Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| само себе си. Самоунищожение, себеобожествяване, себепрезрение – това са нашите осъждане, любови омраза (Съчинения, Том XI, стр. През есента на 1888 г. Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, чене е имал предвид Вагнер, а самия себе си. Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул че инстинктивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство затова, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образна дитирамбическия артисте образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея затова, затова той не се разпозна в тази книга (E. Фьорстер- Ницше, Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г. започва битката си срещу идеалите, той вече има изграден свой собствен идеал. И когато в края на писателския си път написва безподобно гневния Антихрист, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан. Той не трябва да води особена борба със себе си, за да се освободи от християнството. Но той бива освободен от разума, от едната страна насъщ- ността си. В сърцето сив своите чувства той остава верен на християнските представи в практическия живот. Действа като страстен противник на едната страна на същността си. Човек трябва да погледне гибелта отблизо, още по-добре да я изживее в себе си, трябва да стигне почти до същността ѝ , за да разбере, че тук няма шега. Свободомислието на нашите господа учени и филолози за мене шега. На тях им липсва страстта за тези неща, страданието за тях Как Ницше чувства вътрешното си противоречие и колко безпомощен изглежда в опита си да обедини в съзнанието си раз- личните сили на същността си, се изразява в заключението наедно стихотворение от лятото на 1888 г, от времето малко преди катастрофата. „Сега под две небитиета прегърбен, знак въпросителен, загадка уморена, загадка за грабливи птици Те вече щете „разрешат“, за твоето решение са гладни, кръжат край тебе, тяхната загадка, край теб, обесения, пърхат!... О, Заратустра! Ти, себепознавачо, ти, себепознавачо!“* (Съчинения, Том VIII, стр. Тази несигурност в себе си при Ницше се изразява също и във факта, че в края на кариерата си той тълкува своето цялостно развитие по нов начин. Неговият светоглед има един от своите извори в гръцката античност. Навсякъде в книгите му може да се открие какво огромно влияние оказват древните гърци върху него. Той не се уморява постоянно да подчертава величието на гръцката култура. През 1875 г. пише Гърците * Фридрих Ницше, Стихотворения, Издателско ателие Аб, 2005, преводач Христо Маринов. – Бел. ред. са единственият гениален народ в световната история. Като учещите са това, разбират го много добре и знаят не просто да украсяват и кичат това, което са взаимствали, както правят римляните. Геният подчинява всички полударовити: така персите са пращали пратеници до гръцкия оракул. Как ярко се открояват римляните със своята суха сериозност от гениалните гърци (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси- мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост. Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност научената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали навремето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори. Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци. Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършености защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита каква стойност изобщо има животът (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги сее стремял седната страна на същността си да стане като него с друга- Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|