Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец

134
гледи!“ (Съчинения, Том VI, стр. 429) В Антихрист стои следната мисъл, в която думата истина в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация наедно важно място Трябвали още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко – имали значение. Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата истина, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: Какво е истина (Съчинения, Том
VIII, стр. 280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в Отвъд доброто и злото, написано в заключение наедно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта За един народе мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен той може да бъде дори дълбок Накрая трябва името му да се почита. Не се казва напразно измамлив народ...“
Колкото повечe се занимаваме с мисловното развитие на Ницше, толкова повече стигаме до убеждението, че навсякъде има отклонение от това, което е
* Ницше прави играна думи. Поради приликата в звученето на средновисоконемската дума „tiusche“, означаваща немски, със съвременния глагол „täuschen“ със значение мамя, той иска да каже, че немски народ произлиза от измамлив народ. – Бел. ред.

обяснимо психологически. Инстинктът за изолация, за затваряне пред външния свят, се намира дълбоко в неговата духовна организация. Той се характеризира сам достатъчно в „Ecce homo“: Присъща мие извънредна свръхчувствителност на инстинкта за чистота, за да възприемам психологически близостта или – как да кажа – най-вътрешното, за да подушвам „същина-
та“ на всяка душа. За тази свръхчувствителност имам психологически сетива, с които усещам и откривам всяка тайна и прозирам при първи допир скритата мръсотия в основата на всяка природа, обусловена може би от лоша кръвно лустросана чрез възпитание. Когато наблюдавам правилно, такива хора, непоносими за моята свръхчувствителност, усещат също така вътрешно моето отвращение. От това те не стават по- благоуханни. Търпението неми е присъщо в отношенията с други хора моята хуманност не се изразява в съчувствието, както правят другите, а в изтрайването на това съчувствие. Моята хуманност е едно постоянно себепревъзмогване. Имам нужда обаче от самота за оздравяване, завръщане към самия себе си, за да вдъхвам свободен, леки игрив въздух. Най-голяма опасност за мене била винаги сганта, към която изпитвам отвращение.“ (М. Г. Конрад: Еретична кръв) Такива инстинкти са в основата на учението в Отвъд доброто и злото и в много други негови мисли. Той иска да образова каста от аристократи, които да създават житейските си цели от своето пълно самовластие. И цялата история за него е средство за култивиране на малцина такива господари, които да си служат сос
136
таналата човешка маса за реализиране на целите си. Човек разбира погрешно хищника или грабителя (например Чезаре Борджия), разбира погрешно природата, докато все още търси в основата на тези най-здрави тропически чудовища и растения някаква нездравост, или докато търси някакъв туземски ад, както досега са търсили почти всички моралисти Така пише в §
197 на Отвъд доброто и злото. За Ницше същественото за една истинска аристокрация е, че тя принася в жертва голямо количество хора, които заради вас трябва да се принизят до непълноценни хора, робии инструменти (Отвъд доброто и злото § 258) От този извор произлиза при Ницше също неговото граничещо с тесногръдие отношение към социалния въпрос. Работниците трябва, според мнението му, да останат стадо, те не трябва да се възпитават да разглеждат себе си като цел. Налице са инстинктите, чрез които един работник сам става в състояние да разрушава из основи всичко чрез най-безотговорна мисловна слободия. Направили са работника годен за военна служба, дали са му коалиционно право, политическо право на глас. Чудно ли е, щом днес работникът усеща своето съществуване вече като бедствено положение (морално изразено като несправедливост)? Но какво трябва да се запитаме още веднъж Искаме ли да имаме цел, трябва също да искаме средството. Искаме ли роби, тогава ще сме глупаци, ако ги възпитаваме за господари (Съчинения, Том VIII, стр.153)
В последната фазана своето творчество той поставя личността изцяло в центъра на световните съ-

бития. Тази книга принадлежи на малцината. Може би все още никой от тях не живее. Това биха могли да са онези, които разбират моя Заратустра. Как мога да бъда объркан с онези, на които днес още растат уши Принадлежи ми вдругиден. Някои ще се родят след смъртта ми. Изискванията, за да ме разберат и по-къс- но по необходимост да ме разбират, аз ги зная твърде добре. Нови уши за нова музика. Нови очи за най- отдалеченото. Нова съвест за досега останалите тихи истини. Само това са моите читатели, моите истински читатели, моите предопределени читатели. Какво е останалото? Останалото е просто човечество. Човечеството трябва да бъде превъзхождано чрез сила, чрез душевна висота, чрез презрение (Съчинения, Том VIII, стр. 215) Когато Ницше накрая се идентифицира с Дионис, това означава само усилването на такива представи.
Само така може да мисли Ницше, защото в неговата изолация му липсва всякаква представа доколко възгледите му са само нюанси на това, което иначе също властва и в духовния живот на деветнадесети век. Липсва му също и онова познание за взаимовръзките на идеите му с научните постижения на неговата епоха. Каквото е дадено задруги като резултат от известни предпоставки, стои изолирано в мисловната му система и се усилва в тази изолираност до един интензитет, който придавана любимите му възгледи характера на натрапчиви представи. Цялото му биологическо схващане на моралните понятия носи този характер. Етичните понятия не са нищо друго освен прояви на

