Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| можността за паралелност с церебрални процеси Дори ако човек не се подпише непременно под тези изречения на Теодор Циен 80 , все пак трябва да признае, че той се оказва изключително ползотворен за методите на психологията. Под влиянието на възгледа, който той изразява, тази наука е достигнала до истински ес- тественонаучни познания. Но човек трябва да е наясно каква значителна светлина хвърля тъкмо наблюдението на патологичните душевни явления върху връзката между физическите явления и съответстващите им физиологични процеси. Патологичният експеримент прави на психологията, както и на физиологията, най- голямата услуга. Абнормните факти от душевния животни изясняват нормалните. Особено важно е да се проследяват абнормните явления до областта, в която душевната дейност се издига до най-висши духовни постижения. Личност като Ницше предлага за подобно наблюдение особена отправна точка. Едно болестно ядро в неговата личност му дава повод постоянно да се връща към физиологичната основана своите представи. Той променя периодично всички тонове, от поетичната дикция до най-висшите върхове на понятийна- та абстракция. Силно наблягана това как мисловният му метод е свързан с неговите физически състояния. През 1879 г. се отказах от професорското място в Базел, преживях лятото като сянка в Санкт Мориц, а следващата зима, най-бедната на слънце в моя живот, прекарах като сянка в Наумбург. Това беше моят минимум. На тридесети шест години вече бях достигнал най-ниската точка на виталност. Живеех още, ала без да виждам и натри крачки пред себе си. По това време възникна Странникът и неговата сянка. Без съмнение тогава разбирах сенките. Следващата зима, моята първа зима в Генуа, наслаждението и вдъхновението, които са обусловени от една екстремна липса на кръв и мускулна дейност, създадоха Утринна заря. Пълната светлина и ведростта, духовната жизнерадост, които тази творба излъчва, при мен се съгласуват не само с най-дълбока физиологична слабост, а дори седна свръхболезненост.“ И по времето на това страдание, което ми донесе заедно с тридневното непрекъснато главоболие и мъчително повръщане на слуз, бях обхванат от една диалектическа яснота par excellence и обмислих напълно хладнокръвно неща, за които, ко- гато съм здрав, не съм достатъчно подготвени спо- собен. Моите читатели навярно знаят в каква степен разглеждам диалектиката като симптом на декаденса, например в най-известния случай, в случая Сократ (Вж. M. Г. Конрад: Еретична кръв, стри Елизабет Фьорстер-Ницше: Животът на Фридрих Ницше, II, I, стр. 328.) Ницше разглежда смяната в начина сина мислене като резултат от промяната в своето физическо състояние. Един философ, който е преминали преминава през много здравословни състояния, също така преминава през много философии. Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието сив духовна форма и дълбочина. Това изкуство на преобразуването представлява философия (Съчинения, Том V, стр. 8) В записаните през 1888 г. спомени „Ecce homo“ Ницше говори затова как от болестта си е получавал импулс да изгражда един оптимистичен светоглед. Трябва да се отбележи, че тъкмо в годините на най- понижена жизненост аз престанах да бъда песимист. Инстинктът за самовъзстановяване ми забрани философията на нищетата и обезсърчението (Елизабет Фьорстер-Ницше: Животът на Фридрих Ницше, II, I, стр. Противоречивото в идейния свят на Ницше става разбираемо от тази гледна точка. В противоположна посока се движи физическата му природа. Човек има, при положение, че е личност, по необходимости фи- лософията на своята личност. Но има една съществена разлика. В единия случай философства липсата, в другия случай изобилието и силата са тези, които философстват (Съчинения, Том V, стр. 5) При Ницше двете се редуват. Докато усеща приливна младежка сила, той приема песимизма на деветнадесетото столетие като симптом на една по-висша сила на мисълта, като победна пълнота на живота приема трагично- то познание, което е заварил при Шопенхауер, като „най-прекрасния лукс на нашата култура, като нейно най-ценно, най-аристократично и най-опасно разточителство, но винаги на основата на нейното свръхизобилие, като неин позволен лукс Такъв позволен лукс той повече не може да вижда в трагичното познание, когато болестта взима надмощие в живота му. Затова той създава вече философията на най-висшето жизне- утвърждаване. Нуждае се от един светоглед на себе- утвърждаването, на себевъзхвалата“, от един господарски морал. Нуждае се от философията на вечното възвръщане. Връщам се отново, с това слънце, с тази земя, с този орел, с тази змия – не към нов живот или към по-добър живот, или към подобен живот, – вечно се връщам към същия този блажен живот, в най-голя- мото и в най-малкото.“ Защото земята е божествена трапеза, тръпнеща от нови творчески слова и божествени намерения. О, как да не съм обзет от страст към вечността и към сватбения пръстен на пръстените, към пръстена на възвръщането („Заратустра“, Трета част) Несигурните сведения, които имаме за потеклото на Ницше, за съжаление не са достатъчни за една задоволителна преценка затова колко от Ницшевите душевни особености са унаследени. Често се посочва неправилно, че баща му умира от заболяване на мо- 146 зъка. Той се разболява едва след раждането на Ницше при злополука. Не изглежда маловажно обаче, че Ницше посочва един болестен елемент при баща си. Моят баща почина на тридесети шест години. Той беше нежен, мили болнав, като едно предопределено само за мимолетност същество, напомнящо по-скоро за хубав житейски спомен, отколкото за самия живот (M. Г. Конрад, Еретична кръв, стр. 179) Когато Ницше говори, че в него живее нещо декадентско редом до нещо здраво, той явно има предвид, че първото е получил от баща си, а второто – от майка си, която е била изключително здрава жена. В Ницшевия душевен живот се срещат редица граничещи с патологичното черти, напомнящи за Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|