Фирма „минерал 2000” еоод – гр. София
Характеристика на околната среда, в която ще се реализира инвестиционното предложение, и прогноза за въздействието
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2. Климатична характеристика на района и прогноза за замърсяването на въздуха
- 3.3. Повърхностни и подземни води
- 3.4. Геоложки условия и геоложка среда
3. Характеристика на околната среда, в която ще се реализира инвестиционното предложение, и прогноза за въздействието3.1. МестоположениеНаходището за диабази се намира в землищата на с. Ошане и с. Струиндол, община Белоградчик, област Видин. Добивната площ се намира на 0,8 km от регулацията на с. Ошане и не отговаря на нормативните изисквания на Наредба №7 за хигиенно-защитните условия за жизнената среда, където определената зона е 2000 m. Концесионерът е провел допълнителни консултации с МЗ и е получил съгласуване на местоположението на обекта с писмо изх.номер 47-22-ПСК-0579/29.04.2009. Находище „Тери” за добив на диабази е отдадено на концесия на фирма „Минерал 2000” ЕООД – гр. София за 25 години при годишен добив на диабази от 125000 m3. По-подробни данни за местоположението на находище „Тери” е дадено в т. 1.1 на заданието. При реализиране на инвестиционното предложение няма да се засягат чужди земи в т.ч. и за пътна инфраструктура. Предвижда се използването на съществуващия път, но ще се подобри неговото състояние, тъй като ще се увеличи автомобилният поток към находище „Тери”. В съседните земи не се предвижда строителство на нови производствени мощности и замърсители на околната среда.
Валежите в района са добре разпределени по сезони като в ниската част на района са около 550 – 600 mm, а в по-високите части достигат до 750 mm. Максималните валежи се наблюдават през пролетно-летния сезон, а валежният минимум е през м. февруари. Преобладаващите ветрове са от северозапад, но през зимния период са по-често от изток – североизток. Снежна покривка в района се задържа 40 – 50 дни годишно. Климатичните особености в района позволяват добивните дейности в находището да се провеждат целогодишно. В района на находището няма обекти, които са източници за замърсяване на атмосферния въздух, районът не е от „горещите” точки и не са правени измервания на имисиите на въздуха. В близост до находището няма организирани и неорганизирани източници на замърсяване на въздуха. При реализиране на инвестиционното предложение за добив на диабази от находище „Тери”, землище на с. Ошане, община Белоградчик, ще се получи прахово замърсяване от взривните работи, от движението на автосамосвалите по вътрешните пътища, при товаренето на добитите материали, откривката и нейното депониране, освен това ще се получи замърсяване на въздуха от ауспухните газове на използваните машини и транспортни средства. В доклада за ОВОС ще бъдат разгледани подробно замърсяванията от неорганизираните източници, ще бъдат предложени конкретни мерки за намаляване на замърсяванията. 3.3. Повърхностни и подземни водиРайонът на находището е разположен в Дунавския район във водосборните басейни на р. Ошанска и р. Вешицка, десни притоци на р. Арчар. Река Ошанска започва от няколко дерета в северните склонове на върховете Голата чука, Николинска чука и Чукара. Реката тече на север, преминава през с. Ошане като северно от селото оттокът й у регулиран от изградения микроязовир. На около 2 km североизточно от стената на язовира, р. Ошанска се влива в р. Арчар. Река Вешицка се образува от сливането на реките Градска и Салашка. Те се сливат южно от с. Вешица и образуват р. Вешицка, реката продължава на североизток и се влива в р. Арчар при с. Кладоруб. Западната част на концесионната площ е разположена във водосбора на малко дере, вливащо се директно в чашата на микроязовира под с. Ошане, а източната – във водосбора на дере, приток на р. Вешицка, вливащо се в нея северно от с. Вешица. Средният модул на повърхностния отток за района е 4,29 l/s.km2. Обикновено подхранването на реките е от валежите като максимумите са през м. април, а минимумите – през месеците август и септември. Водите на тези малки реки са почти чисти, тъй като в тях се заустват само битови води от частично канализираните населени места в района. В хидрогеоложко отношение разглеждания район попада в Западнобалканския район на Междинната хидрогеоложка област, характеризираща се със сложен геолого-тектонски строеж. В разпространените магмени и метаморфни скали са формирани предимно пукнатинни води. Те са привързани към зоната на изветряне на скалите. Водообилността е различна в зависимост от водовместващите скали. В района на концесионната площ са разпространени напукани диабази с изветрителна зона дебела повече от 10 метра. Характерът на движение на водите вероятно е спорадичен, свързан с по-напукани зони. Посоката на движение съвпада с релефа. Подхранването на подземните води се осъществява от валежи, като то е частично затруднено от почвения слой и най-горната част от изветрителната зона, която е заглинена. Дренирането се осъществява в дерето, започващо в западната част на концесионната площ и в притока на р. Вещицка, преминаващ източно от разглежданата площ. Една част от подземните води в диабазите се подпира от водоупорната задруга на t сивозелените шисти в северната част и предизвиква заблатявания в участъците под контакта. От тези води е захранена чешмата до пътя, свързващ с. Ошане със с. Рабиша. 3.4. Геоложки условия и геоложка средаРайонът на находището е изграден от докамбрииски, палеозойски, неозойски скали и кватернерни образувания. Докамбрий-камбрий Берковска група (ВrРε-Є) - съставена е от диабази, диабазови туфи и туфобрекчи, сивозелени серицит-хлоритови шисти и филити, които са засегнати в различна степен от зеленошистен метаморфизъм и изграждат незакономерно редуващи се лещи и пачки. Диабазите са сиви до сивозелени на цвят, масивни, плътни, с фина до дребнозърнеста на места масивна текстура и офитова структура. На места се наблюдават напукани и раздробени зони, процепени от калцитни и железоокисни прожилки. Скалите на Берковската група се покриват трансгресивно идискордантно от Раяновската свита. Разкрива се като ивица с посока северозапад -югоизток в централните части на разглеждания район. Дебелината й е около 300 m. КарбонЗадруга на сивозелените шисти (1С1) - състои се от интензивно тектонизирани сивозелени шисти, прослоени на места от въглищни шисти. Процепени са от кварцдиоритови порфирити, гранитпорфири, кератопорфирови и спесартитови дайки и от апофизи на Старопланинския гранодиорит - гранитов комплекс. Долната и горната й граници са тектонски. Разкрива се като неголямо лещовидно тяло в централните части на района. Дебелината е 150 -200 m. Старопланински гранодиорит -гранитов комплекс Белоградчишкият плутон е разделен от Берковската група, Раяновската свита и пермските вулканити на две части - южна и северна. Южната зона е изградена главно от гранодиорити и диорити. Северната част на плутона е представена предимно от среднозърнести левкократни биотитови порфирни гранити и плагиогранити (bgyC1), преминаващи в мезократни среднозърнести гранодиорити (bgyδC1). Плутонът е внедрен в скалите на Берковската група, покрива се трансгресивно от Криводолска и Димовска свити, а контактите му с останалите литостратиграфски единици са тектонски. Разкрива се в североизточните и югозападните части на района. Раяновска свита (raC1) - изградена е от многократно редуващи се метаморфозирани конгломерати, брекчоконгломерати, аркозни пясъчници, алевролити, аргилити и вулканити. В основата на свитата като пространствено неиздържани лещи и прослойки се наблюдават едро- до грубокъсови, плътни, здраво споени, пъстри конгломерати, с червено-виолетова на цвят спойка. Късовете са от гранити, базалти, метаморфозирани алевролити и шисти. Пясъчниците са пъстри, сивозеленикави до червеновиолетови, полимиктови, ронливи при изветряне. Алевролитите и аргилитите са сивозилини, жълтеникави до червеновиолетови. Те изграждат неиздържани прослойки с бързи преходи в пясъчниците. В Раяновската свита е засебена пачка от вулканити (ra/1C1), представена от сивовиолетови до сивозеленикави базалти, андезитобазалти и придружаващите ги туфи и туфобрекчи в алтернация с пясъчници и алевролити. Долната и горната граница на свитата са тектонски. В района свитата се разкрива като ивица със северозапад-югоизточна посока.Дебелината и е от 200 до 300 m.
Младопалеозойски вулканити и дайкови скали - представени ca предимно от андезити и андезитови порфири (αP1), придружени от туфи и лавобрекчи: По-рядко се срещат различни по дебелина и размери дайки от дацити и риодацити. Разкриват се като тясна ивица северозапад-югоизток в централните и северозападни части на района. Неоген Димовска свита (dmN1s) - състои се от пясъци, пясъчници и песъчливи детритусни варовици. Обикновено в долните части на свитата преобладават пясъците, а варовиците в горните. В разглеждания район свитата заляга върху скалите на Белоградчишкия плутон, а от горе е покрита от кватернерни отложения. Разкрива се в североизточната част на района. Дебелината и е от 20 до 50 m. Кватернер Еолично-алувиално-делумиални образувания (e-a-dQp) Представени са от жълтеникави до кафявочервеникави, плътни безструктурни глини с гравийни късчета, флинтови зърна, варовити ядки и конкреции. Дебелината им е около 8 m. Алувиални оразувания (aQh) - представени са от дребнокъсови чакъли, едро- до грубозърнести пясъци и песъкливи глини и изграждат руслата и заливните тераси на реките. Дебелината им е от 3 до 8 m. В геоложкия строеж на находището участват скалите на Берковската група и кватернерни образувания. Берковската група в района на находището е представена единствено от диабазовите си разновидности. Разкритията на коренни скали в площта са изключително оскъдни. Макроскопски диабазите са плътни, здрави, тъмнозелени до сивозелени с масивна текстура и без нашистяване. Наблюдават се редки калцитни кристали и жилки с дебелина до 1-2 mm. В тектонски зони диабазите са натрошени, брекчирани с глинясване и налепи от железни хидроокиси по повърхнините. По минерален състав и структурни особености, според микроскопските изследвания, скалите са определени като диабази. Промяната е зеленошистна, със съхраняване на първичната структура. Налице са данни за неколкократна динамична обработка. Всички скалообразуващи минерали са претърпели промяна. Запазена в голяма степен е първичната диабазова /офитова/ структура, характеризираща се с подчертан идиоморфизъм на плагиоклаза спрямо мафитите. Последните се разполагат в ъгловите междини на плагиоклаза. На места се наблюдава пойкилитово включване на последния от цветните минерали. Размерите на саличните и фемичните минерали са приблизително еднакви, което е характерно за скали, прехождащи до габродиабази. Скалите са силно динамично обработени, напукани и деформирани на участъци. В образуваните микропукнатини са отложени едрокристален карбонат, асоцииращ с окисен руден минерал по периферията на карбоната или образува самостоятелни жилни запълнения. Равномерно в диабазите е развит окисен руден минерал вероятно магнетит. Диабазите на Берковската група в района имат тектонски граници с гранитоидите на Белоградчишкия плутон, Раяновската свита и задругата на сивозелените шисти, а се покриват трансгресивно и дискордантно единствено от кватернерни седименти. Дебелината на диабазите в района на находище "Тери" вероятно надхвърля 200 m. Кватеренерни делувиални наслаги Кватернерните делувиални отложения покриват с ъглов дискорданс материалите на Берковската група. Това са песъчливо-глинести отложения, сред които се срещат несортирани и неравномрно разпределени и силно изветрели ръбати късове от коренни скали. Дебелината им варира от 1 – 2 до 4 – 6 m. От направените изследвания е установено, че суровината е годна за:
Каталог: ovos Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|