физиологични процеси. Какво е моралност Един човек, един народ, претърпял физиологична промяна, усеща това във всеобщото чувство и я обяснява чрез езика на своите афекти, според степента на своето познание, без да забелязва, че седалището на промяната е във физиката. Все едно някой да изпитва глади да го утолява с понятия и обичаи, с възхвала и порицание (Съчинения, Том XII, стр. 35) Такива здраво установени понятия за естествената наука действат на Ницше като натрапчиви представи и той говори за тях не със спокойствието на познавач, който е в състояние да прецени важността на своите идеи, а със страстта на фанатика и мечтателя. Мисълта за подбора на най- добрите в човешката борба за съществуване, тази много добре позната мисъл в Дарвинистичната литература през последното десетилетие, се явява при Ницше като идеята за свръхчовека. Борбата срещу вярата в отвъдното, която Ницше води толкова страстно в За- ратустра“, представлява само друга форма на борбата, която води материалистичното и монистичното учение за природата. Ново в Ницшевите идеи се явява само тонът на чувството, който се свързва с представите. И този тон на чувството може да се схване в неговия интензитет, ако приемем, че тези представи са откъснати от тяхната систематична връзка, когато му въздействат натрапчиви идеи. Така се обяснява честото повторение насъщата представа, както и немотивираният характер, с който се явяват определени мисли. Тази пълна немотиви- раност можем да забележим в идеята муза вечното

възвръщане на всички неща и събития. Като комета, отново и отново връхлита тази идея в творбите му от времето между 1882 и 1888 г. Никъде тя не се явява във вътрешна връзка с това, което той иначе представя. За нейното основание нищо не е представено. Навсякъде обаче тя се явява като учение, предназначено да предизвика огромно разтърсване на цялата човешка култура.
Не можем да схванем духовната конституция на Ницше с понятията на психологията. Трябва да се призове на помощ психопатологията. С това твърдение не се казва нищо срещу гениалността на неговото творчество. Най-малко трябва да се съди относно истинността или заблудата на неговите идеи. Геният на Ницше няма абсолютно нищо общо с това изследване. Гениалността при него се проявява чрез едно патологично средство.
Не гениалността на Фридрих Ницше трябва да се разглежда в заболяването му. Ницше е гений, макари да е болен. Едно е да се обяснява гениалността като болестно състояние надуха, съвсем друго е да се разбере цялостната личностна един гениален човек във връзка със заболяването му. Можем да сме привърженици на
Ницшевите идеи и въпреки това да сме на мнение, че начинът, по който той открива тези идеи, по който ги свързва една с друга, по който ги преценява и защитава, става разбираем само посредством психопатологични понятия. Можем да се удивляваме на величавия му характерна забележителното му мисловно изразяване и въпреки това да признаем, че в този харак-

140
тер, в този израз се намесват здравословни фактори. Проблемът на Ницше поражда такъв огромен интерес, защото един гениален човек се бори години наред с болестни елементи, защото той съумява да изложи велики мисли само във връзката, която се обяснява чрез психопатологията. Не самият гений, само изразната форма на гения трябва да се обяснява по този път. Медицината може да добави важни неща за изясняване на духовния образна Ницше. Също така ще се хвърли светлина и върху психопатологията на масите, ако първо се разбере духовното естество на Ницше. Ясно ечене съдържанието на Ницшевото учение му печели толкова много привърженици, а неговото въздействие може би се дължи тъкмо на нездравия начин, по който той представя идеите си. Както за него мислите му често не са средство за разбиране на света и човека, а физическо облекчение, такова е положението и при много от привържениците му. Можем да видим как той описва взаимовръзката между мислите във Веселата наука и своето усещане. Весела наука, това означава вакханалия надуха, който се противопоставя търпеливо на един ужасно продължителен натиск – търпеливо, силно, студено, без да се подчини, но без надежда – и който сега внезапно е завладян от надеждата, от надеждата за здраве, от опиянението на оздравяването. Какво чудо е, че при това толкова неразумности глупост излизат наяве, че толкова закачлива нежност се прахосва заради проблеми, които са с бодлива козина и не са предназначени за ласки и примамване. Цялата книга не е нищо повече от едно забавление след дъл-

ги лишения и безсилие, ликуване от възвръщащата се сила, от новопробудената вяра (Ницше, Съчинения, Том V, стр. 3) Не става въпрос за истината в тази книга, а за откриване намисли, в които един болен дух може да има лечебно средство за себе си, разведряващо средство. Дух, който иска чрез мислите си да разбере света и човешкото развитие, се нуждае освен от дарбата на фантазията, която го води към тези мисли, също и от самодисциплина, от самокритичност, чрез които мислите придобиват значение, важности взаимовръзка. Тази самодисциплина при Ницше не е налична в голяма степен. Идеите при него се вихрят, без да бъдат овладявани чрез самокритичност. Между продуктивността и логиката при него няма взаимовръзка. Не съществува съответстваща степенна разсъждения, която да помогне на интуицията му.
Колкото основателно е да се посочва психопа- тичният произходна известни религиозни представи и секти, толкова основателно е също така да се провери такъв произходна човешката личност, който не може да се обясни от разглежданите в психологията закони.

ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА
I.
„Както психическите процеси протичат паралелно на мозъчните дразнения, така физиологичната психология върви паралелно с мозъчната физиология. Там, където последната все още не дава достатъчно познание, физиологичната психология може временно да изследва физическите явления като чисто такива, но винаги водена от мисълта, че също и за тези физически явления най-малкото трябва да се посочи въз-

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: