Gatanki ot nebeto
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
| БЛАГОДАРНИ ЛИ СТЕ За всичко благодарете... (1 Сол. 5:18) В Рая имало два ангела, които работели в един отдел. Първият всъщност постоянно си почивал на един облака вторият непрекъснато прелитал от Земята до Небето. Един ден ангелът, който си почивал, попитал събрата си: – Ти какво само летиш нагоре-надолу? – Аз нося просби към Бога, които започват с думите Помогни ми, Господи!-“ – отговорил той и попитал на свой ред – А ти защо през повечето време стоиш без работа – Защото моята задача е да отнасям на Бога посланията, които започват с думите Благодаря Ти, Господи. Често, докато пиша, имам чувството, че някой ми подава продължението на книгата – темите и историите, които искам да разгледам, и то в определен контекст. Снощи например попаднах нагорната притча и заспах с мисли за нея. А тази сутрин мислите ми добиха съвсем ясна форма. Когато отворих страницата на групата ми във фейсбук, се смаях. Толкова, че проверих дали от Животът може да е чудо групата не сее преименувала някак сина Животът може да е мрънкане. На една фея ѝ потънали гемиите, друга – самата тя потънала, на трета тъпата вселена ѝ вързала ръцете (!), четвърта имала душевен запек. Не омаловажавам хорските проблеми, но по въпроса за самосъжалението съм абсолютен хардлайнер, тоест – него понасям. Не само Защото е досадно, а най-вече защото е непродуктивно. То никога не е решило нито един проблем. То е самодоволно и самодостатъчно в своето капсулирано егострадание. То блокира жизнения потенциална човека, ограничава възможностите муза пълноценен животи прекъсва връзките му с Бог, света и хората. И не мога да се отърся от усещането, че зад голямото оплакване винаги се крие неспособност или нежелание на човек да се радва, а това за мене възможно най-циничното отношение към Бог. Хула вместо Алилуя! за чудесната възможност да съществуваме. Недоволно мрънкане вместо благодарност за чудото, че изобщо можем да мрънкаме. Именно благодарността е най-простата форма за изразяване на радостта от живеенето. Някой беше казал, че ако единствената дума, която произнасяме, е Благодаря това е напълно достатъчно. Защото благодарността предизвиква благоговение, позволявани да усетим величието и чудото на битието, а това променя много силно как възприемаме случващото се с нас и света около нас. Благодарността обаче означаване само да изразяваме доволство от това, което ние дадено. Истинската благодарност включва нашето отношение към даровете – какво правим, за да ги умножим. Това е показателят, който Бог следи. Това показва колко истинска е благодарността ни. Една от най-любимите ми притчи, разказани от Христос, е притчата за талантите (Мат. 25:14-30). Тя разказва за един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един... След което мъжът отпътувал. Първият слуга вложил петте таланта в работа и изкарал още пет. Този, който получил два, също изкарал други два. Само онзи, на когото бил даден един, го заровил в земята, защото му се сторило много малко, за да го прави каквото ида било. Когато след време господарят се върнал, поискал сметка от слугите си – какво са направили с талантите, които получили от него. И много се ядосал на слугата, който заровил своя единствен талант. Заповядал да го отнемат от него ида го дадат на онзи, който имал десет. Много интересни са обаче думите на господаря към двамата слуги, които умножили даровете му В малкото си бил верен, над много щете поставя... С други думи – бил си благодарен затова, което си получил. Бил си верен – тоест доверил Ми си се, а не си се чудил това много ли е или малко. Не си зяпал какво е дадено на събрата ти, не си се оплаквал защо за него има еди-какво си, а за теб – не. Не си сравнявал, не си недоволствал, не си съдила си приел с благодарност отреденото и си го използвал по най-добрия възможен начин. Притчата завършва с думите защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онуй, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има (Мат. 25:29). Не, не става въпрос за някаква особена Божия справедливост, несъвместима с идеите за социално равенство. Става въпрос затова колко способни сме да оценим чудото на живота и всички дарове, които сме получили като даденост. Защото да бъдем благодарни означава да умеем да разпознаваме във всичко Божието присъствие и любов. А когато Го разпознаем, Бог няма граници в щедростта си. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|