около 1,0 km северозападно от с. Струин дол, община Белоградчик. Разположено е на границата между Стара планина и Предбалкана на североизточния склон на Омеров връх (544,8) и има надморска височина от 370 до 470 m. Територията е заета от широколистни гори, ливади и пасища. Съгласно Системата на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България територията, на която е разположен обекта на концесия, попада в: Б. Старогпланинска област V. Западностаропланинска подобласт 34. Връшкачукско-Светиниколски район Според типологичната класификационна система на ландшафтите в България, построена въз основа на геоморфоложки, мезоклиматични и фитогеографски признаци, ландшафтите в района са от: Клас - Планински ландшафти Тип - Ландшафти на умереновлажните планински гори Подтип - Ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади Група - Ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали В района на-находището ландшафтите са предимно горски,
3.9.1.Растителен святНа територията на Стара планина са установени повече от 700 вида висши растения, което представлява около 1/5 от флората на България. Те са разпределени в 37 формации и 124 асоциации и групи асоциации. Към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови и 36 тревисти. По отношение на дървесната растителност налице е вертикално зониране на два пояса: до 700 m - дъбов, над 700 m, до 1000m - буков. В района на Предбалкана е разпространена горската растителност - габър, клен, липа, бук, върба, топола, дрян, глог, шипка, къпина, смрадлика, конски кестен, тревна растителност. Характерната геологична и морфологична структура на Врачанската планина - наличието на големи площи заети от отвесни варовити и силикатни скали и сипеи, определя и сравнително широкото разпространение на хазмофитни (скалнолюбиви) растителни асоциации, т.н. медитерански острови. Като правило тази растителност е
Особен интерес представляват формациите на някои висши растения, включени в Червената книга на България: - Келереров центрантус (Centrantus kelleren), - Казашка хвойна (Juniperas Sabina), - Алпийско плюскавиче (Silene alpina). На територията на Врачанската планина до момента е известно само едно находище на Келереровия центрантус, което е второ от този вид на територията на страната. На базата на това находище е описана единствената асоциация от формацията (Centrantema kelleren) на територията на планината. Този вид е ендемит и реликт за България. Казашката хвойна (Juniperas Sabina) е включена в Червената книга и се среща единствено във Врачанската планина, Централна стара планина и Рила. Географската изолация на отделните популации на вида, дефинира актуалността на проблема за опазване на генетичния му фонд. Редкият за България предглациален реликт Лавролистно бясно дърво (Daphne Laureola), Маслиноподобно бясно дърво (Daphne oleoides) и Ниско бясно дърво (Daphne cneorum) е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Усилията на специалистите са насочени към запазването на редките и застрашени растителни видове, някои от които са:
От направените проучвания не се установи присъствие на защитени растителни видове в района на находище „Тери”. Очаква се да се засегнат части от горския фонд т.е. изсичане на горско-дървесна растителност. Пряко се прогнозира косвено въздействие върху растителността - предимно храстова, тревна и селскостопанска, но на този етап не може да се прогнозира в конкретни цифри обемът им. Косвеното въздействие по време на строителството на обекта
Въздействието по време на добивните, строително-монтажните и други работи ще бъде значително за частите от терена, върху които се водят преки добивни работи, но впоследствие (след рекултивиране) се очаква сравнително бързо възстановяване на околна среда, близка до сегашната. 3.9.2. Животински святПо зоогеографско райониране (География на България, 2002) обектът попада в Старопланински район (по Дренски,1966) , който включва Стара планина, Предбалкана и Средна гора (II,). Обектът се характеризира с бедна фауна. Основна причина за това е антропогенизираната територия, интензивното движение през нея. Фауната в района има преобладаващо евросибирско и европейско разпространение с по-слабо представяне на средиземноморски видове, поради бариерата на Стара планина. Общо фауната е смесица от равнинни и планински видове. Палеарктичните и евросибирските видове са със значителен превес за всички височинни, пояси (напр. полутвърдокрилите насекоми, Heteroptera, в пояса-на дъба са 78 %, в пояса на бука - 97 %, в пояса на смърча -100 %, докато средиземните видове за същите пояси са: 18 %; 3 %; липсват). Като цяло районът е богат на ендемити (в централна Стара планина има 193 вида и подвида), като ендемитите в надземната фауна преобладават сред охлювите, многоножките, скакалците и бръмбарите. Подземната фауна е най-богато представена за България (11 балкански и 109 български ендемита) и по състав има най-голямо сходство с фауната на Рило-Родопския район (причина - планински произход на древната пещерна фауна, формирана във високи планински масиви на балканския полуостров). Фауната на този район включва значителен брой карпатски елементи (охлюви, стоножки, скакалци, др.), които липсват в останалата част на България (дължи се на палеогеографските връзки между Старопланинската верига и Карпатите). Изключително голямо е и сходството при гнездящите птици между Старопланински и Рило-Родопски район (90.3 %), което се изяснява с техния планински облик (на високопланински райони). Западен Балкан се отличава с богато биоразнообразие. В орнитологично отношение мястото не е напълно проучено. Установени са 160 вида птици, от които 62 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). В категория SPEC1 (световно застрашени) попадат 4 вида, в категориите "застрашени в Европа" съответно в SPEC2 -22 и в SPEC3 - 36 вида. В Червената книга са включени 31 вида от срещащите се тук. Западен Балкан поддържа една от най-многочислените популации на планинския кеклик /Alectoris graeca/ и на ливадния дърдавец /Сгех сгех/ в България. В района се срещат четири световно застрашени вида птици - ловен сокол /Falco cherrug/, ливаден дърдавец /Сгех сгех/, царски орел /Aquila heliaca/ и белошипа ветрушка /Falco naumanni/. Ловният сокол, ливадният дърдавец и царският орел имат значими популации на територията на мястото. Белошипата ветрушка е с риск от изчезване в района. Западен Балкан е представително за алпийския биом поради комлекса от гнездящи алпийски видове - скалолазка /Tichodroma muraria/, жълтоклюна гарга /Pyrrhocorax graculus/ и пъстрогуша завирушка /Prunella collaris/; Западен Балкан е сред най-важните места в България от значение за Европейския съюз за опазването на 22 вида - ливаден дърдавец, царски орел, ловен сокол, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, уралска улулица /Strix uralensis/, пернатонога кукумявка /Aegolius funereus/, горска чучулига /Lullula arborea/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, червеноврата мухоловка /Ficedula parva/, глухар /Tetrao urogallus/, осояд /Pernis apivorus/, сокол скитник /Falco peregrinus/, черен кълвач /Dryocopus martius/, среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, белогръб кълвач /Dendrocopos leucotos/, сирийски пъстър /Dendrocopos syriacus/,K030flofi /Caprimulgus europaeus/, бухал /Bubo bubo/, скален орел /Aquila chrysaetos/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/, червеногърба сврачка /Lanius collurio/ и черночела всрачка /Lanius minor/. През последните години глухарят е застрашен от изчезване в района. Западен Балкан е от европейско значение за опазването на популациите на планинския кеклик, кукумявката /Athene noctua/, обикновената ветрушка /Falco tinnunculus/, пъдпъдъка /Coturnix coturnix/, въртошийката /Jynx torquilla/, зелениката /Carduelis chloris/ и коса /Turdus merula/. Според М.Карапеткова и М. Живков (2000 г) в реките в района могат да бъдат намерени представители: l.Cyprinidae 1.1. Уклей, уклейка, блескач, терзийка, Alburnus alburnus, навсякъде Според Попов, Атила Седефчов (2003) може да се регистрира присъствие на: 1.сем. Ennaceadae 1.1. Източноевропейски (белогръд) таралеж,, Erinaceus concolor Martin, в цялата страна до 1800m н.в. Природозащитен статус: Закон за биологичното разнообразие (ЗБР), прил.З 2.ceм.Lagomorpha 2.1. Див заек, Lepus capensis Linnaeus, цялата страна Природозащитен статус: Закон за лова (ЗЛ) Бернска конвенция, прил. ІІІ 3.ceм.Rodenta 3.1. Катерица, Scmras vulgaris L.