От позициите на международния бизнес франчайзингът е метод за навлизане на международния пазар, съответстващ на третия етап от процеса на интернационализация на бизнеса, след класическото лицензионно съглашение и преди изграждането на смесени фирми.
При него се съчетава една успешна комбинация от по – нисък риск, характерен за дистрибуторските, комисионните и агентските операции и прецизен контрол.
От позицията на търговското право това е двустранен договор, с който франчайзодателят предоставя лиценз или разрешава осъществяването на определен бизнес от франчайзополучателя, под името и търговската марка на франчайзодателя и при ползване на предоставените от франчайзодателя методи.
Четири основни елемента на франчайзинга
Фрайчайзингът е система за организиране на пласмент на стоки и/или услуги.
Франчайзодателят предоставя на франчайзополучателите ползването на срещу определено възнаграждение на франчайзингов пакет.
Франчайзополучателите (франчизати) са самостоятелни юридически лица и автономни организационно – стопански единици.
Франчайзодателят (франчизор) контролира от функционирането на франчайзинговата система.
Мeждународната франчайзингова операция отразява съгласуваните интереси на контрагентите – франчизор (франчайзодател) и франчизат (франчайзополучател);
На франчайзополучателите се предоставя франчайзингов пакет, включващ не само стоки, но и права на индустриална собственост (търговски марки, стокови знаци и символи), ноу-хау относно дизайн и обзавеждане на търговски помещения и начин на осъществяване на маркетингова и търговска дейност, рекламни материали, писмени ръководства и инструкции, съдействие за квалификация на подходящ персонал и др.
