Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| ИМАТЕ ЛИ ЗАДНИ МИСЛИ Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала – само за него мислете. (Фил. 4:8) Един поп пътувал със самолет. По едно време извикал стюардесата. – На каква височина летим – попитал той. – На 3000 метра – отвърнала тя. – Донесете ми тогава чаша коняк – поръчало отчето. Донесла му стюардесата поръчката. Не след дълго попът пак я извикал. – На каква височина летим – попитал отново. – На 5000 метра – дала тя актуалните данни. – Донесете ми още една чаша коняк – поискал пак свещеникът. Донесла му стюардесата новата поръчка. По някое време попът викнал стюардесата трети път. – На каква височина летим – задал той контролния въпрос. – На 10 000 метра – отговорила тя. – Донесете ми тогава чаша вода – казал този път отецът. – А не искате ли коняк – любезно предложила стюардесата. – Шшшт, тихо Ще чуе началството – прошепнал попът. Въпреки че го представям като шега, моментите, в които съм се чувствала най-жалка, са тези, когато съм се улавяла, че имам задни мисли. Наричам задни мисли опитите мида подменя това, за което безусловно знам, чене е добро за здравето на моята душа, с някаква болна, но удобна духовност. Нещо като във вица за християнина, който не можел да се откаже от секса по времена пости и решил, че праведноста му няма да пострада, ако продължава да спи с жени, стига да не са „тлъсти“. Ако нещо истински ме дразни в позитивната психология, това е опитът ѝ да освободи човека от чувството муза срами вина. Свободният човек, твърдят ню ейдж гурута, не бива да изпитва такива ограничаващи чувства. Свободният човек – забележете Но никой не пита Свободен от какво. И не си дава сметка, че ако освободиш човека от чувството муза срами вина, все едно си извадил човечността му. Срамът и вината, вярвам безусловно, сакато барометър за любовта. Защото как иначе ще разбираме кога сме съгрешили против Бога и ближния си Не ели именно чувството за срам, което ни кара да разберем, че сме престъпили някакви морални граници, че сме наранили някого И не ели усещането за вина това, което прави прошката нужна и покаянието – възможно Способността да изпитваме срами вина, убедена съм, е признак за здрава душа, а не за болна, както се опитват да ни убедят. Задните мисли затова са задни, защото ние срам да ги сложим отпред – на светло, пред лицето на Бог и ближните. Неслучайно отците, посветили живота сина стремежа към съвършенство, отделят толкова място в поученията сина справянето с помислите, както те ги наричат. Чистотата на сърцето, казват те, трябва да се пази от недостойните помисли. Както при къщата най-важно нещо е покривът, за да не влиза вода, така и при човека най-важно е главата му да бъде добре защитена, за да не допуска помисли – съветва старецът Пайсий Светогорски. В „Добротолюбие“ 18 има прецизно описание на начина, по който помисълът се появява и ни обсебва. Започва се с възбуждане на мисъл, след което идва свързване на мисълта с емоция, после се стига до съгласяване на волята с мисълта. И ако на този етап душата не се отдръпне (понеже вече сме оперирали чувството си за срам, помисълът се загнездва. Човек го приветства и заблуден от позитивната психология, го приема като нещо свойствено на природата му. Проявява криворазбрана толерантност към нещо, което в действителност е отклонение, започва да го обгрижва, да го защитава ида го удовлетворява по всякакви начини. Докато един ден се събуди със съзнанието, че е ограбен. Ограбен от своята невинност, от най-светлите си пориви. Защото, както мъдро отбелязва Авва Варсануфий, отец от VI в Лошото не е в самото влизане на крадеца в дома, а в това, че ще изнесе намереното там съкровище. Мисля, отецът има предвид всичко ценно, което сме успели да съберем в душата си до този момент, плодовете от духовните ни усилия. Какво да правим Със сигурност – не да се борим, съветват отците. Борбата със злото е социумна категория – нехристиянска. Християнската позиция е смяна на посоката – обратно нагоре, към Бога. Когато се доверим на Божието всемогъщество, не борбата, а мирът става наша реалности обезсилва набезите на бесовете – злите помисли. И тук ще перифразирам Лао Дзъ, понеже много ми харесва поетичният начин, по който е изразил идеята ми 18 “Добротолюбие“ е известен в целия православен свят сборник от светоотечески поучения и беседи за духовен живот на светите отци и учители на Църквата. – Ба 60 Поемеш ли към Бог, демоните ще останат без власт. Не защото нямат сили, а защото при Него няма място за злодейската им напаст. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|