Фридрих ницше рудолф щайнер фридрих ницше борец
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
GA
| та обаче той го е отричал. В Залезът на кумирите (1888) (Съчинения, Том VIII, стр. 167) четем описанието на това, което той дължина римляните На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления ида го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните. Човек не учи от гърците. Тяхната природа е твърде чужда, теса също така твърде променливи, за да действат императивно и класически. Кой би учил писане при един грък Кой би учил това без римляните. Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си. Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е катода се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско. Философите са декадентите на елинизма Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази лич- 158 ност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва Трябвали ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкуса от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж – искам да кажа, напълно различна степенна старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава затова противоречие (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше. При него откриваме нещо сходно, когато четем всички негови произведения. Няма съмнение, че в някои случаи човек отива твърде далеч, когато свързва явления от душевния живот с патологични понятия. Приличност като Ницше мирогледът намира пълно обяснение само чрез такава връзка. Колкото полезно може да е в някои отношения да се придържаме към изречението на Дилтай Поетично въображение и лудост, Лайпциг, 1886 г „Геният не е патологично явление, той е здравият и завършен човек“, толкова погрешно би било да отхвърляме догматично всяко такова разглеждане, каквото беше направено тук за Ницше. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ Странно е, че в наши дни, когато е налице забележителна екзалтираност по отношение на Ницше, трябва да се появи някой, който със своите чувстване по-мал- ко от другите да е привлечен към своеобразната личности който все пак трябва да вижда най-дълбокото противоречие, което съществува между естеството на този дух и идеите и усещанията на онези, които се представят като познавачи на неговия мироглед. Един стоящ отстрани човек трябва да си спомни контраста в отношението на съвременниците на Ницше отпреди едно десетилетие, когато се спусна нощта на безумието над този борец срещу своето време и когато на 25 август 1900 г. смъртта го отне от нас. Но изглежда, че пълното противоречие е настъпило от това, което в последните дни на своята творческа дейност Ницше предрича за въздействието си върху своите съвременници. Първата частна книгата Антихрист, в която той мисли да пренапише ценностите на столетието, е била завършена при неговото заболяване. Той започва с думите Тази книга принадлежи на малцината. Може би още никой от тях не живее. Могат да бъдат онези, които разбират моя Заратустра. Как мога да бъда объркан с онези, на които днес още растат уши Вдругиден само ми принадлежи. Някои от читателите ми ще се родят след смъртта ми Случи се така, сякаш след смъртта му този вдругиден беше вече налице. В този привиден вдругиден човек трябва да каже думите на Заратустра: Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене. Ала що значат всички вярващи люде?... Сега ви казвам изгубете ме и се открийте и когато се отречете всички от мене, ще поискам да се върна отново при вас Дали Ницше, ако все още живееше днес, творейки активно, би погледнал с огромно удоволствие на онези, които го почитат в съмнение, или съвсем други – кой може да се осмели да каже Но трябва да е позволено тъкмо днес да насочим поглед над главите на неговите съвременни почитатели към времето, когато той сее чувствал сами неразбран в обкръжаващия го духовен животи когато живеят хора, които намират за богохулно да се наричат негови последователи, защото той име изглеждал като дух, който не може да бъде посрещан веднага с да или не, а като земетресение в царството надуха, събуждащо въпроси, за които прибързаните отговори могат да наподобяват само незрели плодове. Много по-вълнуващи от новината за смъртта му са две новини, които преди малко повече от десет години достигнаха ушите, които бяха израснали на тогавашните почитатели на Ницше. Едната касаеше един цикъл от лекции, който Георг Брандес 83 изнесе зами- рогледа на Ницше в университета в Копенхаген през 1888 г. Ницше усеща това признание като такова, което трябва да произлезе от тези, които ще се родят след смъртта му. Той се чувства откъснат от самотата си по начин, който съответствана духа му. Той не иска да бъде оценяван. Иска да бъде описван, характери- 161 зиран. И скоро след тази новина последва другата, че откъснатият му от самотата дух е постигнат от ужасяващата орис на душевно умопомрачение. И докато той вече не можеше да участва, съвременниците му имаха свободно време да очертават щрихите на неговия образ. Чрез наблюдението наличността му картината навремето можеше да се разкрива все поясно за тях, картината, от която духът му се издига като изображение на Бьоклин. Идейните светове в душата му можеха да се осветят от светлината, която духовните звезди от втората половина на деветнадесети век хвърляха върху тях. Тогава се разкри с пълна яснота в какво именно той е велик. Но също се разкри защо той е трябвало да странства толкова самотен. Природата на същността му го води към висини на духовен живот. Той крачи натам като човек, който се интересува само от същественото в човешкото развитие. Но това съществено го докосва така, както други хора са докосвани от най-интимното в душите им. Както само изцяло лични преживявания обременяват душевността на други, така непосредствено, решаващо през душата му преминават големите културни въпроси, огромните познавателни нужди навремето му. Каквото мнозина от съвременниците му преживяват само с главата, за него се превръща в лично сърдечно преживяване. Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-нови- те естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст. Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживявана самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му. Теса натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се живее Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|