Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| ността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея затова, затова той не се разпозна в тази книга В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият идеална Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка ведно враждебно настроение срещу всеки идеализъм. Творбите му по времето на отстъпничеството му от Вагнер стават обвинения срещу идеалите. Заблуда след заблуда се поставят върху лед, идеалът не се опровергава, той замръзва.“ Така се изказва през 1888 г. за целта на появилата се през 1878 г. книга Човешко, твърде човешко. По-късно Ницше търси убежище в действителността. Потапя се в по- новата естествена наука, за да открие в нея истинска предводителка в реалността. Всички отвъдни светове, които отклоняват човека от тази действителност, за него стават противни и далечни светове, измислени от фантазията на слаби хора, които нямат достатъчно сила да открият удовлетворение в непосредственото съществуване. Естествената наука поставя човека накрая наедно чисто природно развитие. Всичко, което е под него, е получило по-висш смисъл чрез факта, че е създало човека от себе си. Човекът не трябва да отрича този свой смисъли да иска да направи от себе си отражение на някакво отвъдно. Трябва да разбере, че той не е смисълът на някаква надземна сила, а е смисълът на земята. Каквото иска да постигне повече от това, което е тук, той трябва да го постига без враждебност към съществуващото. В действителността Ницше търси зародиша на по-висшето, което трябва да направи действителността поносима. Човек не трябва да се стреми към някакво божествено същество от своята действителност той трябва да роди един по-висш начин на съществуване. Тази действителност се разширява над себе си. Човечеството има възможност да се развие до свръхчовечество. Еволюцията е била винаги налице. Човекът също трябва да работи за еволюцията. Законите на еволюцията са по-велики, по-всеобхватни от всичко, което вече е проявено. Не трябва да се гледа само това, което е налично, трябва да се върнем към прасилите, които са създали действителността. Един стар мироглед сее занимавал с въпроса как са възникнали в света доброто и злото. Той гласи, че трябва да се проникне зад битието, за да се открие във вечното причината за доброто и злото. Нос вечното, с отвъдното Ницше трябва също да отхвърли вечната валидност на доброто и злото. Човекът е естествено творение, с него са възникнали доброто и злото. Доброто и злото са човешко творение. По-дълбоко- то от сътвореното е творецът. Човекът стои отвъд доброто и злото. Направил е едно нещо добро, а друго нещо – зло. Той не може да остане окован чрез своите досегашни доброи зло. Може да продължи пътя на развитие, който е вървял досега. Станал от червей човек, може да стане от човек свръхчовек. Може да създаде ново доброи ново зло. Може да подложи на преоценка съвременните ценности. От работата си над Преоценка на всички ценности Ницше е откъснат от умопомрачение. Еволюцията от червея до човека е представата, която той възприема от по-новата естествена наука. Самият той не става изследовател. Той възприема идеята за еволюцията от други. За тях тя представлява умствена работа. За него тя става работа на сърцето. Другите водят духовна битка срещу стари предразсъдъци. Ницше се пита как би могъл да живее с новите идеи. Неговата борба се води изцяло в душата му. Той се нуждае от по-нататъшно развитие към свръхчовека, за да понася човека. Така, на самотна висина, чувствителната му душевност трябва да превъзмогне научното познание, което е бил възприел. В последния си творчески период Ницше се стреми да добие от действителността това, което по-рано вярва, че е достигнал в илюзията, в една идеална област. Животът съдържа задача, която е вкоренена дълбоко в битието, но и извежда извън него. Човек не може просто да стои в непосредственото съществуване, в действителния живот, както и в това, което е осветено от естествената наука. Този живот трябва да бъде изстрадан. Това остана мнението на Ницше. Също и свръхчовекът е средство да се понася битието. Всичко това показва, че Ницше е бил роден да изстрада битието. Неговият гений почива в търсене и намиране на утешителни основи. Борбата за мирогледи създава често мъченици. Ницше не дава нови идейни мирогледи. Винаги ще се изтъква, че геният му не се състои в продукцията на нови мисли. Той обаче дълбоко изстрадва мислите на своето обкръжение. Изнамира затова страдание великолепните тонове на своя „Заратустра“. Става поет на новия светоглед. Химните за свръхчовека са личният, поетичен отговорна въпросите и познанието на новата естествена наука. Всичко, което деветнадесетото столетие създава като идеи, щеше да бъде и без Ницше налице. За бъдещето той няма да остане като оригинален философ, няма да бъде основателна религия или пророк за бъдещето той ще е един мъченик на познанието, който изнамира в поезията слова, за да опише какво е изстрадал. НИЦШЕ, СЪЧИНЕНИЯ Тук привеждам за ориентация издадените досега и разгледани в моите изложения творби на Ницше и добавям към всяка една годината наизлизане на първото издание. Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|