Особено забележителни са приликите в психологическите характери на Леопарди и Ницше. При двамата се вижда същата чувствителност към времето и сезоните, мястото и околната среда. Леопарди усеща най-незначителните разлики в температурата и във въздушното налягане. Той може да работи само през лятото. Постоянно се мести, за да търси подходящи места, за да твори. Ницше говори за тези особености на своята природа последния начин След дълга практика, сега, когато усещам климатичните и метеорологичните въздействия върху мен, сякаш съм
много фини надежден инструмент, при едно късо пътуване вече, от Торино до Милано, отчитайки промяната на степента на влажност на въздуха, аз си мисля с ужас за
зловещия факт, че последните десет най-опасни години съм пропилявал живота си винаги на неправилни и
забранени за мен места. Наумбург, Шулпфорта, Тюринген, Лайпциг, Базел, Венеция – всичките нещастни места за моята физиология С тази извънредна чувствителност е
свързано при Леопарди, както и при Ницше, презрението към всички алтруистични чувства. Ина двамата им струва доста душевни усилия да понасят хората. От думите на Ницше може да се види, че страхът от силни впечатления преди пътуване, изискващ прекалено много от неговата чувствителност, внушава недоверие към себеотрицателните импулси. Той казва Упреквам милозливите, че
лесно губят свян, благоговение и деликатност пред разстоянията Също и за Леопарди е ясно, че е рядкост да се открие поносим човек той посреща мъката с ирония и горчивина, както Ницше
прави това в своята максима Слабите и непрокопсаните трябва да се унищожат първото изречение на
нашата човешка любов. И трябва да им се помогне затова. (Съчинения, Том VIII, стр. 218)
Ницше казва за живота, че е „
всъщност заграбване и завладяване на чуждото, коравосърдечие и нараняване на по-слабите, потискане на другите и накрая следва тяхното експлоатиране (Отвъд доброто и злото, § 259) Също и за Леопарди животът представлява непрестанна и ужасяваща борба, в която едните стъпкват другите.
Колко много при двамата тези мисли преливат в патологичното, се вижда от
напълно ирационалния начин, по който те се проявяват при тях. Те не са подтикнати от логични съображения, като националико- номиста Малтус и философа Хобс, или от акуратни наблюдения, като тези на
Дарвин, към мисълта за борбата за съществуване, а от споменатата
лесновъзбудима чувствителност, която е причината затова, че на всяко външно дразнение се реагира като на враждебна намеса със силна отбранителна реакция. При Ницще това може да се забележи съвсем ясно. Той открива мисълта за борбата за съществуване при Дарвин. Нея отхвърляно я тълкува съответстващо на неговата душевна чувствителност. Тази борба е налице и излиза, за жалост, противоположното, а именно че школата на Дарвин желае,
както и въобще може да се желае с нея, неблагосклонност към силните, привилегированите, към щастливите изключения. Видовете не се стремят към съвършенство. Слабите винаги господстват над силните, защото са мнозинство, а
също са по-умни...
Дарвин е забравил задуха (типично по английски,
Сподели с приятели: