Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| слабите имат повече дух... Силните жертват духа Съчинения, Том VIII. стр. Без съмнение повишената чувствителности импулсите го карат до известна степен да насочи наблюденията си върху своята личност. Здрави и хармонични натури като Гьоте намират в достигащото далеч себенаблюдение нещо съмнително. Напълно противоположна на Ницшевия начин на мислене е Гьотева- та гледна точка Не трябва да тълкуваме в аскетичен смисъл израза „познай себе си.“ По никакъв начин това не е себепознанието на съвременните хипохондрици, хумористи и самоизмъчващи се, това означава просто обърни внимание до известна степенна себе си, забележи се, за да осъзнаеш връзката си с другите и със света. Затова не са нужни някакви психологични мъчения. Всеки способен човек знае и преживява какво трябва да значи това. Това е един добър съвет, който е от голяма практическа полза за всекиго. Как може човек да се познае Никога чрез наблюдение, а чрез действие. Опитай да изпълниш дълга си и ще разбереш веднага какво ти е присъщо Знаем, че също и Гьоте притежава фина чувствителност. Но същевременно има и необходимия баланс способността, която е описал чудесно в един разговор с Екерман на 20 септември 1829 г. Изключителното, което постигат отлични таланти, предпоставя една много нежна организация, за да са способни на особени усещания. Такава организация е в конфликт със света и е лесно ранима. И който не може, като Волтер, да съчетае го- 150 лямата чувствителност с извънредна издръжливост, е изложен на непрекъсната болнавост Тази издръжливост липсвана натури като Ницше и Леопарди. Те биха се загубили напълно в своите впечатления, ако не се заключваха за света артистично, ако нему се противопоставяха враждебно. Може да се сравни душевното усилие, от което Ницше се нуждае в общуването си с хората, с Гьотевото удоволствие от общуването, което той описва с думите На природата мие присъща общителност. По този начин печеля съмишленици при различни начинания и сам се възпитавам да им бъда съмишленик. Итака постигам щастието да виждам как продължавам да живея в тях, както и те в мен II. В душевния живот на Ницше е налично ясно изразено в латентно състояние, но понякога силно проявяващо се раздвоение на съзнанието. Това две души живеят – ах – в гърдите ми при него граничи с патологичното. Той не може да прозре разликата между тези две души. Неговите полемики едва ли могат да бъдат разбрани, освен ако не се подходи от тази гледна точка. Той почти никога не посреща противника със своите мнения. Измисля си това, което иска да обори, по забележителен начини после се бори срещу един илюзорен образ, който няма нищо общо с действителността. Това може да се разбере, ако се допусне, че принципно той не се бори срещу външен врага срещу самия себе си. И той се бори най-ожесточено, когато по друго време сам заема позиция, която вижда като противниковата или когато тя има определяща роля в душевния му живот. Походът му срещу Вагнер е поход срещу самия него. По едно време, когато сена- мира сред противоречиви идейни кръгове, той почти неволно се свързва с Вагнер. Сприятелява се с него. В очите му Вагнер е неизмерим. Нарича го своя Юпитер, при когото той от времена време си поема дъх. Един плодотворен, богат, разтърсващ живот, напълно различен, нечут от посредствените простосмъртни Затова е там, здраво вкоренен в собствената си сила, с поглед, далеч над всичко ефимерно, извън времето в най-хубавия смисъл (E. Фьорстер-Ницше, Животът на Фридрих Ницше, II, I, стр. 16) По това време Ницше гради философия, за която казва, че се покрива напълно с направлението на изкуството и житейските разбирания на Вагнер. Той се идентифицира напълно с Вагнер. Разглежда го като първия голям обновителна трагическата култура, която в древна Гърция изживява забележително начало, но която чрез умуващата разумна мъдрост на Сократ и чрез едностранчивостта на Платон е трябвало да бъде тласната назад и само още веднъж по времето на Ренесанса изживява кратко възраждане. Това, което Ницше познава като Вагнерова мисия, става съдържание на дейността му. Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпре- ди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образна Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По- късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед. Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят. Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. Итака щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, чене иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен аз, какъвто сее оформил по едно определено време. Казва Да обърна гръбна Вагнер бе за мен съдба отново с удоволствие да имам нещо, това бе победа за мен. Може би никой не сее сраствал по-опасно с вагнерианството, никой не сее борил по-твърдо срещу него, никой не сее радвал повече да се освободи от него. Една дълга история Какво да кажем затова Ако бях моралист, кой знае как бих го назовал Може би себепревъзмогване. Какво изисква един философ като първо и последно нещо от себе си В себе си да превъзмогне своето време, да стане „безвремеви“. Срещу какво той повежда своята най-яростна битка Срещу това, че е дете на своето време. Като Вагнер съм дете на това време, само че съм го разбрали съм се борил срещу себе си. Философът в мен се бореше срещу себе си (Съчинения, Том В следните думи той описва още поясно как усеща раздвоението на своя аз и контраста на мисловните светове Който разбира своето време, може да разбере само себе си. Какво друго може да види, ако не самия себе си Така също човек в другите може да прослави Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|