- горските области, Природозащитен статус: Закон за лова (ЗЛ) Бернска конвенция, прил.ІІІ , IUCN 2002, категория : рисков потенцално застрашен 4.сем. Mundae 4.1 Жълтогърла горска мишка, Sylvaemus flavicollis Melchior, цялата страна. Природозащитен статус - няма 5.ceм.Canidae 5.1 Лисица, Vulpes wipes L. цялата страна. Природозащитен статус:ЗЛ 6.ceм.Mustelidae 6.1. Язовец, Meles meles L., цялата страна, Природозащитен статус: Закон за лова (ЗЛ) Бернска конвенция, прил.ІІІ. 6.2. Невестулка, Mustelanivalis L., цялата страна Природозащитен статус: строго защитен, (ЗБР), прил.ІІІ, Бернска конвенция, прил.ІІІ 6.3: Черен пор, Mustek putorius L., цялата страна , Природозащитен статус: ЗБР, прил.4, ЗЛ, Бернска, конвенция, прил.ІІІ, Директива 92/43 EEC прил.5. 6.4. Бялка, Martes foina Erxleben, . цялата страна Природозащитен статус: ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІІ 7. сем.Suidae 7.1. Сива свиня, Sus scrofa, цялата страна, Природозащитен статус.ЗЛ 7.2. Сърна, Capreolus capreolus L., цялата страна, Природозащитен статус: ЗЛ, Бернска конвенция, прил.ІІІ
1.1.Дъждовник, Salamandra salamandra L, среща се във всички планински и гористи места в страната. Защитен с прил.ІІІ от "Бернска конвенция" и зап.729/1986 на МОСВ. 1.2. Голям гребенест тритон, Trituras superspecies cnstatus Laur., разпространен почти навсякъде в България 2. ceм.Bufonidae 2.1. Зелена крастава жаба, Bufo viridas Laur., среща се в цялата страна 3. сем.Нуlidае 3.1. Дървесница, Hyla arborea L. , среща се в цялата страна, Защитена с прил.ІІІ на "Бернска конвенция " и зап.729/1986 на МОСВ.
4.1. Обикновена блатна костенурка, Emys orbicularis L., - среща се в цялата страна, Защитена с прил.ІІІ на "Бернска конвенция " и зап.729/1986 на МОСВ, включена в "Червен лист на застрашените животни - IUCN", 1996 в категория "нисък риск - близък до застрашеност" 5. ceм.Anguidae 5.1. Слепок, Anguis fragilis L., среща се в цялата страна, Защитена с прил.ІІІ на "Бернска конвенция " и зап.729/1986 на МОСВ. 6. сем. Colubridae
В района на обекта не бе открита защитена фауна. Дейностите, свързани с нормалното изпълнение на производствената програма ще имат негативно отражение върху естествения ландшафт и в частност фауната. Очакват се смущения в новосъздадената характерна жизнена среда - като хранителна база съществуващи укрития (особено важни в периода на размножаване и отглеждане поколението), летален изход за отделни бавно подвижни екземпляри, но не и на популацията в цялост. Тези изменения създават и ниши за пораждане на нов живот, което се забелязва в досегашната практика. Считам, че околната среда е в състояние да поеме и преодолее негативните последствия от реализиране на концесията (вкл. емисиите). 3.9.3. Защитени територии и зониНаходището за диабази се намира в землището на с. Ошане и с. Струиндол, община Белоградчик, област Видин. Находището попада в защитената зона „Западна Стара планина и Предбалкан” по директива за хабитатите – Натура 2000. Площта на защитената зона заема площ от 2197158,42 дка. Концесионната площ съгласно концесионния договор заема площ от 458,669 дка, запасите по външния контур на находището заемат площ от 329320 m2, като концесионната площ, попадаща в Натура 2000, заема площ от 290691 m2, което съставлява около 0,013% от защитената зона. През време на концесионния срок от 25 години ще бъде нарушен терен от концесионната площ от 156 дка като от тях в защитената зона попадат 127 дка. Общата концесионна площ в Натура 2000 съставлява 0,006% от защитената зона. При изготвянето на инвестиционния проект и доклада за ОВОС ще бъде обърнато специално внимание върху защитената зона като ще бъдат предложени мерки за предотвратяване или преодоляване на отрицателното въздействие при добива на диабазите. Концесионерът трябва да разработи ДОВОС на експлоатационния проект, за да бъдат определени мерки за намаляване на влиянието на взривните дейности върху защитените зони в района на обекта. Няма данни за налични паметници на културата или друго културно наследство в района.
Каталог: ovos Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|