„Когато обаче външен повод пак там. Трети том, стр. 37.41

177
43. „Немска теология“, написана от един франкфуртчанин, първоначално преведена от Мартин Лутер през 1518 г. Ново издание, преведено от Франц Пфайфер на съвременен немски, излиза през 1923 г. Вж. също Рудолф Щайнер, Мистиката
в зората на съвременния духовен животи нейното отношение към модерния
светоглед (1901), Събр. съч. 7, стр. 66 – 72.
44. „за която Лутер казва...“: в предговора към първото издание на „Немска теоло-
гия“ (1518), цитирано от Артур Шапенхауер в Светът като воля и представа, 1 том, Четвърта книга, (Събрани съчинения, изд. от Рудолф Щайнер, Трети том, стр. 256).
45. „Пълно целомъдрие и отказ Събрани съчинения на Артур Шопенхауер, изд. от Рудолф Щайнер, Трети том, стр. 256.
46. Рихард Веле (1857–1935), философ. Вж. Рудолф Щайнер, Загадките на филосо-
фията, (1914), Събр. съч. 18, стр. 480–482. – Целостта на философията и нейният
край, Виена и Лайпциг, 1894. Цитатът оформя заключението на книгата, стр. 538.
47. Ернст Хекел (1843–1919), естествоизпитател. Рудолф Щайнер се запознава лично с него през 1894 ги високо го цени. (Вж. Моят жизнен път, Събр. съч. 28, стри, както и писмата от и до Хекел, в Писма II, 1890–1925, Събр. съч.
39). – Щайнер защитава Хекел от неговите противници в статията Хекел и неговите
противници (1899), отпечатана отново в Събр. съч. 30, стр. 152–200.
48. Емил дю Боа-Раймон (1815–1896), учен, психолог. Виж Рудолф Щайнер, За-
гадките на философията, Границите на познанието, лекция на второто заседание на то събрание на немските учени и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г, Лайпциг, 1872, стр. 32.
49. Рудолф Щайнер, Истина и наука. Въведение към Философия на свободата
(1892), Събр. съч. 3; Философия на свободата (1894, преработено ново издание
– 1918), Събр. съч. 4.
50. „каквото възниква...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Втора книга Знание. – Съчинения (избрани в 6 тома, издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 82.

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: