Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| отхвърленото от християнството, големите културни събития на човечеството все още в християнски, тоест в нихилистичен смисъл Така Ницшевият инстинкт за разрушение се надига срещу явления, от които някога сее въодушевявал. Също и в четирите книги, които се появяват от 1878 дог, преобладава тенденцията да се разрушават общопризнати направления, а именно това, което Ницше е смятал за позитивно. Не става въпрос затова да се търсят нови разбирания, а много повече затова да се разклащат съществуващите. Той пише през 1888 г. в „Ecce homo“ за разрушителната творба, която през 1876 г. започва с Човешко, твърде човешко Грешка след грешка се полагат спокойно върху лед, идеалът не е опроверган, той замръзва... Тук например замръзва геният по-нататък в друг ъгъл замръзва светецът под една дебела ледена висулка замръзва героят накрая замръзва вярата, така нареченото убеждение също изстива съчувствието. Почти навсякъде замръзва нещото в себе си С „Човешко, твърде човешко“ сложих внезапен крайна всяко „по-висше главозамайване, на идеализма, на прекрасното чувство и на всяка друга женственост Този стремеж към разрушение кара Ницше със сляпа ярост да преследва жертвата, на която е попаднал. За една идея, за една личност, за която вярва, че е отрекъл, той издава присъди, които изобщо нямат връзка с причините, които е изложил за своето отричане. Методът, по който преследва противникови мнения, се различаване в степента, а само в начина на онези типични недоволстващи, които преследват своите противници. При това се касае по-малко за съдържанието на произнесените от Ницше присъди. Често пъти може да му се даде право затова съдържание. Но трябва да се признае в случаи, когато той без съмнение до известна степен има право, че пътят, по който достига до присъди, представлява изкривяване в психологически смисъл. Само омагьосващото на неговата изразна форма, само художественият подход към езика при Ницше може да ни заблуди за този факт. Интелектуалното желание за разрушение при Ницше обаче става особено ясно, когато помислим колко малко той успява да постави на мястото на критикуваните мнения позитивни такива. Той смята, че цялата досегашна култура е реализирала един фалшив човешки идеал. На този реализиран тип човек той противопоставя представата за свръхчовека. Като пример за свръхчовек той дава един истински разрушител Чезаре Борджия. На него му доставя истинска наслада да си представя такъв разрушител във важна историческа роля. Виждам пред себе си възможността от една пълна свръхземна магия и цветно обаяние. Изглежда ми, че тя блести във всеки трепетна рафинирана красота, че едно изкуство е доведено в нея до дело тъй божествено, тъй дяволски божествено, че хилядолетия напразно сее търсела втора такава възможност. Виждам пиеса, тъй сетивна, същевременно така парадоксална, че всички божества от Олимп са имали повод за безсмъртен смях – Чезаре Борджия като папа... Разбирате ли ме Това би била победата, за която днес жадувам – с това беше ликвидирано християнството (Ницше, Съчинения, Том VIII) Как инстинктът за разрушение при Ницше надделява над този за градеж, е показано в диспозицията на последната му творба Преоценка на всички ценности. Три четвърти от нея трябва да са чисто негативни изложения. Той иска да предложи едно унищожение на християнството подзаглавие Антихрист, друго унищожение на досегашната философия, която нарича нихилистично движение, под надслов Свободният дух, и трето унищожение на досегашните морални понятия, наречено „Неморалистът“. Той нарича тези морални понятия „най-фаталния вид невежество. Едва последната глава носи нещо положително „Дионис, философия на вечното възвръщане Ницше, Съчинения, Том VIII) В тази позитивна част обаче той не е успял да постигне някакво значително съдържание. Ницше не се страхува от най-коварните противоречия, когато става въпрос да се руши някоя идейна насока или културно явление. Когато през 1888 г. си поставя задачата да представи в Антихрист вредата от християнството, той го противопоставяна по- старите културни явления. Цялата работа на античната култура е била напразна. Нямам думи да изразя чувството си за нещо толкова величествено. Всички предпоставки за една научна култура, всички научни методи са били налице. Голямото и несравнимо из- 132 куство да сечете добре е било установено – предпоставката за културна традиция, за единство на науката. Естествената наука е била обединена с математиката и механиката по най-добрия път – чувството за реал- ност, най-последното и стойностно от чувствата, което имаше свои школи и вековна традиция. И не природно бедствие го разруши Лукави, потайни, несигурни, жадни за кръв вампири го разсипаха. Достатъчно е да се прочете някой християнски агитатор, например свети Августин, за да се схване, да се подуши какви нечисти другари пристигат (Съчинения, Том VIII, стр. 307/308) Изкуството да сечете добре Ницше презира чак до момента, когато трябва да поведе борба срещу християнството. Ето едно от изреченията муза това изкуство За мен няма съмнение, чеда се напише едно-единствено изречение, което ще накара учените от по-късни времена да го коментират, оправдава работата на най-големия критик. Във филолога се крие изключителна скромност. Да се подобряват текстове е забавна работа заучения, решаване на ребус, но не трябва да се смята за нещо твърде важно. Лошо е, когато древността ни говори по-малко ясно, понеже милион думи застават напътя (Съчинения, Том X, стр. 341) За съюза на фактологическия смисъл с математиката и механиката Ницше пише следното през 1882 г. във Веселата наука Че дадена интерпретация на света е в правото си да допуска. броене, смятане, теглене, виждане и хващане и нищо друго, това е дебелащина, наивност, в случай, чене е душевно заболяване или идиотщина Наистина ли искаме по такъв начин битието да бъде принизено до робско упражнение за аритметици и салонна игра за математици (Съчинения, Том V, стр. 330/331) III. Несъмнено при Ницше може да се наблюдава една нес- Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|